Опитът ми да избера „фрагмент" от творческото дело на проф. Мутафов и да го превърна в тема за доклад или съобщение се провали. Не успях да преодолея усещането, че захващането с едно „парченце" би било издевателство спрямо „цялото". А нали нещо такова -  монолитно, завършено, многолико е феноменът  

                             М  У  Т  А  Ф  О  В.

        Основание за радост и гордост е обстоятелството, че тъкмо в нашите географски ширини се "пръкна" това "чудо".

     Но има привкус и на мъничко тъга... Опитвам се да си представя, ако всичко това се беше случило някъде, където са особено "петимни" за креативното начало. Та този "извор"  там  щеше да бъде така "каптиран" , че дори капчица да не се разпилее...

Мега-системата Мутафов обърква (дори побърква) мнозина с нескончаем терминологичен звездопад, читателят се чувства засипан (едва ли не съсипан)... Негативистичната реакция по този повод може да се укроти, ако се отчете, че номинирането е основен прерогатив на интелекта. И още, често зад шокиращите термини израства сградата на една или друга класификация - като фермент за съзряването на науката.

      Един от секретите на проф. Мутафов е, че успява да съчетава удовлетворяването на сциентичната претенция за  еднозначност на термините с отстояване на позиците на Хомо симболенс. Неговата привидно авантюристична експедиция  из пространството на Духа не е хоби, рекреация или някакъв контра-пункт. Те са му толкова иманентни, колкото  и всичко останало. Ето защо той е преди всичко АНТРОПОЛОГ, който изследва всички екзистенциални пластове на Човека, най-добрата възможна школа за   с е б е и з г р а ж д а н е.

      Дали не би била възможна своеобразна компенсация с оглед за запазването на произведената реколта. Нещо като фондация би осигурило събирането, систематизирането, сравняването -  от соматичните микробелези до космичните стигми на човека.

     Виновникът за тези разсъждения подхранва една оптимистична хипотеза: по-вероятно е, че набиращата скорост технологична стихия ще загуби съревнованието с Универсума -  ЧОВЕК...Стига той да не загуби някъде по пътя си скрижалите на сакралността.

                                                     проф. д-р Ралчо Трашлиев