ДЕСТРУКТИВНАТА ЛИЧНОСТ НА ХИТЛЕР  -  ХАРАКТЕРОЛОГИЯ

                Адолф Алоис Хитлер е една от най-противоречивите исторически личности не само за 20 век, но и за цялата човешка история. Роден е през 1889г в дребно буржоазно семейство. Майката на Хитлер – Клара, е необразована християнска девойка, която работи като прислужница в дома на Алоис Хитлер, който е неин чичо. Тя става негова любовница и по-късно, когато умира съпругата му, се омъжва за него. От този брак се раждат три деца, които тя отглежда с такава голяма любов, че за нея е недопустимо да прилага каквото и да е наказание спрямо тях. Клара е изпълнена със снизходителност и възхищение и проявява топли и любвеобилни чувства не само към своите деца, но и към всички останали.

                Бащата – Алоис Хитлер, е незаконно роден син, който не получава никаква подкрепа от родителите си и всичко в живота постига сам. Благодарение на собствения си труд, самоконтрол и самовъзпитание, той извървява един дълъг път от обикновен австроунгарски служител до уважаван буржоа. За него се казва, че е жесток тиранин, но някои източници на информация споменават, че е вярвал в такива ценности като: дълг и чест и доколкото е известно никога не е прилагал телесни наказания към децата си, от което би следвало неговите качества на личността да се разглеждат и определят като авторитарна личност.

                 В своята книга „Анатомия на човешката деструктивност” , Ерих Фром излага тезата, че когато един психоаналитик изучава биографията на свой клиент, той се опитва да получи отговор на два въпроса:

                - Какви са основните движещи сили в живота на човека и кои страсти определят неговото поведение?

                - Какви вътрешни и външни обстоятелства обуславят развитието именно на тези страсти?

                За да се намери отговор на тези въпроси, според Фром, дори нищо да не се знае за детството на дадена личност, ние можем да си съставим представа за нея чрез наблюдение и изследване на нейните основни и в голяма степен неосъзнати страсти. Това се основава на анализа на съновидения, грешки в говора, жестовете и съответствието им с изразяването, както и с начина на поведение, които не се поддават на самоконтрол и рационално обяснение. Това Ерих Фром нарича „метод на рентгена” и него използва при разглеждането на личността на Хитлер.

                Според Фром, от гледна точка на класическата психоанализа, едно от главните събития, което оказва голямо влияние върху  развитието и формирането на личността на Хитлер е свързано с раждането на по-малкия му брат, когато той е бил на 5 години.

                Това събитие оказва травмиращо влияние върху него, защото в детските си представи се осъзнава като принуден да отстъпи късче обич от сърцето на майка си, която до този момент е била безгранично голяма и изцяло насочена само за него. Цялата любов и нежност, с която е обграждан, от този момент трябва да дели с новородения си брат, а според спецификата на неговите черти от характера, той не може да се примири с новосъздалото се обстоятелство.

                Според Ерих Фром, тази ситуация способства за формирането в характера на такива черти, като пасивност и нарцисизъм. Интересното е, че въпреки тази травма, Хитлер не е изпитвал ревност към по-малкия си брат. Известни данни сочат, че той се е радвал от цялото си сърце и като всяко малко дете е продължил да играе в шумните игри със своите приятели от съседните домове. Неговите най-любими игри се свързват с въплъщаването му в ролята на индианци и каубои, които воюват едни с други. Привързаността му към тези игри се съхранява дълги години след детството му и оказва голямо значение за следващите години от живота му. Тези години за него са години на абсолютна свобода, която там на улицата няма никакво ограничение в желанията, дисциплината  и фантазията му.

                Изследвайки това негово поведение и съпоставяйки го с теорията на Фройд, може да се констатира и направи извод, че вероятно в този ранен, детски период при него много силно се е развил Eдиповият комплекс – силна привързаност към майката и ревност към бащата. Такава силна привързаност обуславя невъзможността за освобождаване от нея, като поражда вътрешен конфликт, който създава чувството за изоставеност, пренебрегнатост, а от това и комплекс за малоценност. Такава хипотеза предпоставя извода, че тази привързаност няма нежен и топъл характер, тъй като Хитлер никога не се е освободил от нарцисизма, който е формирал, а майката за него не е реална личност, тя има символическа роля, т.е. тя е олицетворение на Власт, Земя, Съдба, та дори и на Смъртта.

