Десант на българските хорове в Охрид

           От 22.08.08 до 25.08.08 в град Охрид се проведе Първия хоров фестивал. В него взеха участие състави от различни страни - България, Босна и Херцеговина, Литва, Македония, Полша, Русия, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска, Чехия.

            В сградата на Културния дом „Григор Пърличев" всички диригенти (със свой антураж от по 10 хористи) присъстваха на официалното откриване на Първото издание на фестивала.

            „Добре дошли в прекрасния стар град Охрид, близо до живописното Охридско езеро!" - учтиво се обърна към присъстващите градоначалника Александър Петрески.

„Докоснете се до историята, почувствайте ритъма на модерния живот. Плувайте в кристално-синьото, топло езеро, опитайте храната с ненадминат вкус, напълнете си очите с красота, сърцето с добра воля и... ЗАПЕЙТЕ!"

            Охрид е град с богато културно-историческо наследство, наричан „Балканският Йерусалим" и с право е включен в Регистъра на защитените  паметници на културата на  ЮНЕСКО. Световно търсена дестинация, жив град, който се развива много бързо. Охридският хор е една от големите ценности на града. Хорът - домакин   (ръководен  от Александър Димоски)  със своите изяви на международните сцени се утвърждава като истински презентатор на Охрид и Македония. И затова му бе оказана честта да организира този  фестивал за първи път. Избрано бе жури в състав:

            Запро Запров - Македония

            Валентин Бобевски - България

            Александър Вуйич - Сърбия

            Владимир Кранчевич -Хърватска

            Мирко Булован - Сърбия

            Летка Димовска - Полизова  - Македония

            Любо Трифоновски - Македония

            Ивица Зорич - Македония

            Музикалните специалисти имаха нелеката задача да направят експертна преценка на изявите на хорове в три основни категории:

              А -  Детски хорове (2/3 под 15 години)

              В -  Младежки хорове (2/3 под 25 години)

              С -  Хорове за възрастни (2/3 над 25 години)

           Макар че Охридският фестивал, който ще се провежда всяка година,  няма състезателен характер - определеното жури има задачата да прави критичен анализ на хоровите изпълнения и да провежда мониторинг на фестивала.

           Фестивалната програма бе представена от  2 части - задължителна (в зала) и неофициална (на открито).

            Всички хорове изпълниха и двете. Програмата на закрито включваше изпълнения на съставите в рамките на 20 минути и бе записвана, също така наблюдавана от експертите.

            Въпреки непоносимата жега,  хоровете се представиха изненадващо добре. Ето какво сподели президентът на фестивала маестро Александър Димоски: „За нас това е първо издание на фестивала. Нов фестивал, замислен е свободно, няма концептуални ограничения. Изненадани сме приятно от квалитета на хоровете. И за в бъдеще ще продължаваме да се ориентираме към привличането на издържани в професионален аспект хорове. От 89 заявили желание за участие, ние подбрахме 60. Това също е много. За съжаление два дни преди откриването на фестивала Владиката   отказа сградата на църквата „Света София", където трябваше да пеят хоровете от категория "С".

            В детската категория чухме феноменални изпълнения, което ни дава добра надежда за бъдещето на фестивала. Петнадесетте български хорови колектива, които се представиха на форума показаха невероятен квалитет и много добра кондиция. „Сигурно са репетирали цяло лято!!!"

            Невъзможно е да се разкаже за всички „бисери" на фестивала. Но на Заключителния концерт, който се проведе отново в Културния дом, се откроиха хорове с особени постижения в областта на музикално-артистичното майсторство.

            Студиото за старинна музика "Skolarium muzikum" от Полша въведе зрителите в един приказен свят на средновековни костюми, бароков стил и много прецизна интонация. Инструменталният съпровод на цигулки, блок-флейти, ударни и виолончело допълни светлото, атрактивно присъствие на малките актьори-певци. " Свирят тромпети" на Хенри Пърсел се оказа детска игра за невръстните изпълнители и предизвика искрените овации на претенциозната (иначе), преситена публика.

            Особено бе очарованието и специфичния, неповторим стил на участниците във вокално -инструменталния  ансамбъл от Музикалното училище в Пожаревац (Сърбия). Популярната песен „Македонско девойче" прозвуча в нов, провокативен аранжимент с редуване на лирично соло и бесни ритми (смес от латино и афро). Интересна, запомняща се „вокална сюита", сътворена с много амбиция, въображение и талант. Изпълнена с "високо темпо" и много хъс. Резултатът - взривни аплодисменти... Душевен пожар...

            Последва фолк-вълна, ритмичните „пляски" на ансамбъл „Яне" от Хърватска вдигнаха настроението на публиката. Хор„Кантилена" (с диригент Анета Павлова) от Велико Търново и смесен хор „Севтополис" от Казанлък изпълниха модерни

български песни  с фолклорни цитати от „Дей гиди пушка бойлия..." до „Що ми домилело" и „Ой, шопе, шопе". Без коментар... Ще ме обвините в пристрастност и национализъм.

            Но несъмнено студентите от Медицинския университет в Гданск (Полша) вдигнаха най-високо летвата и станаха недостижими. Получиха заслужена награда „Гранд при".

            Диригентът Йежи Шарапински ("мъжка кукла - Барби") показа ненадминато освободено, артистично присъствие на сцената, което се предаваше на всичките му  хористи. Конгломератът от елегантност и  интелигентност     породи особени нюанси при всяко изпълнение, обладавайки го с невероятен финес  и дискретна хореография. Единното присъствие на "вокалните майстори" създаваше впечатление за професионално изпълнение от Бродуей, а хармонията между диригент, публика и изпълнители бе ненадмината при представянето на спиричуъла. И странно защо този млад мъж изглеждаше като прероденият Ивица Зорич (минус 30 години). Неведоми са духовните пътеки и повторенията в природата...

            В края на концерта всички диригенти получиха диплом да участие  и плакет с амфитеатъра в Охрид. Градът, в който има всичко -  от Самуиловата крепост... та до ирландската кръчма... А защо не и един нов ФЕСТИВАЛ.

             До скоро, когато ще бъдем отново заедно на Второто издание на този форум и ще имаме повече време да се опознаем и разменим духовни мостри от своите държави!