Реших да се разхождам с файтон. По работа разбира се. Видя ми се идеята чудесна. Какво по-хубаво от това да внеса в работата си нещо необичайно, но полезно. Минах покрай бедните квартали и "видях" желание за живот -за жалост на всяка цена. Бавно-бавно се изтеглих и отидох в квартала на богатите - видях същото, но в това желание за живот бе "облечено" в смърт и капризи. Не знам от кое повече се уплаших наистина, но определено се уплаших. Разходката ми се разколеба т.е. не знаех накъде да вървя. Заболя ме, не знам какво, душата ли? Или знанието какво е в действителност живота?
Бях наела файтона за 2 часа така че слязох на сбирката ми. Интервюто ми бе с един политик, който се славеше с капризите си. Запитах се от къде ли идват тия капризи? Но... професия като професия - започнах с въпросите си.
Близо 20 минути го разпитват как се "убива", "потиска", "краде" и харчи безразборно за глупости и както очаквах отговор не получих. Слушах само някакво мучене на пиян глиган. Когато свърших с "работата си" т. е. със слушането на пияницата се усмихнах, благодарих му и се отдръпна. Запитах се, този човек от къде е паднал, щото ми се видя че целия свят ми се върти. Овладях се и реших да защитя семейството си от фактите, които той ми доказа че няма никаква възможност да се поправят.
Животът се оказа "подкован" с измислени билки и пари...
© Детелина Антонова Всички права запазени