                Според Ерих Фром е много важно да се изясни това, че ако искаме да открием причината за некрофилския характер на Хитлер, то трябва да я търсим именно в склонността към кръвосмешение, която е характерна за детските впечатления от майката. За Хитлер главният символ на майката става Германия, т.е. той проецира чувствата си и отъждествява майката с Германия, което обуславя неговата ненавист към „отровата” (евреите и сифилисът), от които трябва да я спаси. Всъщност някои данни сочат, че Хитлер никога не е изпитвал подобна привързаност към своята майка. За нея той никога не се е замислял, нито пък е споменавал. Това е мнение на Клара Хитлер, която го е забелязала и споделяла с неговия приятел Кубичек. Също така Хитлер отлично е използвал манипулативни   прийоми спрямо майка си, като с лекота е можел да предизвика скандал в удобен за него момент.

                Ерих Фром дава информация, която анализира, и изразява мнение, че още като дете Хитлер открива собствената си сфера на живот, която му позволява да забрави всякакви ограничения, правила и норми на поведение и да бъде такъв какъвто е. Тази сфера е сферата на детските му игри, но ограничена само до игрите на воюващи войници. Още тогава в детския период понятието „свобода” за него означава свобода от всякаква отговорност и преди всичко свобода от реалността.

                Ако се анализира смисълът и значението на тези игри, ще се установи, че се разкриват важни черти на неговия характер, които с възрастта се утвърждават и стават основни за формирането на потребността от власт и недостатъчно чувство за реалност, т.е за него реалният свят е светът на игрите и отвъд него няма нищо друго.

                Интересно определение за него дава Хумер, който е бивш негов учител, като казва: „Несъмнено надарен, макар и едностранно. Но неспосдобен на самоконтрол, самодоволен, своенравен и несдържан ученик, за който е трудно да разбере, че трябва да спазва училищните правила.”

                 Когато го определя като надарен ученик, Хумер визира способностите му за рисуване, които обаче така и не е развил и  по-скоро е имал голям  интерес към рисуването. По-късно този интерес преминава към архитектурата, което обяснява неговите несбъднати мечти да стане велик художник и после велик архитект. Според изложените данни, определен период от живота на Хитлер е доста тежък и никак не е лесен. Той не само, че не става художник, но стига до там да пребивава в приют за бездомни. Въпреки трудностите и униженията от състоянието, в което изпада, и лишен от всякакви интереси, Хитлер си остава самовлюбен, изпълнен с ненавист и завист към  всичко, освен към себе си. Той живее в състояние на раздвоение между фантазия и реалност, но главният мотив и потребност за него си остава жаждата за власт.

                 Историческият момент, в който Хитлер става главна действаща фигура в Германия, е периодът след Първата световна война. Това е времето, когато рязко спада жизненото равнище и настава обща световна икономическа криза, която в Германия стига до парадоксални размери и факти. След подписването на Версайската система от договори настъпва всеобща покруса за страната – Елзас и Лотарингия преминават към Франция, определя се демилитаризираната зона по р. Рейн. Саарската област се предоставя на обществото на народите (ОН). Всичко това поставя немския народ в една социално икономическа и психологическа ситуация на унизеност и крайно тежко положение. За Хитлер още началото на тази война е едно знамение, с което се създават благоприятни условия за неговата дейност и привържениците му, които го подкрепят – тя започва в най-тежкия период на неговия живот, периодът на най-силните унижения, на които е подложен заедно със своите сънародници и който преживява непримиримо. Така на мястото на униженията идва желанието да стане „герой” - става войник, съзнаващ своя дълг към Родината и получава награда за проявената смелост, която му донася огромно удовлетворение от промененото добро отношение на командирите към него, това го мотивира още по-силно да се сражава храбро за славата на Германия. В този тежък военен период на страната Хитлер осъзнава голямата си възможност да се върне назад в своя свят на детските игри на война и да реализира мечтите си, към които е силно пристрастен. За него времето на тези четири военни години е времето, в което се потапя и саморазгръща и то така успешно, че стига до обявяването му за канцлер на Германия.

