Детските рисунки са извор на енергия и позитивизъм, те са ключът към света на малкия човек; към неговите мисли, желания и страхове. Рисуването е едно от любимите занимания на децата. Чрез рисунките си те изразяват това, което им е трудно да изкажат с думи. Рисунките носят наслада и радост на децата  и дават поводи за размисъл на възрастните.

 Детското творчество е обект на изследване от страна на педагози и психолози от повече от век насам. Правени са многобройни експерименти, придружени със съответните изводи. Но има един аспект, който е сравнително слабо засегнат във  въпросните научни изследвания. А именно, че в детските рисунки може да бъде проследена еволюцията на човека от живота му в праисторическата пещера до съвременните високоразвити технологии, отвеждащи го в Космоса и на други планети.

  Когато детето започне от съвсем малко да драска по белия лист, то си служи с линии, завъртулки и точки. На тази възраст то е без никакъв житейски опит, с неукрепнала психика, с много страхове, произлизащи от заобикалящата го действителност. По-късно първите човешки фигури са представени от т. нар. “ главоного” – кръг (с точки за очи и права линия за уста), с излизащи от него линии за ръце и крака. Първобитният човек, рисуващ по стените на пещерите, които обитава, изобразява себе си по същия начин – като схема, с кръг за глава и прави линии за тяло, крака и ръце. Това е така, защото е все още твърде несигурен в себе си; разполага с много оскъдни познания за Света. Прекалено зависим е от природните стихии. Всичко, което се случва около него, се приписва на свръхсила, в чиито ръце се намира и от чиято воля зависи съдбата и живота му.

  Възникването, разцвета и упадъка на Древните цивилизации, са периоди, когато човекът все още търси себе си. Осъзнал се е като част от заобикалящия го свят, но не е намерил все още своето място в него. Човешките изображения са твърде декоративни, непропорционални и схематични. Липсват познания по перспектива и анатомия. Когато дадени предмети трябва да се изобразят в далечина, те отново се рисуват на преден план, но по-малки. Понякога се изобразява това, което би трябвало да се намира във вътрешността на предметите или в телата на хората, животните и птиците. Всички тези похвати на изобразяване са характерни и за определен етап от детската изобразителна дейност (до три годишна възраст). Предметите и живите същества, заобикалящи хората, се рисуват безформени и разположени хаотично в пространството, често децата трябва да обясняват с думи точно какво са нарисували.

  Средновековието е период, когато всевластен господар е Църквата. Тя дава тон на живота във всичките му аспекти. Съдбите и животите на хората са изцяло в нейните ръце. Една огромна част от произведенията на изкуството, създадени тогава, са предназначени за украсата на църкви, манастири, църковна утвар и книги. В изкуството от този период съществуват канони, нарушението на които се наказва със затвор и смърт. Човешките фигури се изобразяват идеализирано, без индивидуални особености, с лица, лишени от изразност, като маски. Това се прави, за да се подчертае духовното, а не плътското начало у човека; да се покаже връзката му с Бога. На по-ранните етапи от детската изобразителна дейност (3–6 години) човешките тела се изобразяват също доста схематично, с все още неустановени пропорции, а лицата - с чертички за нос и уста и точки за очи, без да се показват емоционални състояния. Липсва връзка между персонажите в рисунката, те са наредени често на една линия, всеки сам за себе си.

  Ренесансът е период на изключително бурно развитие на всички сфери от живота и човешката дейност – изкуство, култура, философия, научни достижения, технически изобретения, велики географски открития. По това време самочувствието на човека вече е нараснало неимоверно. Той чувства себе си като господар на Вселената и венец на Природата. Човекът вече заема централно място в изкуството. Светското начало в изкуството излиза на преден план. Фигуралните композиции стават богати, раздвижени, изпълнени с фантазия и въображение. Човешките фигури се рисуват анатомично и пропорционално верни, пълни с живот, лицата изразяват емоции. Обръща се внимание на пейзажа, развиват се линейната и въздушната перспективи.

  Антропоцентризмът (когато човекът заема централно място) в детските рисунки кореспондира с този етап от развитието на Човечеството; изобилието от форми и цветове, както и появата на сюжетна линия и елементи на разказ в детските рисунки – също. Появява се интерес и любов към народното творчество. Бликащата радост от живота, която се наблюдава в детските рисунки в този период(6-10 годишна възраст) може да се сравни единствено с Ренесанса в световен план.