И те му се покоряваха

ненаучна приказка за едно Валдорфско училище в Швейцария  

                                                първа част

            Влакът потегля. Настаняваме се със сина ми във вагона и... нещо в душата ми просветва. Спомени от минал живот?... Не знам, но бързам да го споделя с хартията.

- Какво драскаш там? - негодува „детето".

- Пиша. Мълчи.

И потъвам в далечни и по-близки спомени. Връщам се от „извисен семинар".

3.04.08

9.32 часа. Залата на УЦ „Бачиново" (до Благоевград) се изпълва с участниците в поредния семнар по антропософска  лечебна педагогика и социална терапия с международно участие. Мениджърите на форума ( Д-р Херц и Едит Моор) нервно поглеждат часовниците си. Не могат да свикнат с „българската точност".  (Самият Герхард Херц има достатъчно семейни грижи, синът му е на Филипините...), но не позволява личните проблеми да отнемат от професионалната му енергия. Педантичен и стриктен (в добрия смисъл на думата) , той успява от „квантовата супа на бюрократичните неуредици да създаде хармония". Изцяло покриващ определението за интелигентност. Но това не го прави „студен сухар". Д-р Херц е водачът на форума, осмисленото действие, стоплено от сърцето. Пресконференция, тренинги, колоквиум... Няма мърдане. Тук мързелът не е на почит. Програмата се изпълнява. Практическите упражнения следобед също.

„Курц-курц-ланг" (късо-късо-дълго) повтаря румънският специалист по художествена евритмия Константин Груйа. А групата в спортни трика и цвички се върти в перфектен синхрон. ... "Нарисувайте душата си" бе нестандартното задание на Марияна Николова (преподавател в Кралския колеж по изкуства - Англия) ...  „Нека опитаме да започнете от своя тон и да завършите в един общ за всички тон"- това бе  посланието  за  „музикален консенсус" на  Едит Моор.

Всички са заели местата си и очакват с нетърпение поредния учебен филм и лекцията на Хуго Льофел (Швейцария).  Интересна личност - биолог, еколог, музикант, невероятно артистичен, учудващо пластичен, излъчващ особена духовност. Хуго е ръководител на швейцарско Валдорфско училище за деца от І-ІV клас. Катя Белопитова превежда неуморно. От ранна сутрин до късна вечер. Излъчва духовната сила на покойната ми майка. Не й е леко. Работохолизъм за благото на другите...

Потапяме се в магията на киното и въпреки предварителната нагласа (я, колко сме ги гледали тези филм за нестандартни педагогически трикове), след втория кадър забравяме за предубежденията и като деца се пренасяме в „другата реалност".

Колко е красива Швейцария през март. В планината снегът вали нежно, гальовно, като в приказка. И един приказен сюжет се експонира в съзнанието ми. (Странно защо си представям, че съм Матилда, правеща утринната си разходка, докато Ото фон Везендонк все още спи и сънува...)

Универсалният служител на малкото училище (двойник на мой любим учител от детството)  пали опитно камината и приготвя класната стая за 14-те деца.

(Разрови жарта, пепелта сбери.

В тоз живот студен, бъди огнище.

Нека за света и за нас гори.

Приседни до мен. Не казвай нищо.

Всичко зная аз. Всичко знаеш ти.

Думи пред жарта са тъй излишни.

Нека вместо нас огънят шепти.

Нека любовта ни е Огнище...

Дали така се  е изповядвал Вагнер на своята любима?)

 Но да се върнем в пресъздаваната  съвременност. Няма чистачка, да не сте си и  помислили за директор. Ан (съпругата на Хуго)  приготвя закуска за учениците. А самият той храни зайците и кокошките. Защо ли?

Основно правило във Валдорфското училище е децата да консумират биологично чиста храна (получена чрез биодинамично земеделие). Ан и Хуго живеят в „имението" (близо до Берн)  сред природата. Имат син на 21, също възпитаник на Валдорфско училище. Между двамата съпрузи има невероятна хармония и говорейки за добрите постижения н Хуго като валдорфски педагог, винаги се озъртаме и за Ан. Тя е постоянно до него. Понякога просто мълчи и плете. Но в погледа й има безрезервна любов. Щастливец е този Хуго. Толкова е невъзможно в съвременния свят да имаш жена, която да е само твоя. Дискретно и мълчаливо Ан се включва в демонстрациите със своята малка роля. А Хуго я обича неотразимо. Неестествено. Тайничко  я поглежда отстрани. (Ето, това е моята жена!) Горд е с нея. Ефектът от тяхната заедност се усилва. Двамата на едно място са просто  прекрасни. Нещо като еталон за съвършеното семейство. Съвършенство? Има ли такова? Но те не го осъзнават. Синхронът им е уникален и поразяващ. И всички им завиждат. Защо ли? Защото са „ин" и „ян". И „пъзелът на живота им е точно подреден".

