28.08.2019 г., 18:38 ч.

Цветовете на Времето 

  Журналистика » Други
1511 0 1
17 мин за четене

                                               Цветовете на Времето

Международен хоров фестивал за камерни хорове и вокални ансамбли

                                             Крагуевац, Сърбия

                                                18-23 август 2019г

 

Пътуваме за Сърбия с момичетата от „Гласовете на Орфей” и тяхната диригентка Венеция Караманова. Формацията се самоиздържа чрез членски внос от самите участници. Ръководителят няма хонорар. Репетират в читалище „Райко Алексиев” в столицата. С тях е и секретарят Слава Павлова- мила и добра дама. „Орфейките” пеят божествено. В автобуса е весело, но шумът е дискретен. Много възпитани хористи. За втори път ще участват в този фестивал. Били са тук през 2011г и вече могат да сравняват, да установяват промените в регламента на форума. Пристигаме на 18 август в 14 часа. Организаторите са същите. Очакват ни в кафенето пред Студентския дом. Артистичен директор- акад. проф. д-р Милойе Николич. Гидове- Весна и Бранко Митич. Настаняваме се в новите „каюти” и започва кипренето за „свечаното отваряне” на фестивала. Любимите ми оранжеви завеси!!! Създават оптимизъм и настроение за писане. С фанфарен цитат на Светислав Божич бе открит 13-я Международен фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли в Крагуевац, Сърбия. Място на действието- Стълбището на Първа гимназия- 20.30 часа.

Всички гостуващи състави изпълниха по една песен. Нашите представители изпяха „Ерген деда” от Петър Льондев и веднага се наложи мнението, че дори на открито имат прекрасна и школувана звучност. Проф. Радмила Смилянич от Факултета по музикално изкуство в Белград произнесе своето приветствие към гостите на Фестивала. С класическия канон „Viva la musica” диригентът Марко Нешич обедини гласовете на всички певци в едно. Отново сме заедно!!! Пеенето е час от нашата същност!

                                     ВЕНЕЦИЯ КАРАМАНОВА бе начело на българската делегация

Името на Венеция Караманова свързваме с това на най-известните диригенти от последните 50 години в българската музикална история. И както тя се представи с шеговита фраза пред колегите си: „Аз съм Венеция от България!”.

„Една изключителна жена, олицетворение на постоянство, отдаденост и професионализъм!” „Познах нотите преди буквите. За всичко е „виновна“ моята всеотдайна майка. Когато навърших 4 години, тя реши, че трябва да се занимавам с музика и по-точно с пиано.“

Аз бих допълнила, че славата й е дадена по рождение(венценосна). Завършила е НМА „Проф. П. Владигеров” със специалностите хорово дирижиране и пиано. Имала е щастието да бъде сред учениците на проф. Лилия Гюлева. От 1978г. работи като диригент в БНР заедно с акад. Христо Недялков. Тези диригенти са великите примери в професионалното й развитие. Големият маестро извайва нейната личност. Детският Радиохор се превръща във визитната картичка на България. А с практиката идват и голямата сцена, турнетата, признанието. От Ню Йорк, Лондон, Париж, Берлин, Москва, до Мексико сити, Хонолулу, Кайро, Пекин, Токио – на цели четири континента, в най-престижните концертни зали младите хористи от Детския хор на БНР, под вещото ръководство на маестро Христо Недялков и Венеция Караманова, прославят името на България.

Тя обича да създава. През 1994г. сама основава първия български детски хор за православна музика „Децата на Орфей”. Работила е дълги години като преподавател по хорово дирижиране в СУ „Св. Кл. Охридски” и НБУ- София. Получила е признание за труда си – номинирана е за наградата „Кристална лира” на СБМТД, има 4 награди за „най-добър диригент” и много отличия от национални и международни участия. Организирала е курсове за диригенти в България и Сърбия. Била е председател на Сдружението на хоровите диригенти в България. Основател е на новата вокална формация „Гласовете на Орфей” ( продължител на „Децата на Орфей”), с която гостува в Крагуевац. Споделя, че много харесва фестивала на камерните хорове и вокални ансамбли , който се провежда в старата сръбска столица. Счита, че с всяка година неговото ниво се издига и гостуващите състави са все по-добри.

