29.04.2012 г., 0:17 ч.

Фестивал - пресечна точка на енергии и креативност 

  Журналистика
1509 0 1
6 мин за четене

Фестивал - пресечна точка на енергии и креативност

11-15 АПРИЛ - 2012
Анталия - Турция

Пристигаме в Анталия (градът на портокалите) на 11 април рано сутринта. Разглеждаме с удивление улицата до морето. Симетрия и целесъобразност! Да, още древните гърци определят красивото като хармонична цялост - т. е. допускат наличие на предварителен замисъл. Въпреки умората след дългия нощен преход в претопления автобус, все пак успявам да забележа натрапливата екзотична хубост на редицата с хотели.
Пожертвали удобството заради изкуството, забравили за битовите неуредици, недоспали "Дон Кихотовци" крачим амбициозно към концертната зала, за да докажем, че Женският хор "Златна лира" от Търговище не се страхува от предизвикателствата. Уверени, че в музиката е кодирана огромна енергия, отправяме се с надежда към концертната зала за церемонията по откриването на Четвъртия международен хоров фестивал (с конкурс) - Анталия - 2012 . Правим си снимки до скулптурите на матрьошките пред залата, припомняйки си принципа на стереофонията на света - малкото се проектира в голямото, древното в преходното, духовното се облича в материя, битът се заразява с битие, смъртта - с безсмъртие... Но моето неизтощимо любопитство не спира до тук. Сядаме в удобните кресла и срещу нас на екрана се проектира мотото на форума: "The world is better, when we sing together" (Светът е по-добър, когато пеем заедно")
Честта да открие този балкански форум се падна на Хора от Анталия (Сhoir of Antalya Metropolitan Municipality) с диригент Николай Мерджанов, този певчески тим, имитиращ чудесно инструментална звучност, показа тембристи мъжки гласове, добре балансирани, създаващи усещане за пролетен дъжд. Майсторски свършена работа от български диригент!
Домакините ни приветстваха с "добре дошли" и представиха авторитетното международно жури в състав:
- Председател - Проф. Емил Янев - президент на Балканския хоров форум
- Проф. Милена Иняц - Сърбия - (University of Belgrade Art faculty)
- Проф. Ахтер Дестан - Турция (Culture &Tourism Ministery Choir conductor)
- Канер Рухселман (Antalya State opera , ballet choir conductor)
Фестивалът се реализира с доброволния труд на цяла колегия от ентусиасти, под ръководството на проф. Мустафа Хайданъм. Хоровите колективи бяха разделени в три категории:
- Еднородни хорове
- Смесени хорове
- Младежки хорове
Д-р Зейнеб Кая (Малатия, Турция) презентира хорови изпълнения с инструментален съпровод (акордеон, ударни, контрабас) от "Розовата пантера" до "Ние сме светът" на Майкъл Джексън. Запомнящо бе участието на детския хор от Анкара на проф. Ахтер Дестан. (Възпитаничка на ДМА " П, Владигеров").
Женският хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова заяви своето присъствие с „Laudate dominum” на Моцарт- солист Десислава Василева и турската песен «Зилли де маша»(аранжимент на Йозджан Сьонмез). Публиката аплодира бурно изпълненията и след концерта получихме покана за запис в телевизията. Посрещнаха ни радушно с баклавички и чай.
На следващия ден всички хорове дефилираха из града с националните си флагове. На площада пред паметника на Кемал Ататюрк бе изпълнен канона «Вива ла музика» от всичките хорове под нестандартната диригентска палка (бастуна) на Гранде Маестро проф. Емил Янев. Може би този атрибут имаше предназначението на жезъла-пътеводител в музиката, който не остарява, доказващ, че на изкуството са подвластни всички възрасти.
Конкурсният ден бе петък, тринадесети. Хор «Златна лира» застава уверено на сцената (героично пее и Йовка Серафимова след здравословни перипетии). В залата е тихо. Нашият групов дух се пита – дали наистина само това, което сме ние, е прекрасно? Логичен въпрос. Аплодисментите са накрая…
Излизаме от залата и започваме релаксация по български. Шофьорът на автобуса с благото име Добрин пуска хора и ръченици. Осигурен е и съпровод на тарамбука, дайре, дървени лъжици… Водачът на хорото вее българското знаме.
На Гала-концерта се съобщават резултатите от конкурса.
- бронзови медали за ЖХ»Златна лира» - Търговище – дир. И. Иванова и Хорът на учителите по музика от Истанбул (дир. Бюлент Халваси)
- сребърни медали за девическия състав на «Академски певски збор Марибор» от Словения (дир. З. Новак) , “Anche musica” от Румъния (дир. А. Секретиану), хор „Доминанта” от Полша (дир. М. Лангер-Крол) и смесен хор ”Славянско единство" от Горна Оряховица (дир. Д. Копринкова).
Бе присъден само един златен медал в категория „Младежки хорове” за смесения състав на „Академски певски збор Марибор” от Словения с диригент Зуза Новак.
