Дали наистина е така? Или може би просто понякога се залъгваме, че обичаме някой? Възможно ли е да искаме да чувстваме любовта, а да не можем да я дадем?Искаме ли да бъдем обичани или да си играят с нас? Мазохисти ли сме? Можем ли да бъдем изцяло и само с един човек? Да разчитаме на неговата обич, любов и подкрепа?
Всичко това са въпроси, които ежедневно си задаваме, но рядко достигаме до отговорите им. Нима човекът, който седи срещу мен и ми казва: "Обичам те!" и аз му отговарям: "И аз!" заслужава да бъде лъган?! Не! Не в този смисъл лъган! Аз го лъжа само като му кажа: "И аз!". А ако не го обичам? Ако просто навикът или проклетото свикване ме държи до него?! Приемам недостатъците му, примирявам се с всяко негово „Аз" до момента, в който на ъгъла на излизане от дискотеката, приятно симпатичен младеж не ми се усмихне и не ми каже: "Красива си! Накъде си? О, и аз съм натам - искаш ли да те хвърля до някъде?!"
Нима така изразявам любовта си към човека „до мен"? Човека, който „скача в огъ ...