Камерният младежки състав „Гласовете на Орфей” е съставен от млади жени със самостоятелна кариера- учителки, одитор, университетски асистент , мениджъри, майка на три деца….Момичетата са полиглоти, владеят поне по два чужди езика. Артистичен мениджър на състава е Тина Христова. Средната възраст на хористките е 27г. Прекарват с радост времето си заедно, груповият дух е на високо равнище.

„Гласовете на Орфей” са участвали във фестивал за старинна музика- Загреб, Хърватска, в младежки хоров фестивал в Анкара и много други международни музикални събития. Те се включват в множество проекти с БНР, Ротари клуб, СУ „Св. Кл. Охридски”. Младите певици обичат хоровата музика и показват с любов на публиката своето изкуство.

От 18 до 22 август 2019г реализираха четири участия във Фестивала. Самостоятелната шестдесетминутна програма, която изпълниха на сцената на Първа гимназия и повториха в град Горни Милановац, бе под надслов: „Цветовете на Времето”. Тя бе съставена от четири дяла. В първия са включени стари български църковни песнопения от Средновековието до наши дни ( „Тело Христово” - Йоан Кукузел (1280- 1360) г., „Ныне отпущаеши” – Архангелски, „Чистая Дево”- Егински – солист Тина Христова, „Под твою милост”- Георги Попов).

Вторият дял репрезентира творчеството на български композитори от различни генерации, като се изтъква връзката между църковната практика и съвременната българска музика.(„Дуйни ми, повей, бял ветрец”- Н. Кауфман – солисти Светослава Радева, Александра Петрова, Паулина Петрова , „Драгана и славей” – Филип Кутев, „Силвия” – Любомир Денев) .

В третата част бяха включени композиции от европейски автори ( Берлиоз, де Викторио, Борлан, „Аве Мария”- Качини – солист Цветелина Илчева, Ги Бержерон).

Четвъртата част обхващаше произведения с типичната звучност за нашата съвременност ( Гершуин, спиричуел- солисти Александра и Паулина Петрови, Йозеф Карай)

Насладихме се на цветовете на Времето с изпълненията на формация „Гласовете на Орфей”. Ще споделя личните си впечатления като редови слушател и участник. Музиката не е предназначена само за експерти, тя е като топлата вода- необходимост за всеки. Българският хор показа много финес, стил, завършеност и класа в хоровото музициране. И…накрая Музиката победи. Въпреки предварителната трактовка във философията на този фестивал, че предпочитанията на комисията са насочени към изпълнения за хоров театър, представянето на нашите певици бе толкова бравурно, че нямаше нужда от шокови ефекти и театрални патерици. „Чистата музика” извираше от гласовете на Орфеевите следовници. Бурните аплаузи след всяко изпълнение показаха, че в залата има достатъчно образовани хора с предварителна подготовка, които могат да оценят подобаващо предложената им програма. Видяхме много интересно начало, момичетата запяха в движение, преди да са заели местата си. Прекрасни солистични гласове, чудесен саунд, отлична вокална работа! От чутото до сега, мисля, че този певчески състав има потенциал за изключителни вокални постижения поради спецификата на отделния тембър във всеки глас поотделно . Въпреки неповторимостта си , тези гласове странно се допълват и образуват едно хармонично цяло.

По време на концерта, а и извън него, забелязах, че съществува много висока интактност между диригент и изпълнители с минимален жест и дискретно присъствие на ментора на сцената. Те се разбираха без думи. Екстрасензорно. Особено впечатление ми направи солистката Александра Петрова с изявения си вокален капацитет , умението да подчинява вниманието на слушателя с цялостното си присъствие на сцената, както и двигателната култура и спокойствие по време на пърформанса. Интегрално изпълнение! Не налагам личните си пристрастия. Отличиха се и останалите солисти- Тина Христова и Светослава Радева – с чистия си и добре поставен висок глас, интелигентно излъчване, Цветелина Илчева – с широкия чувствен обертонов натюрел, голяма находка бе пеенето на Паулина Петрова- искрящ алт с много светлина…не искам да обидя никого. Много е трудно да се обединяват солистични гласове. Практически всяко момиче би могло да бъде самостоятелен лидер. За следващия им концерт препоръчвам да се даде соло на всички(ха-ха). Именно умението на маестра Караманова е превърнало тази природна находка в културна сплав от хомогенни гласове.

