Пътеписът си е деликатна вещ. Едната му крайност е: „Залезът обагряше в кармин развълнуваното море и бавно пълзеше по фасадите на сградите” и така пет страници. Другата е: „Халвата струва 2.84 евро, а кренвиршите варират от 1.42 до 2.29 за опаковка в супера в югоизточния край на Хаймбухентал (работно време: 08:00 – 22:00)”.

     Харесвам разкази, които ме подтикват да хукна натам веднага, а те обикновено взимат по нещо и от двете крайности. Ще се пробвам с Флоренция – град, който обожавам. То и Стендал се е пробвал там, но освен синдром, друго не е намазал.

Как се стига?

     Простете съсайтника си Плюшкин, но най-евтино е с Уизеър, като резервацията за полет се направи поне месец предварително. Летял съм двупосочно и за 58 лв. От софийския терминал 1 има полети до Форли и Болоня, като цените са сходни. Препоръчвам Форли.

     Градът има чудесен централен площад – пиаца Сафи, а наоколо могат да се видят класически образци на фашистката архитектура, съчетани с мемориали на партизани със звезда. Могъщи и грубовати сгради с римски орлета на всяко кьоше - все пак тук е ходил на школо невръстния Бенито и от гара Форли е тръгнал към Швейцария да се учи на социалдемокрация.

     Какво е научил е друг въпрос, но за гарата стана дума - от летището се взима евтин градски автобус 10 до ЖП гарата, като на летищния сайт още се изписва, че трябва да се вземе специалния автобус „Аeroporto – Stazione Ferrovia” за 3.50 евро, предназначен за балъци. От гарата Ви препоръчвам да си вземете билети за „Фиренце виа Фаенца” – оставете, че е по-евтино, но ще видите най-красивата ЖП линия в Италия, минаваща през сърцето на Апенините.

     От Форли отиваме за 10 минути до Фаенца. Понятието „фаянс” не идва от Севлиево и отходните му шедьоври, а от едноименното градче, където се намира най-добрия музей за керамика в света. Влизал съм само в безплатното му предверие - така разправят познавачи, боравещи с глина. Градът е повече от приятен за маане на гащи – при всички случаи имаме 1 час до влака за Флоренция.

     Качваме се на влака и се наслаждаваме на великолепните пейзажи. По пътя се намира родината на най-хубавия зехтин в света. Не съм слизал, не съм купувал, не знам – така пише в Лоунли Планет. Пристигаме във Флоренция след 2 часа.

Какво да правим във Флоренция?

Не знам.

P.S.: След Уфици, Пити, Галерия дел Академия или Барджело, идете в Меркато Чентрале да се подкрепите с едни зашеметяващи ананасови сладкиши по 1 евро. Има и такива с парченца шоколад. Не съм запалянко на сладкото, но се ококорих от кеф! Пада се по средата на халите. В сладкарници „Неделя” няма подобни разкошотии и никога няма да има, а както, уви знаем, нашата луксозна шекер верига борави с цени от 2 евро нагоре.

P.S.1: Знаем, че Ренесансът as it is е създаден в Земенската църква през 13-ти век. Ако държите на тосканския му еквивалент, идете в черквата Кармине в Олтрарно да видите фреските на Мазачо (Адам и Ева смазани от срам се изсулват от Рая). Пак да напомня – около 120 години след Земен са.

     На връщане през реката се пада скромната черквица Онисанти. Там е погребан Ботичели и я няма в доста от пътеводителите. Действащ скромен храм си е – остава и да бият тъпана, че е била спонсорирана от фамилия Веспучи и там се е черкувал младия Америго преди да се засили към едноименния си континент. Не могат се отърва от америганци.

P.S.2: Като се въртите пред палацо Пити и се чудите това всъщност сталинистка архитектура ли е или ренесансово изящество, но по-хеви, можете да мръднете на 120 м. вдясно. Там е La Mangiatoia – нищо и никакво смотано заведение, но с маса хвалби в ТрипАдвайзър. Два пъти съм ходил през различни години и си струва комплиментите. 

      Пене кон карне чини колкото в квартална софийска спагетчийница, но нерде „Мис Каприз” на Плиска, нерде половинвековна семейна манифактура до палацо Пити? Страхотно готвят хората! Домашното кианти за 6 евро литъра е с нож да го режеш – като му опънеш едно кило и се разходиш по Понте Векио или Синьорията... повече постскриптуми няма да пиша.

      Разбирам, че се представих като поклонник на бахура, а не на културата. Хич не стана ясно кое е изящното на Флоренция от чревоугодническите ми бележки, но идете при възможност край р. Арно.

Много е красиво. Честна дума.