Възмути ме статията на Милена Фучеджиева – на този “писател, артист и свободен човек” – в последния брой на “Уикенд”:“Да взривим ли паметника на Съветската армия?”
“Този нахален, огромен, грозен, милитаристичен, окупаторски монумент на българския четиридесетгодишен провал, който посреща всеки чужденец, влизащ в София от летището”.
Такъв е той, разбира се, според нея. Защото според мене нито е грозен, нито е нахален, нито е милитаристически, нито е окупаторски. Не е грозен, а е красив! Несравнимо по-красив от много други по-късни модернистични паметници, като този пред НДК например! И не е огромен, а величествен! Такъв да бъде е замислен и такъв е сътворен от онези, които с таланта си, средствата си и труда си са го построили - от българския народ!
А че всеки чужденец, който пристига от летището в София го вижда – нека да си го вижда! Това може да дразни само онези, за които най-важното е да се правят мили очи на чужденците!
“Този паметник казва: “Ние сме тук, за да останем! Това място и този народ ни принадлежат!” - нито повече, нито по-малко.” – пише Фучеджиева. Откъде го измисли? Думи на комплексиран сноб! Клевета към някогашните съветски народи, а с днешна дата - клевета към руския народ! “Хотят ли русские войны?” – отговора на този въпрос отдавна е даден от руснаците, включително и в тази забележителна тяхна песен. Възпитанието на съветските народи винаги е било в мир и дружба! Такава им беше и идеологията, и литературата, и културата! А Милена с днешна дата ще им приписва агресивни и завоевателни стремежи! Абсурд!
“Апотеоз на бруталното нашествие, чиято връхна точка е победоносно вдигната ръка, държаща “Калашников” – оръжието на руската армия! Тези “Калашников”, с които в момента се водят кървави войни из цяла Африка. Този “Калашников”е най-високата точка, към която се отправя погледа на всеки чужденец, движещ се по булевард “Руски”. Да, булевард “Руски”, а не “Американски”!” – пише Милена.
Пак за погледа на чужденците се е загрижила! И къде го съзря този “Калашников”? Ако Фучеджиева разбира и от другите неща, за които пише, колкото от автомат “Калашников” – “оръжието, което и аз съм се учила да сглобявам и разглобявам на военно обучение”, най-добре ще е изобщо да не пише!
Къде във вдигнатата ръка на съветския войник вижда тя автомат “Калашников”? Автомат “Калашников” е наистина славно оръжие, но не от Втората световна война! В нея прославен беше друг съветски автомат, автомат “Шпагин”! Автомат “Шпагин” държи във вдигнатата си ръка съветският воин. А автомат “Калашников” придоби световната си слава по-късно, по време на освободителните войни на народите против колониалното робство! От тогава са стиховете:
“Случва се понякога – гледаш телевизия.
Стрелят във Родезия, бият се в Бразилия.
Знаци нямат никакви, кой какъв е знаеш ли?
Ако е с “Калашников” - значи е от нашите!”
А за това, че “с тези автомати и сега се водят кървави войни из цяла Африка”, вината не е на Русия. Сега светът е еднополюсен, и ако някъде в Африка още се водят кървави войни, отговорността и вината е на друг. На тези, които и с една шепа сомалийски пирати нямат воля и смелост да се справят – какъв позор!
Но да се върнем към паметника на Съветската армия. “Аз бих отрязала ръцете на статуите, държащи оръжие. На тези РУСКИ чугунени ръце с автомати и пистолети... Ако България е наистина свободна от комунизма, да го докажем с масова, всенародна акция. На всички монументи на Червената армия в България да бъдат отрязани ръцете …”
Паметниците на Съветската армия са издигнати в прослава на великия ѝ подвиг – разгрома на най-жестокия, най-страшния и кръвожаден звяр в човешката история – хитлеро фашизма! Този подвиг не може да се изтрие, той е вечен. Затова и паметниците му трябва да останат вечни! И няма как бойците по паметниците да не държат оръжие, защото подвигът им беше завоюван с оръжие!
Да, България наистина е свободна от комунизъм. И фактът, че ти си написала статията си и че най-тиражният вестник ти я е публикувал, го доказва. Но България трябва да е свободна и от антикомунизъм! Защо пловдивчани с живи вериги спасиха паметника на “Альоша”? Спасиха го, защото го обичат! А го обичат, защото в образа му и в излъчването му няма нищо от това, което ти си написала: “Ние сме тук, за да останем! Това място и този народ ни принадлежат!”
Предлагаш “да отрежем ръцете на съветските бойци”, да ги претопим и от тях да направим големи паметници на българските ханове. Да направим и голям паметник на Левски!
Да им направим!
Но трябва ли за целта да се режат ръце, да се избождат очи, да се рушат други паметници на изкуството и културата? От какъв зор?
