Животът е хаос. Свeтът е неподреден, всичко е объркано. Човекът не умее
 да живее в хаоса и бъркотията, затова той създава цивилизацията.
   Човекът смята, че чрез законите и изкуствения ред ще подреди света.
Хората се страхуват от неизвестното. Те искат да знаят какво ще им се
случи всеки ден, не обичат изненадите в живота.
 Хаосът е необятно пространство, в което няма нищо известно, всеки момент
 може да ти се случи неочакваното.Затова човекът се опитва да постави
тази неизвестност в рамка. Но кой би направил толкова необятна рамка? Как да
 поставиш нещо в рамка, което на практика не съществува. Хаосът не е
картина, той не е предмет. Не е животно, за да го поставиш в клетка.
   Всеки един от нас си прави планове за ден-два напред, дори за години, но
 кой може да гарнтира, че те ще станат така, както мислим. А щом я няма
гаранцията какъв е смисълът от плановете. Нима те просто не се превръщат в
мечти?
 Цивилизацията-този затвор на хаоса убива тръпката от живота. Как би живял на
 ръба ако знаеш какво ще ти се случи всеки момент?
   Според мен животът трябва да е хаос. Не искам на правя планове за годините
си, просто ще оставя живота да тече и да ме носи по течението, докато не
спра на някое пристанище или не се блъсна в някоя скала. Тогава за мен животът ще свърши. Дали ще съм постигнала целта си? Да, защото целта в живота е- "Живей", бъди тук и сега, а не някъде в бъдещето или в миналото да търсиш грешките си, заради които не си успял. Остави се като есенен лист, понесен от вятъра. Казано е, че всеки има съдба, тогава какъв е смисълът да се бориш срещу нея, така или иначе животът ще ни отведе по пътя на съдбата ни. Не е ли по-лесно той да ни носи, отколкото да ни влачи?
   Животът е прекалено кратък, за да го пропиляваме с планове. Нека бъдем
такива каквито сме, без задръжки. Нека живеем така, както искаме и нека никой
не ни спира.
   Животът е хаос, хаосът е живот, така е било преди, така е сега и винаги ще
е така.