                Още с идването си на власт той си поставя за задача да подготви страната само за 6 години за война, с която ще върне достойнството ù. В този период настъпва съществена промяна в поведението му и той става съвсем друг – става дисциплиниран и осъзнаващ всяка отговорност човек, но не завинаги. Войната прекратява и той възприема нейния край като лично поражение и унижение, което произтича от болезненото му чувство за отъждествяване със самата Германия. Защото когато той мисли и воюва, той всъщност не мисли за народа и страната си, а единствено и само за себе си. Така той възприема поражението и революцията като унищожение не на самата Германия като държава, а унищожаване на неговите собствени мечти за едно безкрайно воюване с безкрайни победи.

                 Интересни са данните, които разкриват генезиса на неговата омраза към евреите, които предизвикват и засилват чувството му на унижение. Тъй като сред революционерите е имало и евреи, към които още по-рано не е изпитвал добри чувства, той изцяло прехвърля отговорността за поражението върху тях.    Когато рухват всичките му мечти да стане „герой”, това го принуждава да се върне отново в света, който му носи поредните неуспехи и унижения. Тази реалност го изпълва с такава огромна  злоба и ненавист към революционерите и особено към евреите, че единственият възможен начин за него да се избави от тях е пълното им физическо унищожение.

                 Това болезнено влечение към разрушение и унищожение определя Хитлер като личност с некрофилски характер, а некрофилията означава влечение, стремеж към разрушаване на всичко гнило, мъртво и ненужно. В този смисъл обекти на разрушение за него са не само хората, но и градовете. Намеренията му за разрушаване и унищожение се разгръщат в такива мащаби, че стигат до там да издаде заповед за пълно унищожаване на Германия, ако тя бъде окупирана. Тази заповед е документирана в секретен указ, който е издаден през м. Септември 1944г.

                 Тази страст към разрушаване на зданията и градовете заслужава особено внимание, според Ерих Фром, тъй като тя е свързана с неговата любов към архитектурата. Всъщност интересът към архитектурата по всяка вероятност е единственият от всичко останало, което може да предизвика някакъв интерес, като над него стои само стремежът му към власт и победа.

                Първите човешки обекти, за които Хитлер е издал заповед за унищожение, са „умствено изостаналите” хора, а по-късно и за всички недъгави и непълноценни хора. Тази заповед  е записана в неговата книга-дневник „Майн кампф”. Също така е документирана и идеята му за пълното унищожение на евреите, като по повод на това намерение той казва, че часът и денят за разплатата с тях е дошъл и те не могат да избегнат наказанието за това, което са извършили през 9 ноември 1939г. Това намерение ясно показва, че Хитлер действа, ръководен от желанието за отмъщение, а не от друго чувство, което може да бъде рационално обяснено.

                Историческата личност на Хитлер се формира, обусловена от уникалната политическа ситуация в този момент, която за да бъде променена, трябва да постигне една обща необходима цел, а именно победата. И точно съвпадението на общата цел на народа  - победа с целта на Хитлер, дава изключителна възможност по едно и също време на едно и също място, чрез реализирането на личните цели – лишени от всякаква рационална обоснованост да постигне абсолютна власт и да окаже огромно въздействие върху историческите процеси през 20 век.

                Макар че сам по себе си Хитлер притежава определени качества, които го определят като магнетична личност с много силно влияние, с което въздейства до такава голяма степен върху масите, че някои от тях изпадали в хипнотичен транс, когато го слушали, не може да бъде направена оценка за един човек само на основата на отделни негови качества сами по себе си, а е необходимо да се изследва зависимостта от това как тези качества са били поставени в услуга на доброто и просперитета на хората в конкретния исторически момент и в следващите исторически времена.

ИРИНА ПЕТКОВА