Формацията впечатлява с отличната си визия- 14 римски богини в сини тоги. Цветовото решение на костюмите насочва вниманието към възприемането на универсалните духовни послания в религиозния им репертоар. Концептуалният кръг се завъртя от „Богородице Дево” до „Святий Боже”. А кръгът е символ на Вечността. Смяната на цветовете във времето доведе до нови форми в спиралата на музикалното развитие. Венеция Караманова с много вещина и предварителна подготовка извая тази уникална звучна картина с прекрасна рамка. А това означава безвремие. И безсмъртие в пантеона на нейно величество Музиката. Поклон пред труда на диригентката и хористите, които сътвориха звукови катедрали в душите на хората!

Какво представлява душата на човека? Къде е нейното вместилище? Окована ли е тя в рамките на физическото тяло, пространството и времето? … Или продължава да съществува в невидимото дори след смъртта на човека… Различна ли е душата на хората с високи постижения в изкуството? Откъде получава сила? А може би се захранва от астрала със свръхмощната енергия на Ментора в отвъдното…

Това бяха част от въпросите, които ме занимаваха по време на концерта в Първа гимназия.

                                                                 ВЕНЕЦИЯ!!!

И през лятото и през зимата е усмихната…

Увенчана със слава. Алюзия за средновековни мотиви. Островче на надеждата. Влюбена в музиката съдбовно и неотменимо. Но каква е цената на тази любов в реалния й житейски път? Не иска да обсъжда това с никого. Просто се отдава на музиката като добра магия. Когато дирижира е привидно строга. Едва забележимо чувствата се проявяват по приветливото й лице. Караме я да се усмихва по-често.

Дали не й се иска понякога просто да се смеси с тълпата и да стане неразпознаваема. Осигурява си спокойствието, което й е нужно, за да твори, в градината на своята къща в село Лукорско, близо до София. Така се зарежда с невероятната енергия, за да може да дирижира два хорови колектива. При това- единият от тях- Детският хор на БНР- символ на България. А вторият – „Гласовете на Орфей” – еталон на Вярата.

Наблюдавам я преди концерт. Рутината я спасява от сценичната треска. Спокойно подрежда щастливите си мисли. Младежка ведрост извира от душата й - фина като японска ваза, с множество инкрустации и цветове. Но нечуплива. Макар и по-дребна на ръст от класическите диригенти, Венеция Караманова се отличава с една ненатрапваща елегантност.Тя не парадира с това качество, защото не желае да се състезава с другите. Знае, че е над тях априори. Тя не властва с физическа сила и силен звук на сцената.Търси други решения и ги намира.Управлява с главата си и другите й се подчиняват. В музицирането открива спасение от мъчителното чувство за празнота, което обладава понякога хората с високи професионални постижения.

Всичко, което разказвам, аз си го представям . Може и да не е така в действителност, но аз изграждам този образ в съзнанието си, докато я гледам на подиума.

Правим си компания през тази седмица в чужбина.Обядваме заедно. Говорим дори за лични неща. Впечатлява ме с въздържанието си, когато се храни. Вероятно това й помага да поддържа перфектна фигура. Обича смислените разговори. Не се прекланя пред формализма. Избягва да се хвали. В ежедневието и на сцената търси богатото съдържание. Контактува делово с колегите си, но все пак сърдечно. Не се страхува да отстоява позицията си, когато е права. Организирана и подредена. Не си губи времето за нищо на света. Обмисля. Изчаква реакцията на партньора. Задава въпроси. Не се предоверява.

