Интервю с Николай Андреев IV 

"Демокрацията у нас удари жестоко рок-музикантите."

(последна част)

    Колко време живееш вече в Норвегия? Кажи нещо за хората и за тази страна, харесва ли ти и има ли неща, с които не можа да свикнеш?

   В Норвегия съм от 24 години, живея в Осло. Норвегия е изключително красива със своите фиорди. За любителите на планините и на туризма тя винаги е била привлекателна и прекрасна. Но за почитателите на топлия юг е хладно през зимата.

   Норвежците на са лоши хора, по-сърдечни и приветливи са жителите, живеещи в северната и част, въпреки че са въздържани. Жителите на Южна Норвегия са по-надменни, особено към чужденците.

Какво е твоето хоби?

Всъщност хобито ми е втора професия. Сглобявам и продавам компютри. Занимавам се с инсталиране на „Hardware“ и „Software“.

Какви са бъдещите ти планове в областта на музикалния живот? Нямаш ли намерение да се върнеш в България и евентуално да започнеш наново творческа дейност?

   Да, имам. Скоро мисля да се върна в България завинаги. Известна е старата българска поговорка «Камъкът си тежи на мястото», т.е. след като аз съм българин, би трябвало да се чувствам най-добре в България.

   Творческа дейност, може да се каже,  вече започнах. Пях в няколко елитни клуба в София. Сформирах група, с която имахме две участия. Свирихме на сцена, на която свирят и «Сигнал». Надявам се, че ще си извоюам отново позиция сред нашите добри музиканти, която да отговаря на моите възможности.

И накрая... какво би казал за България? Намираш ли разлика между сегашна и едновремешна България?

Има разлика, както в положителен, така и в отрицателен аспект. България се е демократизирала. За съжаление демокрацията позволи на тези, които имат ниски културни критерии, да наложат музика като чалгата, и тя да е водеща, което е определено обидно за хората, притежаващи интелект и познание, и които уважават себе си. Това е свързано с географското разположение на страната ни и с балканския произход на населението и.

Как се отрази демокрацията на рок-музиката?

Демокрацията у нас удари жестоко рок-музикантите. По онова време подобна роля играеше официалната цензура, под чиито окови те страдаха. Сега е още по-зле. Много от тях са изпаднали в немилост. Аз обаче не съм се отчаял, надявам се на някакъв нов ренесансов повей и гледам оптимистично.

Благодаря ти за вниманието и времето, което ми отдели, за интересните и ценни разговори. Пожелавам ти по-нататъшни успехи в областта на рок-музиката на родна почва! Жив и здрав!

И аз ти благодаря, желая ти успехи в живота и в музиката!

 P.S.  Николай Андреев се върна завинаги в България преди три години.

   Това е нова редакция, на интервюто, разделено от мен условно на четири части, което направих преди около три години, имам го записано на касета, прибрана някъде. Тогава го дадох за публикуване в хамбургското интернет-списание «Публик-Републик», където по-рано съм помествал и други материали, под псевдонима «rock». Притежавам и снимки, изпратени ми лично от Николай, но в момента не мога да ги намеря.