Пък и според мене Левски от по-голям паметник не се нуждае. Неговите паметници – и в Карлово, и в София, и навсякъде където ги има, са си хубави. А най-големият му паметник е в душите на хората!
Приписваш на Левски такива думи: “Байо Либене, дочувам че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки ботуш в Булгарско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките” – В. Лъвский”. Разбира се ти не знаеш дали Левски е написал такива думи, тиражираш ги, но с уговорката “дано някой ни каже наистина ли ги е казал или не”. За мене това не може да е Левски! Какъв е той на Каравелов и на Ботев, та ще им “реже чепките”? Но ако все пак някой някога докаже, че Левски ги е казал или написал, от тях образът на Левски не светлее, а тъмнее.
И Раковски, Левски, и Ботев, и Бенковски са велики. Но не те ни освободиха от турското робство – освободи ни Русия! И за този ѝ подвиг българите не само по дълг, а от душа трябва да ѝ бъдем признателни! Защото, както се казва в една от най-мъдрите индийски книги:
"Лъжец, пияница, убиец,
клетвопрестъпник и крадец -
греха си може да изкупи,
а непризнателният - не!"
Пишеш: “Добри не останаха. Останаха само финикийски знаци. Те са Бог, идеология и политика.”
И тук пак "сàмо по себе си съдиш за вида човек”. За тебе наистина може нищо да не значат, но за голяма част от народа ни все още ги има и нещо значат и обичта, и симпатиите, и признателността. С руския народ сме близки и по език, и по писменост, и по душевност. Роднини сме! Славяни сме! И ако през последните 130 години понякога и да сме се озовавали в различни лагери, то е било не защото той ни е изменил, а защото ние сме му изменяли!
За много българи откриването на паметник на американските летци, бомбардирали София и загинали край нея, е нечувана наглост от американска страна и срам и позор за България. А как е от гледна точка на американците? Не загиват ли техните летци изпълнявайки дълга си, изпълнявайки заповедта на своето правителство, в най-справедливата война, която се е водила някога? Нали целта е била колкото се може по-рано да капитулира една държава, която е обявила война на САЩ и която е предоставила и територията си, и войската си, и всичките си ресурси на главния враг – фашистка Германия?
И да си зададем въпроса: а не можеха ли и съветските войски, след като достигнаха Дунава и обявиха война на България, още на другия ден да зачешат с катюшите си крайдунавските ни градове? Можеха. А защо не го направиха? Не го направиха по две причини: първо, защото са руснаци, а руснаците не правят така; и второ – защото ние сме им близки, защото сме българи!
В библията е казано: “Не оставяй стар приятел, защото новият не може да се сравни с него. Нов приятел е като новото вино - когато остарее, тогава ще го пиеш с наслада. ”
За нас старият приятел е Русия. А “новият приятел” днес са ни САЩ. Но на САЩ като приятели им трябва още време да се докажат. Те са като новото вино, “тях ще ги пием, когато остареят!” Дай Бог и те да заслужат – с добрините, които направят на страната ни, някой от булевардите си да наречем “Булевард Американски”. Но това ще бъде нов булевард, а “Булевард Руски” ще си остане “Булевард Руски”!
Който българин мрази руския народ, той и собствения си народ не обича!Може би тази отвратителна статия на Милена Фучеджиева е случайност, грешка някаква, може би в нея тя не е себе си? А ако точно в нея тя е себе си? Ако това е нейната същност? На какво може да се дължи? Според мене на това, че тя е безотечественик!
И това е не само нейна драма, това е драмата на цяло поколение. Нейният баща – Дико Фучеджиев, е имал роден край. Това за него е била Странджа, небето на Велека. Той е обичал родния си край, оттам е обичал и България! Обичал е и българския народ – просто затова, че е български.
Докато голяма част от днешното поколение няма роден край! Родили са се някъде, но не са могли да обикнат родното си място – преместили са се другаде. Но и новото място не им е станало роден край, защото в детството си не са успели да го опознаят и да го обикнат. Преместили са се отново. После са се преселили да живеят другаде. И уж стават граждани на света, а всъщност са безотечественици. И останали незакърмени с най-първата, с най-важната любов – любовта към родния край, те често за всичко говорят и пишат с омраза.
Но каквото и да говорят и пишат русофобите, както и да се извърта политиката, за непредубедения българин слънцето си изгрява от изток и изгревите му са алени!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Съветската армия беше освободителна армия. Нейната война беше Велика Отечествена - докато освободи своята територия. После стана освободителна за останалите поробени народи - Полша, Чехословакия, Югославия. И не само тя ни наложи социализма - защото и в България си имаше сили, които се бореха за социализъм. А защо - защото вярваха в него. И не е вярно че съветската армия не си отиде - в България е нямало съветски бази, както сега има американски.
Но това са неща, които излизат от темата на статията .