Леко е встрани от екстравагантното, както в живота и облеклото си, така и в изкуството. Има добър вкус. Търси баланса във всичко. Не се плаши, че ще бъде незабележима и семпла. Въпреки голямата популярност, на която се радва сред диригенти и публика, тя подсъзнателно усеща, че е различна от „стандартния калъп” за майсторене на музикални продукти. Точно тази уникалност й помага и я зарежда със сила. Без да се отдалечава много от хората в своето най-близко обкръжение, тя разбира, че не принадлежи на техния свят. И това е част от равновесието. Да живееш с обикновени хора, когато ти си самият си изключителен, защото правиш живота на много хора(хористи, родители, почитатели) смислен , красив и пълноценен…. Не е лесно. Това е мисия. Прилича на непозната вселена. Тук е за да помага за повдигането на духа на хората чрез силата на музиката. Дарява просветление.

От нея струи вроден аристократизъм. Има свои предпочитания и ги отстоява със здравия си дух. Когато трябва може да показва желязна непоколебимост, особен чар или остри зъби. Но най-впечатляващото в нея е чувствителността към потребностите на хората, с които работи. Нейният контакт с децата и младите хора е завладяващ. През 2005г на Празниците на женските и девически хорове „Проф. Лилия Гюлева” в Търговище я запознах с един мой колега на 23г, начинаещ диригент. Той прояви интерес към репертоара, изпълнен от нейния хор. След концерта , дори без да се замисли, тя му даде нотите си.

Имах възможността да представя диригента и програмата на състава в предаване за Фестивала пред Телевизионен център Крагуевац. Благодаря за доверието и вярата!!! По време на конференцията на Фестивала от 21 август 2019г. Венеция Караманова представи своята концепция пред своите колеги от балканските страни и художествената комисия на ежедневната конференция, която се провежда в рамките на Фестивала от 11 до 13 часа. Тя направи уточнение, че изпълняваната музика обхваща периода от XIII- до XX век. Архитектониката на програмата цели да се изгради песенен мост между вековете, като се покаже чрез различните стилове как са живели хората през различно време. Венеция Караманова говори за стиловете в църковната песенна практика (византийски- с основен тон и бордон и многогласното пеене). Диригентката се извини, че не е успяла да обясни поради лимитираното време , защо съставът толкова много обича песента „Драгана и славеят” на Филип Кутев. Направи уточнение, че изборът и подредбата на програмата са в основата на представянето на всички хорове. Това е един пъзел- сюита.

Проф. Радмила Смилянич ( оперна примадона, професор емеритус във факултета по музикално изкуство- Белград, Сърбия, ръководител на журито):

Бих направила паралел между изпълнението на българския и македонския хор. При „Гласовете на Орфей” се наблюдава художествено майсторство и аз им давам най-висока оценка. При втория хор има спонтанност, ведрина, удовлетворение от пеенето. Българската формация звучи хомогенно и интересно. Много съм изненадана. Диригентката Венеция Караманова има много голямо щастие със солистите (полирани гласове). На македонския хор не можах да заспя ( беше след 22 часа). Звучаха шлагерно. Това е фестивал, а не конкурс. Радост от музицирането!!! Радост! Като че ли съм била в Македония и България!!! Благодаря, че ме поканихте!

Доц. Пьотр Коморовски ( композитор, педагог, музикален мениджър, доцент в Университета „Казимир Велики”- Бидгошч, Полша):

Представянето на хора от България бе много успешно. Поздравления! Красив звук, разнообразие! Най-голям принос и добро впечатление направи квалитета на соло-изявите. Впечатлен съм! Композиторите от старите автори бяха изпълнени по-добре. При съвременните може още нещо да се добави.

Д-р Тамара Адамов Петийевич ( диригент на три хора и два симфонични оркестъра в Нови Сад, Сърбия):

Много хубава концепция. Не е лесно да имаш красив звук от 14 души. Изключително широк диапазон- от ниски алти до високи сопрани. Харесах соловите изяви. Особено Цветелина Илчева. Песента на Георги Попов „Под твою милост” бе микс между византийска и съвременна музика. Но различните стилове изискват и различен начин на пеене. Съвременната музика прозвуча доста академично.

Проф. Богдан Джакович ( музиколог и хоров диригент, редовен професор в Академията по изкуства в Нови Сад, Сърбия, PR на журито за Сърбия):

Програмата бе представена на много високо равнище. Ще се радвам да чуя Вашия хор в Нови Сад. Формацията звучи отлично. Всяка песен е част от една мозайка.

