В собствената ми представа за благоденстващо демократично общество отдавна се е наложил възгледът, че само свободните и неподсказани от професионалната партокрация форми на гражданска активност са едновремено и щита и копието срещу тиранията от всякакъв вид - чужда и вътрешна, икономическа, социална, произтичаща от отчужденоста и надпоставеноста на политическата система над уж-излъчващите я избиратели. Вече 18 години в изстрадалата ни страна виреят дива престъпност и диктатура на вкопчилия се в националното богатство "елит", едни и същи "стари муцуни" или по-точно мутри се въртят през цялото това време от парламента в министерствата и от последните в посолства и да речем международни организации като "НАШИ" (!?) представители! От това "представителство" те станаха по-богати и се самообявиха за "елит", а останалите, по-голямата част от нас, обедняхме и се лумпенизирахме и днес по някои медии ни наричат маргинали и аутсайдери!

Дори неизкушеният от политиката набюдател би констатирал без особено усилие и вероятно с изненада, че днес в България значителен брой обществени и ужасно много, ако не и всички политически организации се оглавяват неприлично дълго от ЕДНИ И СЪЩИ лица, наричащи сами себе си лидери, в драстичен контраст с преобладаващото обществено мнение. Лица като Доган и Тренчев - които са начело на организациите си по-дълго от самия преход, Лилов, Премянов, Пирински, брат и сестра Бокови, А. Мозер, Ал.Томов, Кръстьо Петков и Желязко Христов са само малка част от дългия списък на срасналите се с властта хора, вкаменените политици и лидери. В дясната част от политеческия спектър партиите се създават или оцеляват около лидера си - така е с Костов, Софиянски, Каракачанов, Дилов, дори с левскаря Г. Марков и с най-новия Борисов, да не забравяме също Бакърджиев, Бисеров и Цонев, които опитаха макар и недотам успешно да създадат СВОИ партии, СДС пък се мъчи на изкуствено дишане реанимирано от Президента "Той е" и синове! Да не говорим за НДСВ, чието име дори, поразително подходящо по-скоро за фирма на едноличен търговец по Търговския закон, е безусловен, очеваден знак за победилата у нас ФИРМИЗАЦИЯ и приватизация на политическото.

Партиите в България са авторитарно конструирани и водени приятелско - роднински сборища, еднолични фирми на не-харизматичен и не-мажоритарно посочен, а ЗАМОГНАЛ СЕ в мътните води на прехода "лидер", пръв интересчия сред свои! Вътрешно-партийна демокрация е благоволението и благосклонността на лидера, а свободно изразеното мнение е заменено от партийната дисциплина. Поривите към свобода, ако изобщо в редовия партиен член е запазен и съществувал вкус и спомен за тях, са отстъпили място на материалния интерес, на личното благополучие и келепир. Така кръгът се затваря - дисциплината се спазва заради келепира, истината като първа рожба на свободата не се изговаря на глас, лидерите се овековечават и вкаменяват на пиедестала си.

Спасението започва с прозрението за опасността и източника й. Корупцията, мафията, неприлагането на закона са различни опасности, но източникът им, както и на онези, които предстоят, е все един и същ - политическата класа и политиката без коректив! Същата класа, която в лицето да речем на един Костов например, се брани и самозащитава зорко и с остър войнстващ патос срещу всичко, което по нейно усмотрение излиза извън кръга на политическото и политиката. Именно защото извън въпросния кръг е сферата на НЕ-МАНИПУЛИРУЕМОТО, там е правото директно говорене и наричането на нещата с истинските им имена (не с куха политическа фразеология), там са гнева, недоволството, уличният протест, стачката, митингът. Извън политиката съществуват гладни и бедни хора - според политиците това са просто "социално-слаби граждани", напоследък все по-често наричани даже аутсайдери и маргинали! Последните квалификации само онагледяват колко дълбока е пропастта между управляващи и управлявани, между политиците и партиите от една страна и обикновените хора и обществото като цяло от друга. Свободното (все пак) и разнолико общество остава, колкото това и да не е желано от политиците, извън политиката. Ако и когато то вземе думата, управляващата класа е хвърлена в смут (а родната може би дори повече от това), чувства се неловко, притеснено. Затова изказванията й са, че еди-си-кое събитие, излизащо по нейно пак усмотрение извън догматизираните схеми на политическото говорене и действия - поразително приличащи си въпреки фасадните цветови и други разлики между партии и политици, било "опасност за политическата система" - да си спомним, че Костов заклейми с това клише движението на царя именно поради не-партийния му (поне в началото) организационен облик (НДСВ = Национално движение...!) и орева навред у нас и пред света! Определени медии и журналисти (около бившата "Свободна Европа") подеха на свой ред плача и направиха от него анти кампания - но срещу какво, срещу не-партийния, "неполитически" според тях нов субект, който като такъв е угроза за самата (цялата, според Костов и съдружници) политическа система! Ето така се роди новото клише и поредното контра-клеймо на политическата олигархия, което същата хвърли и занапред все по-агресивно ще хвърля срещу всеки макар и плах опит да й се поставят вербални и каквито-и-да-е други корективи, обществено-необходими и демократични. Всъщност, примерът с НДСВ и Костов оголва съвсем нагледно страха на българския псевдо-елит от самата същност на демокрацията - от властта и контрола на обществото. Страх, съвсем естествен поради факта, че в България политиката не е дейност, обслужваща обществото и всеки негов член персонално без оглед на привилегии и ограничения, а е източник за лично облагодетелстване и забогатяване на ограничен привилегирован кръг хора, по правило на т.нар. политическа класа и създадената от нея номенклатура.

Средството за защита срещу това е преди всичко самото гражданско общество - като израз на активност на всеки член на обществото и израз на солидарност по общозначимите въпроси между всичките му членове. Правовата държава се оказва куха без активен и рефлектиращ на негативите гражданскообществен натиск върху политическата система.

Но гражданското общество съвсем не е даденост. То трябва да се създаде от самите членове на обществото в широк смисъл, от хората, представляващи в своята съвкупност от индивидуалности целокупния български народ.

Гражданското общество, в разнообразните прояви на своята контролираща активност, трябва да е своеобразен ОБРЪЧ около политическата система, а не обратно (и не "обръчите от фирми"!), каквото е положението понастоящем у нас. Само така и само тогава, политиците и политиката, при наличието на явен свой коректив, биха действали в името и с оглед интереса на излъчилия и снабдилия ги с власт народ, по-вярно - биха били заставени да го правят.