Турнето на Женски хор „Златна лира“ в Будапеща, Прага и Виена

На гости в Посолството на България в Чехия

7 ноември 2017г

Негово превъзходителство Посланик Лъчезар Петков:

Добре дошли! Много ми е драго за това, което чух за Вашия хор. Огромно професионално ниво, създадено от хора с душа и сърце. Аз мисля, че това което правите добре, трябва да Ви харесва. Правилото важи за всяка професия.

Сега ще Ви разкажа малко за историята на българо-чешките отношения. Високообразована дивизия от чехи след Освобождението нахлува в България доброволно. През годините нашите отношения с чешкия народ са били много добри и стабилни, вероятно поради факта, че не сме имали общи граници. Днес Чехия се намира в преходен период. Чакаме ново правителство и президентски избори.

Преди Втората световна война българското посолство се е помещавало в два етажа под наем. След края на войната Клемент Готвалд дава възможност на Георги Димтров да си избере сграда и след смъртта на една баронеса , живяла тук, българските дипломати получават настоящия дом с част от мебелите и полилеите. В наши дни Българското посолство в Чехия се ползва няколко пъти в годината и като концертна зала с около 130 места .Западните посланици са във възторг от акустиката и нашите български оперни гласове / гостували са солисти от оперите във Варна, Бургас, Пловдив/ .

Безкрайно ми е приятно, че и Вие сте тук. Дейците на изкуството и културата са най-добрите посланици. Знам колко е трудно да се създава квалитетно изкуство в съвременните условия. Трябва да отдам дължимото и на моята съпруга - Боряна Пунчева- кинорежисьор. Тя съдейства за международното представяне на българското кино. Работил съм в Малта, Вашингтон, Ню Йорк, Прага. Намираме се в центъра на Европа. Децата ми са в Германия и Полша и често идват тук през уикенда.

Илиана Иванова- диригент на Женския хор „Златна лира“ – Търговище

Ваше превъзходителство, сърдечно Ви благодаря, че ни приехте тук. За нас е чест. Снощи участвахме във фестивала „Есенна приказка“. Нашият състав има дълга история. Ние сме домакини на единствения фестивал за женски и девически хорове. До този момент не сме имали гости от Чехия. Надяваме се да разширим хоризонтите на фестивала. Сега ще Ви изпеем нещо.

Христо Богданов: Много съм щастлив след това събитие, защото българският посланик в Чехия е много духовен човек- чете, слуша музика…Благодарим за приема и отделеното време. Тази среща е МОСТ за представяне на нашето изкуство в региона. Трябва да продължаваме да търсим възможности за създаване на позитивни новини в културното пространство.

На връщане в автобуса след сръбската граница

Йорданка Донева: Вашето мнение за представянето на хор „Златна лира“ в Унгария и Чехия?

Кирил Иванов: Прекрасно! Възхитен съм!

Илиана Иванова: Мисля, че турнето бе успешно. Концертът в Българския културен център в Будапеща, гостуването ни в Посолството в Прага… Акустичната зала изигра своята роля. Много добре се представиха жените.

Йорданка Донева: Очакванията Ви за следващи изяви?

Илиана Иванова: Надяваме се отличното представяне пред посланика да се увенчае със следващо гостуване в Чехия и Австрия.

Йорданка Донева: Мнението Ви за концертните изяви на хора?

Стойко: Голяма изненада. / Е, стига , толкова сме уморени./ Лоша организация в хотела.

Виолета Ставрева: Срамувам се, Данче. Не може ли вкъщи да помисля? Няма да е подредено. Добре. Изпълнението в залата на Културния център в Будапеща по повод празника на Свети Димитър бе магнетично. Получи се изключителен контакт с публиката. След всяка песен аплодисментите показваха страх, че това може да е последната песен.

Димитър : Оправдахте очакванията ми. Можеше и повече. Винаги може повече. Всичко, което бе изпято, е добро.

Антоанета Божилова / фен/: На мен всичко ми хареса много. Бяхте много артистични!

Йорданка Донева: Мислите ли , че Женски хор „Злратна лира“ заслужава честта да изпълнява своята концертна програма на организирани турнета в Централна Европа?

Д-р Тоня Любенова: Ох, пак ли ще ме мъчиш? Да, заслужава. Но организирани както трябва. Подобно на турнето ни в Полша преди седем години. Трябва да имаме адекватна публика. Минимум сто души в залата,а не размити изпълнения насред МОЛА. Трябва да е по-духовна атмосферата / като в Посолството в Чехия, например/ и хората насреща ти да разбират това, което правиш.

Виолета Ставрева: Моето мнение е , че изпълнението в МОЛА не съответстваше на стилистиката и изяществото на изпълнението. Трябва да има по-духовна среда. Например в катедрала.

Диляна/ актриса/ : Приятно! Опознах повечето. Жалко бе, че трябваше да пеем и в МОЛ.

Антоанета Божилова / фен/: Да, но изпълнението в МОЛА, даде възможност и на хората, които нямат отношение към хоровото изкуство , да чуят и видят този феномен.