И те му се покоряваха

                                                    (втора част)

Защо е необходимо всички ученици да бъдат "напъвани" да усвояват учебно съдържание, което не им е по мярка. А после... всяко второ дете е с диагноза хиперкинетично разстройство, диабет, астма. ... Заделяме десетки часове за диагностика на отклонено развитие, проверка на многобройни тестове, но опознаваме ли по-добре детето? Отговарят ли нашите програми и въздействия на уникалните потребности на всеки ученик?

Хуго Льофел няма тези грижи. Като добър баща той познава перфектно своите 14 деца и за награда ги води на разходка в гората през голямото междучасие. Макар и без звънец следва "второто сериозно занятие за деня". Например... как да овладее първокласникът цифрата "три"? Много естествено. Както и буквите. С образи и картини. На краля и кралицата им се роди наследник и фигурите на рисунките станаха три.

А когато децата почувстваха умора - те непретенциозно легнаха на дървения под и изслушаха приказката за... няма значение какво. Граматиката се отлага за програмата на четвъртокласниците. За малките ученици е по-важен практическият езикови усет и опознаването на шедьоврите от литературата. "Синестетичният коктейл" за възприятия, "забъркан" от учителя всеки ден дава възможност за добро развитие на сетивата и моториката при всички ученици. Драматерапия (диалози и басни), восъкотерапия (изработване на скулптур), ритмико-трудо-цвето-звукотерапия... реализирани в пълно единство.

Така неусетно, без напрежение и стрес, с добро настроение, учениците отидоха да обядват. И в кадрите от филма хванахме само "плодовата салата", която Хуго разсипваше с помощта на Ан (професионален изкуствотерапевт). Но по-важното бе атмосферата в стаята. Цялото СЕМЕЙСТВО (клас)  се бе събрало около масата в мир, хармония и разбирателство. И дори един разплакан малчуган, който си бе ударил колянцето, не успя да развали магията на тази сплотеност. Сякаш Божият отец и майката бяха насядали сред учениците си. И децата им се покоряваха. В очите им се разкриваше удивление и почит. Всяко от тях искаше да пипне учителя в игрите, да бъде близо до него. Магнетизъм ли се наричаше това качество на личността? Или посветеност?... Не е само това... Не. Отговорът е може би експертност и призвание. Всестранна надареност на личността. Двамата съпрузи са певци в местния хор (чухме едно прецизно изпълнение на Брамс), отлични лектори, художници и скулптори, танцьори (издържаха с отличен и нашия уъркшоп по български народни танци на финалното парт).

Още много може да се разказва за режима в училището на Хуго, но едва ли е необходимо. Едно е пределно ясно, че "канцеларията" не може да бъде затворена в определеното време. Следобед малките си тръгват, а ІІІ и ІV клас остават за занятия. Тук на помощ се отзовават и специалисти по логопедия, евритмия, ръчен труд и английски език. Учудващото за специалистите е това, че учениците още от ранна възраст познават "пътя на хляба"(в практически аспект) и останалите дейности в личното стопанство. Размисли пробуди и анализът на домашната работа - "Построй къща без ограничение на материала". Льофел сподели, че много от съвременните архитекти биха завидели на идеите на неговите ученици. (...от цветното стъкло до бетона са експерименталните материали на макетит). Това всъщност са добрите резултати от валдорфското образование - търсене на творчески пътища за решаването на проблеми в състояние на психичен комфорт.

Голяма част от децата след ІV -ти клас продължават образованието си в друго валдорфско училище  (от V до ХІІІ клас). Особеното е това, че едва в гимназиалната степен започва истинското "атакуване" на науките и информационното натоварване. Но... децата са вече зрели личности с необходимата устойчивост на нервната система и духовна мотивация за самоусъвършенстване. Така възниква естественият въпрос - какво биха избрали родителите за своите деца (особено за тези със специални образователни потребности) - да бъдат интелигентни невротици или спокойни практици?

Основно изискване за преподаването във валдорфските училища е да не се пренапрягат мозъчните структури, преди да са съзрели за възприемането на определена информация (така например четенето се "размива" до към 9-та година). Ето защо (в български условия) интегрирането на увредените деца ще стане по-лесно във валдорфските училища, където акцентът е върху овладяването на изкуствата. Хуго Льофел коментира, че всяка година в неговото училище има по 1 до 2 деца със специални образователни потребности в група от 15 ученика. И тези възпитаници по нищо не се отличават от връстниците си в края на ІV-ти клас (разбира се, визираме леките форми на нарушено развити).

Без излишен ентусиазъм ще кажа, че нашето образование се нуждае от такива учители и методи, които могат да накарат всички ученици да се интересуват от учебно-възпитателната дейност (в случая, обвързана с циклите в природата и космоса, пряко ориентирана към практиката, окрилена от светлината на духа). "Светът е красив " за 7-14 годишните деца. А антропософията е голяма магия... или наука, може би.

Както парапсихологията - с проблемен статут.

В "Бачиново" наистина се случваха чудеса. Разглеждах картината на детето на семейство Левашки в часа по живопис. То бе нарисувало извънземните, които слизат на нашата планета и носят ЧУВСТВАТА - гняв, любов, печал, радост... Каква вродена мъдрост има в детската душа... Бях дълбоко потресена от следващата сцена. Малкият ми разказа по приказно красив начин сюжета на една моя непубликувана пиеса за деца. Не можеше да се случва наистина. Детето бе екстрасенс и извличаше от ума ми думите. То бе "моят ученик". Повтаряше ме. Някога аз, на 17 години, бях уплашила професора ни по антропология, разказвайки му експеримент от конгреса в Канада". Горкият човек... вторият въпрос, който ми зададе бе - "Имам ли рога?" ("Жена ми изневерява ли ми?")... Реших да продължа експеримента чрез малкия син на Левашки. Всяка сутрин сменях цвета на блузата си и мислено я експонирах в пространството. Д-р Херц изпълняваше "поръчката за цвят " 100 % , а Ан Льофел около 80%. Накрая се "ядосах" и реших, че мъж няма да посмее да се подреди в розово... Ядец. Вторият екстрасензорен представител бе в бледорозова риза. И после... вярвай на философите, които твърдят, че естественото ясновидство на атлантците в нашата културна епоха е отмряло!?

Интересни личности се срещнаха в "Бачиново". Д-р Стоян Везенков "скри погледа" на швейцарците със засуканите стъпки на македонските хора (и не само с това), Радослав Радев (едва 22 годишен), демонстрира безупречна ерудиция, психическа кондиция и подредена аналитична мисъл във своя вдъхновен монолог за културните епохи. Как да не се радваш на талантливото ни младо поколение?

През юли отново ще бъдем заедно за две седмици в град Елена. Ще се опознаем още по-добре. Даже вече започнахме да се търсим по телефоните и да си "спомняме"...

Но все пак, ако трябва да отбележа кое е най-важното и специално нещо, което отнесох със себе си от този тренинг на Хуго и Ан Льофел, бих назовала тяхната работа...

ОТДАДЕНОСТ. Основен антропософски принцип за обучение.

Доближаване на училищната среда до домашната. Почит на учениците към УЧИТЕЛЯ.

Свободата на детето да изразява СЕБЕ СИ.

И може би с космическа интуиция нашият поет и гост Борислав ескалира финалната фраза след колоквиума: "СВИРИ, ПИЛЕ!"

                               И ТЕ МУ СЕ ПОКОРЯВАХА...