Съществуването на улики доказващи наличието на прогресивно разпространяващо се умопомрачение всред политическата класа в България бе илюстрирано с демонстрираната воля на ключови партийни лидери за промяна в изборния закон с цел въвеждане на задължително гласуване. Колелото на двадесет и петгодишната квази-демокрация се завъртя и взехме, че се цопнахме в онова още по-далечно тоталитарно историческо блато, в което гласуването пак беше под строй, а свободата под ключ.
Твърдението, че въпросният механизъм за мотивиране за участие в избори ще повиши избирателната активност и оттук новата власт ще придобие по-голяма представителност, звучи сякаш логично и по всичко личи, че среща не малки обществени симпатии. Положителната нагласа на голяма част от хората идва най-вече от това, че ако процентът на изборната активност се повиши, то ефектът от купения и етническия вот ще бъде ако не никакъв, то поне незначителен.
В този начин на мислене обаче съществува проблем, изначален за всеки, който цени ...