Имала съм и имам много мечти - едни осъществени, други - не! Учих, давах всичко от себе си, загърбвах лесното, трудих се. Стремях се към върховете. Минавах през препятствия, за да достигна недостижимото. Но не изпълних една мечта - България ме възпря. Едва сега осъзнавам каква евентуална възможност съм загърбила – да отида в чужбина, да се възползвам от възможностите, от образованието, от помощта...
Какво получих тук ли?(!) Получих корумпирана изпитна система - ДЗИ, ПИ. Роля играха парите, властта, влиятелността, обкръжението. Стараейки се да достигна пределите на желанията си жертвах немалко, но все пак успях – приеха ме специалността, която искам, в университета, който исках. Реалността, разбира се, не закъсня – ясно ми даде да разбера, че оттук насетне нещата се променят. Първи изпит в Пловдивския университет - спокойна, защото съм подготвена, убедена във възможностите си – основната функция беше да ме научи, че положението на купчинките играе роля. Петици вляво, шестици вдясно, но ...