Класната стая  е затоплена вече. Учителят отива на гарата да посрещне своите ученици, идващи от различни места. Първият влак пристига и децата нахлуват  с радостен вик в чакалнята. Трябва да постоят 15 минути. Малчуганите са щастливи. Зачервени и разчорлени играят на сляпа баба. Смеят се. Радват се. Ето, че пристига и втората група. Учителят ги повежда. Те тръгват пеша (1 км)  по снежната пътека към учлището (дома)  на Ан и Хуго. (Защо ли се сещам за увитите с шалове деца, слизащи от колите пред училището, в което работя.)  Вероятно някой чиновник би ме репликирал: „ Ама как така - хем училище, хем дом? - нали едното е институция, а другото - частно пространство?" Ето така.

Учителят  (и Духовен баща)  въвежда децата в стаята и започва организирано деня с общите им ритуали. Първо - домашните работи. Тук думата има любимецът на класа (котката) . И тя се включва в проверката. Търка с лапичка страницата на албума. (Ах, къде са от ХЕИ? ) Дори цветята казват: „Здравейте, деца!"  Всичко е живо. Хуго Льофел е любящ, но твърд и непреклонен със своите възпитаници. Започва колективната молитва. Свещта е запалена, а децата с притворени очи повтарят сакралните слова: „Отче наш"... Дотук добре. Колко много дейности. Дори съвместно миене на зъбите след закуската. А при нас... в българското училище до този момент (около 9 часа)  - учениците са проспали и българския, и математиката, ако въобще са влезли в час.

Големи ритуали, голямо „мотаене" (по швейцарски). Но системата на Хуго работи безотказно, защото е сътворена с много любов от даващите души на двамата валдорфи. Какво ни поразява? Децата са бодри от разходката, имат чудесен външен вид, здрави бузки и блясък в очите. Нахранени пълноценно (със зърнени храни и мляко) , смирени от молитвата... Какво не споменахме? За успешното обучение трябва и радост. Започват ритмичните музикални игри под невероятно артистичното ръководство на учителя ( бих казала едно непораснало 60-годишно дете). Изговарят се римушки на немски и френски, броилки, разиграват се кратки басни с мизансцен, диалози. (Съвсем между другото Хуго е толкова добър в професията си, че ни научи да четем на немски за 2 часа. Артикулацията му е безупречна и затова, без да разбират френски повечето семинаристи повтаряха фразите вярно. Д-р Херц е смаян от експеримента. Всички възрастни от групата искат да бъдат „учениците на Хуго". Голям магьосник...)

Отново се връщаме към филма. Хуго Льофел „събужда" волята на децата за около 30-60 минути. Редувайки релаксация (молитва) и тониране (ритмични говорни игри), релаксация (хорово пеене и колективно свирене на блок-флейти), тонус... той провокира майсторски лимбичната система на учениците ( елегантно и постепенно)  и едва около 10 часа учителят си позволява да „атакува"сериозната когнитивна дейност. Започва обучението от съответната „епоха"( генерална тема), реализиращо се за около 4 седмици. От предоставените работни албуми на децата  установихме, че процесът на развитие на графичните умения, пространствените възприятия и праксис е съвършено реализиран в свободна приказна форма. Учителят измисля увлекателна  вълшебна история за буквите чрез образи и картини. Говорене, разказване (устна реч), смятане и писане ( без редове) - това са основните дейности за учениците от І и ІІ клас. А четенето се отлага до момента, в който възприятията „втасат" и тестото е готово за формуване. Преди това се практикува „говорещо писане"... Ако и ние си послужим с образно сравнение, Хуго удължава „любовната игра" малко повече, за да постигне завършени резултати  и добра кулминация в мисловната дейност на своите възпитаници. Финалният продукт е трайно овладяно знание без преумора. Дали да не отделим позитивното от тази методика?