Два Великдена
Съдбата, напоследък, явно е решила да оголи отново един мой много стар детски въпрос: Защо има два Великдена - един католически и един православен? И няколко години подред ме изпраща в католическа страна по техния Великден и после ме връща пак тук за нашенския.
Знам, че не е случайно... Но някак ми идват много разпъването на кръст и Възкресението и после пак разпъване на кръст и пак Възкресение. Възкресението, иди-дойди, но разпъването...
Горкият ни Спасител, който е проповядвал любов, смирение и ненасилие е разпъван отново и отново два пъти годишно заради човешката суета и его и църковните борби за власт, територия и влияние.
Тази година реших да го споделя. Не ми харесва... Не ми харесва това, че католическата и православната църква не се разберат веднъж завинаги и не решат това голямо недоразумение. Исус Христос е един!!! Дори децата го разбират.
Те, всъщност, най-много. С детската си чистота, невинност и природна мъдрост. После сякаш забравят. Забравят да задават най-логичните въпроси.
И приемат на доверие това, което им казват възрастните. За добро или за зло.
За това, например, нормално ли е да има два Великдена всяка година? А и за много други неща...
Желая ви светли Великденски празници, все пак!
© Антонела Огнянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Аглая! Абе, просто се дразня като се играе по тънката струна на хората и тяхната идентичност. А други печелят от това! Явно и при църквите важи правилото "Разделяй и владей."
-
Благодаря ти, Мария!Вълнува ме как са настроени хората по този въпрос... Честит Великден!
-
Този въпрос и мен ме гложди, откъдето и да го погледна! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
