Ние и света ЧАСТ ШЕСТА

Децата, семейството и обществото

Нашата отговорност като родители – 6.1.

    В съвременното общество науката и държавата изместват родителите от функциите им. Счита се, че науката знае повече и по-добре какво е нужно за децата. От тук следва, че учените и хората с висше образование по педагогика, медицина, психология, педиатрия и т.н. трябва да полагат грижи, да възпитават и да определят правилата как да се възпитават и отглеждат децата. Родителите не могат да имат тази квалификация и най-добрите възможности за това. Институциите могат. Създадени са институции за всички функции, отнети от родителите: детски ясли, детски градини, училища, социален контрол и защита, здравни, социално осигуряване и обезщетяване, институции за създаване и въвеждане на закони и правилници, международни институции за правата на децата и защита на децата. Изглежда, че обществото полага големи грижи за децата и прави най-доброто за тях. Но нека да подходим отговорно към въпроса – какви са основанията да вярваме, че това, което е популярно и общоприето е истина? Това, че всички мислят така и аз съм убеден, че са прави гарантира ли ми, че наистина е така? Какви са ФАКТИТЕ, на които разчитам? Ако те са просто „всички правят така”, подражанието и придържането към общоприетото не са никаква гаранция за истината. Историята е пълна с примери за непрекъснато сменящи се илюзии на обществото – даже в едно поколение можем да видим колко лесно се сменят „истините” заедно с политическите и социалните промени. Ако фактите, на които разчитаме, са „така казват учените и специалистите”, тогава нека имаме предвид колко бързо се променят научните знания и колко често предоверяването в тях е довело до сериозни проблеми. Например медицината е подкрепяла тютюнопушенето и масовата употреба на антибиотиците в миналото. Защо? Не заради научни факти, а поради липса на изчерпателни и обективни научни факти! Защото е било изгодно да се подкрепя доходния бизнес с цигарите и с антибиотиците, а пък никой не влага пари за разваляне на тези доходоносни и популярни практики. Когато са се натрупали доказателства за вредата от тях, просто медицината е била принудена да признае официално фактите, за да не загуби доверието на хората. Науката е тясно свързана и лоялна към тези, които я финансират. Властимащите и супер богатите диктуват на науката и представят нейните продукти като истини за обществото – разбира се в тяхна изгода. Самите учени са много предпазливи и скептично настроени към новите научни открития – знаят колко често се допускат грешки и изчакват изнасяне на достоверни, проверени и работещи доказателства. Но сякаш в обществото всичко ново в науката е най-доброто и най-важното и се приема като мода. Проява на разум е изчакване на резултатите от проверката в практиката преди да се приеме за вярно. Но политиката има нужда от новости – така поддържа интереса на обществото към себе си. Да разчитаме на авторитетите на науката и на известни личности, а не на собствените си глави и разум е да се оставяме друг да мисли и да решава за нас и живота ни – това ли е достойния живот, от който не бихме се срамували? Ако не е, да мислим и да действаме, за да ги постигнем!

    Днес състоянието на децата и новото поколение буди тревога. Уж обществото е все по-напреднало с научните достижения и се полагат все повече грижи за децата от институциите, а пък децата имат и създават все повече и по-сериозни проблеми. Този достоверен факт и много други е достатъчен, за да ни накара да се усъмним в популярните практики. Ако децата са най-ценното нещо за мен, нима ще оставя други хора да мислят и да решават вместо мен кое е най-добро за моите деца? Редно е да стъпя на здрава основа – на изпитани и потвърдени в практиката факти, правила и принципи, за да разчитам на желаните за скъпите ми деца резултати. И така, макар че не съм педагог и учен, не съм отгледал десет деца и не зная разрешението на проблемите с децата ми, аз трябва да разчитам на цялата достоверна информация и на здравия си разум, за да се надявам да постигна най-доброто възможно за децата ми. Аз поставям предимство на проверените и изпитани истини от миналото, защото в личния си опит съм опитал тяхната достоверност и ефективност. Аз се интересувам от научните открития и изследвания, но никога не им се доверявам сляпо и безусловно. Аз не се считам толкова велик, че моето мнение и разум да са по-добри от тези на другите хора, помнейки, че мога да сбъркам и да се заблуждавам. Готов съм да се откажа от своето мнение и да поправя погрешните си практики, ако видя нещо по-добро от моите. Но аз не се считам толкова безмозъчен и неспособен, че да оставя друг да мисли, да решава и да върши моя дял за моите деца! Виждам много проблеми и погрешни неща в съвременното общество, от които и аз не правя изключение. Затова представям моето виждане за децата, надявайки се да бъда полезен и да получа съдействие от по-добрите и по-способните от мен.

     Ще завърша тази част с една истинска история, който бях чул преди години и остана завинаги в паметта ми. Това е историята за един пазач на фар преди епохата на електричеството, когато фаровете за корабите работили с газ за осветление. Работата на фаропазача била да зарежда с газ и да осигурява фара винаги да свети ясно и силно. Тогава нямало спътниково позициониране, електронни комуникации, радари и единствената възможност за предпазване от корабокрушение при буря, лошо време и през нощта била ползването на фаровете. Всеки месец фаропазачът получавал масло за фара и то било в повече от необходимото от съображения за сигурност. През зимата хората от близкото село идвали при фаропазача и да го молят за малко масло за лампите си в домовете си – било трудно да си доставят в онези времена далеч от търговците и градовете. Фаропазачът откликвал на молбите им и хората свикнали да идват при него. Една тежка зима хората от селото много закъсали с газта и настоятелно искали от фаропазача, който с тревога започнал да се съмнява дали газта ще му стигне до следващата доставка. Въпреки това се надявал че ще успее и давал на хората, които му били много благодарни. Оставали няколко дни до доставката, когато пазачът осъзнал, че газта може да не му стигне. Започнал да намалява светлината на фара, за да икономисва газ. Последните дни фарът мъждукал много по-слабо от обикновеното, защото газта свършвала. В нощта преди доставката станала страшна буря, а на сутринта на брега имало три разбити кораба и големи жертви и щети. В съда пазачът признал всичко и помолил за милост, а съдията отсъдил: „Не може да има никаква милост за теб! Едно трябваше да правиш и нямаш никакво извинение, че не си изпълнил задълженията си!“ Грижата за децата е първата и най-важна задача за родителите, която не могат да пренебрегнат и да прехвърлят на друг, без да ги ощетят! Кой, ако не родителите, може и трябва да обича децата и да направи най-доброто за техните интереси? Каква полза, когато се доверяваме на институциите и на другите хора, и след време открием, че това не е било правилно? Ще бъде твърде късно за поправяне на грешките! Съдът над нашия живот като родители ще се произнесе за нас: „Ти имаше една най-важна задача – децата ти. Не може да има никакво извинение за пренебрегването на задълженията ти към тях!“ Светът и неговото бъдеще се крепят и определят в голяма степен именно от родителската отговорност към децата! Точно затова днес властимащите се стремят на всяка цена да вземат децата в ръцете си, за да ги оформят според своите интереси, планове и ценности – фактите показват, че те нямат нищо общо с любовта към децата ни и с най-доброто за тях! Трябва постоянно да преразглеждаме, усъвършенстваме и проверяваме своята родителска позиция, възгледи, методи и средства. Обстоятелствата непрекъснато се сменят и поставят нови предизвикателства към родителите. Адекватността ни дава най-добри шансове за успешно изпълняване на тази първостепенна роля.

Край на част 6.1