До знайния турски войн Юзеир или в прегръдката на полумесеца

ДО ЗНАЙНИЯ ТУРСКИ ВОЙН ЮЗЕИР ИЛИ В ПРЕГРЪДКАТА НА ПОЛУМЕСЕЦА

          Ненапразно някои български граждани на майчин език с ирония наричат държавата си Абсурдистан, други, без ирония – Булгаристан. Преживяхме твърде много абсурди в тази държава, доживяхме и последния: частен паметник на неизвестния турски войн на българска територия, построен от българския гражданин Юзеир Юзеиров. Дълго време властта ни се чуди защо паметникът е незаконен и на какво основание да го събори. Накрая разбрахме, че господинът нямал строително разрешение за построяването му. Но това ли е най-незаконното действие в случая? На мен не ми е известно кога и защо турски воини са умирали на и за българска земя, освен като завоеватели. Но знам, че загиналите в защита на българската земя и кауза воини под българското бойно знаме навсякъде и винаги са български воини, независимо от името, което носят, независимо от вероизповеданието и етническия си произход. Паметникът е овенчан с полумесец, обгръщащ християнски кръст. Вероятно търсеното внушение от г-н Юзеиров е, че полумесецът “поглъща” християнския кръст, каквато е вековната мечта на полумесеца. Но знакът на християнския кръст може да бъде поставен върху цяла Европа, защото този континент още от преди раждането на пророка Мохамед е люлка на християнството. Не зная и какви са причините, поради които самият господин смята, че има законно право и свобода да построи собствен паметник на незнайния турски войн на българска територия, но мисля, че заиграва с опасна карта в момент, когато самата Турция се стреми към Европейския съюз. Карта, чиято тежест може да събори не твърде стабилната кула на етническия мир в тази държава, която все още се нарича България, а тя вече е член на този съюз. Съюз, който не е създаден на религиозна основа и с цел религиозна инвазия.

          Вероятно има среди в Турция, които доволно потриват ръце при подобни мероприятия. Затова още нещо бих искала да напомня на моя сънародник: етническите конфликти в бивша Югославия. Бих искала да го попитам какво загубиха и какво спечелиха обикновените мюсюлмани и християни от тях, които се изправиха едни срещу други на реалните барИкади на военните действия и какво спечелиха онези, които ги манипулираха, за да застанат на тези барикади. Нима има някой, който не е разбрал, че войната винаги и навсякъде носи смърт, а за смъртта няма значение името, вероизповеданието и етническия произход и, че за мъртвите печалбата няма значение?! Бих искала да погледна в очите на онази майка, която с радост изпраща сина си на война, за която и да е кауза. Има ли такава?

          Вече е знайно чий войн е Юзеиров, развиващ бизнеса си в Брюксел. Но по-важно е съответните органи в България и Европа да се поинтересуват кой дърпа конците на тези вóйни-марионетки. Защото, флиртувайки с демократичната идея за свобода на вероизповеданията и затворили очи пред пълзящия ислям, да не се случи да ги отворим някоя утрин в прегръдката на полумесеца. Тя може вече и да не е толкова страшна, както изглежда в учебниците по история, но аз знам, че избитите в Кюрдистан не са измислица от страшна приказка, а съвременна реалност и знам, че религиозният инфантилизъм може да бъде страшно оръжие в ръцете на ловки манипулатори от голям калибър, за които войната е доходен бизнес. Защото няма Бог нито на земята, нито на небето, който да проповядва омраза между хората. Това е приоритет на човека с дребна, малка душа. Турците, които аз познавам, са простодушни и добродушни, но не малодушни хора. Те са просто моите добри съседи, които обичат децата си, дома си и мира. Като всички хора по света. Те работят и обичат земята, на която са родени и която ражда хляба на децата им. Тази земя от векове е българска територия. Мястото на паметниците на известните и неизвестни турски воини е на турска територия, а мястото на живите турски воини – в турската войска. И ако Юзеиров смята себе си за турски войн, има правото и свободата да се зачисли в турската войска, но ако остане български гражданин, той следва да спазва законите на България.  Другото мирише на предателство.