Акад. проф. Емил Янев (президент на Балкански хоров форум и асоциация „Вива ла музика”, България):

Слущал съм изпълненията на хора многократно. Обичайното високо равнище!!! Секретът на Венеция Караманова при подбора на певци е следният:

  • Да обичат музиката
  • Да пеят добре
  • Да са красиви

В методиката на тази изтъкната българска диригентка влиза един особен компонент- тя развива гласовете на участниците си още от детска възраст и продължава да работи с тях и в младежките им години. Но най-важното е , че има разбирателство между диригент и певци- те си вярват.

Радио Белград:

Впечатлена съм от гласовете, които чух вчера. Опит, дисонанси, нова музика.

Венеция Караманова:

Когато певците са възпитани в един стил, трябва време, за да ги превъзпиташ в друг. През 2013г преди фестивала за старинна музика в Загреб, ни трябваха 6 месеца за адаптация към новия репертоар. Въпросът не е в това да изпълняваш ноти, а да предаваш точно посланието. Поздравявам и македонския хор от Щип за смелостта да участва на този фестивал.

Акад. проф. д-р Милойе Николич:

Чухме една класическа концепция в позитивния смисъл на думата. Академично представяне, с форма и структура- четириделен цикъл. Не съм съгласен с Йорданка Донева, че не е необходимо вкарването на допълнителни ефекти при изпълнението на толкова сериозен репертоар. При интерпретацията на Гершуин сопраните имаха тъмни вокали. Необходимо е друго оцветяване и това е предстояща задача пред хора. Имат добър прогрес от 2011г до сега!

Нилгун Тузкая ( диригент на полифоничен хор- Анкара, Турция):

Поздравления! Хармония, интонация- перфекционистично! Много добър прогрес!

На заключителната вечер в залата на Втора гимназия , „Гласовете на Орфей” изпълниха „Под твою милост” на Георги Попов. Многократно ме побиваха тръпки и кожата на ръцете ми настръхна. Това е лакмус за среща с истинското изкуство. Бурни те аплаузи придружиха хористите до завръщането им по местата. Венеция Караманова доказа за пореден път, че е професионалист и лидер в своята област. Журито й присъди две награди – за най-добър диригент и най-високо ниво на академично представяне на програмата. Солистката Цветелина Илчева бе отличена с приз за най-добър солист на Фестивала. Съставът получи покани за участие в Нови Сад и Анкара. Фестивалът бе закрит с 3 общи изпълнения на шестте хора под ръководството на Марко Нешич. „Отче наш”, сръбски народни потпури и съвременният хит „Африка”( с много ефектно начало, което имитира дъжд чрез щракане с пръсти, съпровод на цигулка и пиано). За всеобща радост младите участници от всички страни възприемаха бързо и научиха за 4 дни нелекия репертоар. Накрая духът на единение( Един- е –НИЕ) се пренесе към импровизирания коктейл и продължи с танци.

Време е да отпътуваме. На следващия ден момичетата са на работа. Получавам подаръци от Неда( организационен секретар на Музикалния център в Крагуевац) и Ана-Мария( преводач от английски) . Бележникът и химикалът ще ми послужат за следващите репортажи, а бижуто и компактдискът ще ми напомнят за споделените мигове на щастие от съвместната ни работа. Тръгвам си с плакат от фестивала и поздрави от организаторите за диригента и хористите на хор „Златна лира”. Както винаги, всяко начало има и край. Бяхме изпратени от гидовете и македонския хор от Щип( с които реализирахме китарно парти) с пожелания за нови срещи. Дойде време за раздяла, която за едни бе наситена с мъка, а за други се оказа щастливо очакване…

Благодаря на домакините за топлия прием! Поклон пред Венеция Караманова и този самоотвержен български състав , който показа как може да се прави изкуство извън институциите чрез самоуправление и свобода на избора! „Гласовете на Орфей” се изявиха със своето трудолюбие, желание за успех, отговорно поведение, колективна интелигентност и родолюбие! До нови срещи!

 

 

 

 

 

 

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • anieva50, благодаря за чудесно написаната статия! Чрез нея попаднах и аз на този хоров фестивал в Сърбия! Жалко, че няма звук, но магията и така се усеща!
Предложения
: ??:??