Отговорно и загрижено и в същото време внимателно написах коментар, а авторката на коментирания текст намeри начин да ми отговори, че това е най-грозният коментар, който е получавала през живота си. По този начин тя повдигна един въпрос – този за естетизирането на грозотата, което се превърна в повод за написването на настоящата статия.

Но нека да видим най-напред коментара! Неговото съдържание е следното:

"Здравей, Поли! Ако не възразяваш, с твоята героиня да си поговорим, а чрез нея и с теб, и с публиката, ще й кажа две неща, без излишни думи:

1. Живият мъртвец

Ти не умираш,
а ти си умряла:
алчна,
безумна,
дори без копнеж...
Нямаш мечти,
но нямаш и страсти-
в тебе кълнят
единствено красти!


2. ОБИЧАМ

Открих озарение на вечна любов-
Бог въздесъщи, за подвиг готов,
Искащ да види децата щастливи,
Чайки да правят игри закачливи:
Атове буйни по млечния път,
Много надежди - в семейния кът!

Поздрав!"

А повод за написването на този коментар е кратктият, но много изразителен текст на Лястовицата “Умирам”, който има следното съдържание:

“Удавени страсти, любови, желания,
Мечти недогонени, нежност, терзания,
Истини чужди, преследвах за себе си,
Реки от безумства, коварства и ребуси...
Алчно се търсих! И тъй не намерих се -
Мъртви копнежите! По малко убивам се!”

Какъв е проблемът? Да описваш грозна действителност и да създаваш грозни текстове са различни неща. Опитът да съвместиш двете – грозната действителност дза се използва, за да се обвини даден текст е неправомерно и тук авторката греши по отношение на мен, а по този начин и към собствената си творба, която аз в никакъв случай не определям като грозна, а като успешно представяща една грозна действителност – живота на човек, който упорито върви в безпътицата…Нещо повече, точно такива персонажи аз отдавна съм нарекъл “живи мъртъвци”. Но опитът грозното пък да преставиш за красиво чрез средствата на естетиката и поезията е известно като похват, който се нарича “естетизиране”, в смисъл на придаване на превратно значение на изложението.

Едва ли е уместно да правя подробна аргументация на позицията си! Там, където аз подкрепям авторката на творбата “Умирам”, тя вижда грозота, а там, където тя изобразява грозотата, е склонна да види красивото. Кое е грозното? Описаният живот на персонажа от “Умирам”. Но това е направено коректно от авторката и затова тя с право получава моето уважение и поздравления за написания текст. Остава проблематично отношението към написаното, което е израз и на творческа зрялост, а вероятно и на още неща. Но при всички случаи, е налице и доза неразбиране, каквото открих и при отношението към текста на Романтик “Жиголо”, макар че там всичко това получи друг израз – самият текст на автора не беше възприет адекватно от публиката.

Много се надявам, чрез настоящата статия, нещата да получат своята яснота и най-вече при авторката на “Умирам”!?