Витлеем, благословената Мария с Младенеца – майка и бебе, лежащо в яслите, Йосиф, тишината в святата нощ и бъбривите светлини на небесните звезди, между които е изгряла една нова най-ярко светеща от всички. Тази чувствена историческа картина, увековечена до днес с честването на Рождения Ден на Спасителя, ни насочва мислите и вниманието не само към земния смисъл на Празника, но и към Вечността и Божия промисъл за човечеството.
Райското дърво сочи към яслата на Младенеца, както произходът на човека на Земята сочи към Изкуплението на Голгота. Дървесината от кръста на Голгота, на който е разпнат Христос Исус, е от същата дървесина като райското дърво. Така виждаме как се свързват небесният и земният произход на човека. Но всичко това днес, когато празничното настроение около трапезата е в своя разгар, същинското християнско основно усещане е размито. Изгубено е пълното разбиране за Христос в човека. Това, което е съществено за Рождество Христово, се е превърнало в маловажно под тържествени ...