Едно интервю с Тоня Любенова - музеен уредник и хорист в женски камерен хор"Златна лира" -гр.Търговище

Въпросите зададе Йорданка Донева

Търговищките хорови празници са под егидата на Балканския хоров форум... Налице ли е квалитетен мениджмънт? Какво още може да се направи за "популяризирането" на хоровото пеене сред населението на един малък град?

- Организацията на едно такова събитие в музикалния живот на град Търговище и на България като цяло не може да се повери само на едно или няколко лица, пряко обвързани (професионално или емоционално) с хоровото изкуство. Организацията на тези празници трябва да стане, ако не държавна, то поне общинска политика. Всеки един музикален форум е на ниво, когато има стройна организация, дори когато всичко се плаща от участниците. Ако Празниците се издигнат до ниво Държавна политика, тогава спокойно може да се въведе конкурсна програма, европейски такси за участие, квартирни и пътни разходи за сметка на хоровете и съответно - повече дни за хоровото изкуство, повече инвестиции, по-добра организация. Когато няма дразнител, нещата стават по-трудно. Конкурсният характер и влизането на чужди инвестиции в Хоровите празници на град Търговище са стимул за тяхното развитие и утвърждаване за в бъдеще.

Как да излезем от елитарните рамки и консервативността на хоровото изкуство, така че то да стане предпочитана зона в интонационната среда за подрастващите?

Това никога не може и не трябва да стане. Затова всички сме различни и всеки си има своето предпочитание за филми, за музика. Достатъчно е да изпълваме сърцата на хората, които милеят за хорово изкуство с перфектни изпълнения и нови нюанси в представянето им на сцената. А успехите ни, които ще дойдат след това, сами по себе си ще предизвикат интерес у подрастващите, които по един или друг начин имат контакт с хоровото изкуство.

Проф.Розмари Стателова определя кючекът (популярен етнотанц)като музика за "долницата" на човешкото тяло.Може ли да приемем,че хоровата музика е изкуство за "горницата", раздвижващо не само краката, но и мисълта?

Нещата са несъизмерими. Кючекът не удовлетворява само желанието за физическо танцуване, има почитатели, които определят този вид музика като музика за душата. В един момент всеки може да я слуша. Тук е и разликата. Хоровото изкуство е за определен кръг от хора, които са достатъчно образовани, за да го разбират и да усещат къде е разликата.

Днес младите хора са" зашеметени " от когнитивно-сетивните провокации на масмедиите,но все пак им липсва точна ориентация в музикалните жанрове. Хоровите празници променят ли тази "картина"?

Не, нямат тази сила и власт на електронната медия или на предизвикателните дрехи и поведение на изпълнителите, които по презумпция са обект на подражание, те са идоли. Това трудно ще стане с хоровите изпълнители.

Защо младежите не предпочитат заниманията с "архаичното "хорово изкуство, въпреки добрите си вокални данни? Как да ги мотивираме?

Мисля, че старите времена на чистата духовност отминаха. Днес младите много добре осъзнават къде се крие истината за живота. Основната мотивация е финансовата подкрепа и тя е главен стимул за младите с добри вокални данни. Никой вече не търси " едната гола слава ". Щом като се иска нещо от един млад човек, той трябва да бъде стимулиран - чрез стипендии, награди и пр. Това е истината. Въобще смятам, че формата на доброволното аматьорско пеене вече е изчерпана.