Румънският хор от Плоещ представи интересен вариант на потпури из популярни творби – от Петата симфония на Бетовен до Щраус, Бизе, Шуберт. Много интересна звучност за хор от 16 души и определено стилен, изразителен жест на диригентката с две ръце-птици.
Хор ”Доминанта” от Краков завладя аудиторията с младежката си жизненост, красив звук и виталитет. А „Славянско единство” от Г. Оряховица демонстрира нова интерпретация на „Ерген деда” от Петър Льондев с редуване на открито и закрито пеене.
Действително фаворитите на фестивала бяха студентите по музика от Словения. Зуза Новак показа нестандартна подредба на хористите на сцената и умение да твори кантрасти. Диригентката притежава широк, енергичен жест, но успя да постигне най-сладкото медзовоче” при девическия състав. Излъчването на хора е типично славянско. В двуполюсното дирижиране, избирайки единия щрих, тя не се отказваше и от другия. С това спечели публиката. И може би съм пристрастна в оценката си, защото ние като наблюдатели виждаме това, към което сме чувствителни. Творбата, която изпълниха словенците корелира едновременно с модерното звучене, големия тонов обем, безупречна вокална техника, младежки хъс, разнообразни гласови тембри, свързани в единен дишащ организъм. Широкото разположение на акордовата структура създаде усещане за безкрайност и пълен спектър на един интегрален звук. Впечатлението бе допълнено и от костюмите.
С „Вива ла музика” кръгът се затвори и форумът бе закрит. Дирижира младата словенка Зуза Новак, показвайки приемствеността между поколенията.
Отново сме на път. В автобуса се развихрят всички страсти. Творим съвместно поема („седем-осем яки каки пишат тез майтапи”), вдъхновени от града на Омир навярно. Вътрешният живот на хора е интересен - чествахме 5 рождени дни, организирахме приятен купон ”Анталия търси талант”, на който всеки трябваше да се изяви. Особено впечатление направи с певческите си умения съпругът на диригентката – г-н Кирил Иванов. Съвместните дейности ни сплотиха. Благодарни сме на феновете, които неотлъчно бяха с нас и на д-р Богоева, която пое грижата за болните присърце и с невероятен професионализъм. Всички се прибрахме у дома с добро настроение и заредени с енергия за нови дела.
Екзотична държава! Старият град в Анталия напомня за улиците на Несебър. Разходката с корабчето ни разведри. А на пристанището чухме невъобразимото: „Arkadas, exuse me”. Може би така се смесват езиците и в един по-добър свят всички хора ще се разбират без помощта на преводачите. На открития пазар ни питат откъде сме. Наричат приятелката ми „Чорт”, заради изразителните ù очи. А аз ù подарявам ”Алхимикът” на Паулу Коелю и я напътствам, че когато човек силно желае нещо, то цялата Вселена му съдейства.
Поемаме към Памук Кале. Потапяме уморени нозе в лечебните води. Следващата дестинация е Ефес. По пътя ставаме полухаджии до църквата на Дева Мария. В древния амфитеатър пеем църковни песни. Чуждите туристи ни ръкопляскат и благодарят. А всъщност – Великден е! Бързаме да се приберем у дома. Говорим си с моята ”другарка по седалка” в автобуса – Тоня Любенова за отминалите дни. Равносметка ли е това?
„Българските хорове миришат на нафталин… Жалко за голямото им певческо майсторство. Съревноваваме се с професионалисти, а това е неприложимо. Трябва да се променяме адекватно на новостите по отношение на репертоар, визия, сценично поведение. Не може хоровете в България десетки години да пеят едни и същи песни. Няма ли стимул за композиторите да творят нови компилации - живи и динамични? При чуждестранните състави прави впечатление младежката възраст на участниците. Хоровете в България правят неистови усилия за самозапазване. Но защо младите певци у нас не са достатъчно мотивирани да пеят? Без стимулиране (емоционално и финансово) нещата няма да се променят. Вече изнасяме не само певци, но и специалисти. (Без да е запозната с идеята на проф. Теодора Павлович за „Диригенти без граници” Тоня стигна до този извод сама.) Това бе един изнесен фестивал от българи в по-добри условия.
Проф. Емил Янев подари на ЖХ ”Златна лира” статуетката на град Анталия.
Дали това не бе напомняне за дългата пауза в провеждането на хоровите празници ”Проф. Лилия Гюлева” в Търговище? Или успокоение, че само нещо, което познаваш добре и си му посветил много грижи, време и трепети - е истинската твоя красива реалност.
Така се получава с творците, чийто единствен път е изкуството. И може би за добро – те вървят по път, който не води никъде, а право към СЕБЕ СИ…

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??