Сърцето ти е празно,
мракът го обвива със студените си ръце,
нещо ти нашепва, че това е краят.
Отново нещо те боли,
отново нещо натежава вътре в твоята душа...
иде ти отново да извикаш
- не, няма смисъл да живея.
Болката е толкова голяма,
сълзите не спират... порой,
но ти вече нямаш сили да плачеш,
къде си не знаеш,
защо си не знаеш,
нима е без смисъл
животът.
Тогава нека дойде краят...
Ти искаш да отпуснеш свойто рамо... но на кого,
колко пъти са те наранявали...
как газили и мачкали са твоето сърце,
за сетен път копнееш
да има някой, на който да му пука.
Да... има,
нима си мислил, че няма,
че никой тебе не обича и тук си без причина.
О, човече, осъзнай се.
Бог слезе и умря... за теб... ти не напразно си на таз' земя.
Исус за теб умря, греха от теб изкупи,
има смисъл да живеш,
да се радваш и да пееш.
Той за теб умря,
ти за Него ще живееш.
© Морела Морт Всички права запазени