Гледам и не искам да повярвам
Гледам, гледам и още не мога да повярвам. Не искам да повярвам...
Тази грозотия, този кошмар! На едно от най-хубавите плажчета на прекрасното ни Черноморие се роди този мастодонт, това чудовище от бетон. Роди се от нищото, за една зима. Роди се от човешката лакомия, общинската и държавна корупция, парвенюшката безвкусица и кич, неуважението към природата и красотата и най-вече от късогледството и огромното его на господата.
Драги господа,
защо, за къде, за кога, за бога!!!
Не чухте ли, че в Испания и Турция бутат хотели? Не разбрахте ли, че туристите търсят спокойствие, а не дуднещ или пронизителен шум на машини. Искат красива природа, а не бетонни чудовища? Не чувате ли статистиките за отлива на туристи от България? Не усещате ли, че все повече българи предпочитат да прекарват летните си отпуски в Турция и Гърция. Не виждате ли отчаяните баби по автогарите с табелки за свободни квартири, на които взехте основното препитание?
Съмнявам се, че въобще ви пука...
Е, за това късогледство и наглост говоря!
Целият свят вече е на нокти заради глобалното затопляне. Статистиките са плашещи. Събират се умовете на човечеството в общи усилия за избягване на надвисналата катастрофа. Дори и богатите вече се позамислят...
А у нас строят хотели... На прекрасни девствени места. На самия бряг на морето.
На Рилските езера. На всяко скъпоценно за инвестиция парче земя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антонела Огнянова Всички права запазени
