20.11.2010 г., 21:02 ч.

Интервю с певеца на "Златни струни", Николай Андреев (цикъл "Ретроспекция на българския рок") 

  Журналистика » Интервюта
4090 0 2
3 мин за четене


       Интeрвю с певеца на "Златни струни", Николай Андреев I


„Любовта ми към музиката се зароди още в ученическите ми години...”

 

(първа част)

 

Николай Андреев е известен български музикант, участник в няколко известни наши рок групи, най-популярната от които е „Златни струни”.

Бил е и дългогодишен талантлив солов певец, не само в България, но и в Норвегия.

 

        Ники, би ли ми казал няколко думи за себе си, за твоите детско-юношески години?

 

       Роден съм в София и съм отрасъл в квартал "Стрелбище" (навремето „Иван Вазов”). Баща ми беше учител, майка ми - инженер. Завършил съм Софийската художествена гимназия, специалност „Автомобилен дизайн”. Имах желание да творя и се развивам в тази област, да следвам в чужбина, но не бях симпатичен на директора на училището, принадлежащ към старата консервативна номенклатура. При изпита по рисуване и по моделиране (вътрешен дизайн), той заяви с „мьеко” произноение: „Квьи са тьез москвьичьи, квьи са тьез волгьи, туй няма бъдьещье у България”.  Дипломата ми, 4.95, не бе от най-високите и така се простих с идеалистическите си мечти. Това допринесе за преориентирането ми към музикалното поприще. Така любовта ми към музиката надделя.

 

     Кои наши естрадни изпълнители и рок-музиканти познаваш, имаш ли по-конкретни спомени за някои от тях или за някаква интересна случка? С кого си свирил навремето?

 

    Свирил съм с известни български музиканти, някои от които за съжаление не са вече между живите, а други са от доста време в чужбина. Спомням си, че музикантите се събираха по онова време  пред кафене „Кристал”. По-известните имаха запазени места вътре, а останалите стояха прави навън и обсъждаха безкрайните музикални проблеми. Митко Щерев и Борислав Грънчаров („Грънци”) си заресваха косата над ушите, зализваха я, но при всеки полъх на вятъра перчемите им ставаха като ветропоказатели.

    Първата група, с която свирих на концерти, беше съпровождаща на Петър Чернев и организирана от Жоро Кокаланов, в нея участваха Палмиро Гилев, Митко Пейчев и „Вантера”. След това съм минал през 7-8 формации, докато стана певец на „Златни струни”. Някои от тях са „Диск” с Чавдар Панев, „Фактор” с Веселин Тодоров („Кокала”), „Импулс” с Христо Ангелов и други.

 

     Да се върнем отново назад, разкажи нещо за първите ти стъпки в областта на музиката. Как стана музикант и се върна към рока?

 

    Любовта ми към музиката се зароди още по времето на ученическите ми години... тогава ходехме по вечеринки, свирехме на китари и пеехме.

    По-сериозен допир с Rockn roll -a имах при запознаване с момчетата от група „Златни струни”, която бе тогава току-що сформирана. Те ме взеха за художник и озвучител - тон-режисьор.

 

    Коя бе първата ти музикална изява, кога и къде си свирил за първи път пред публика?

 

    Това беше през 1974 година. „Златни струни” бяха поканени да свирят в МЕИ, София. Като техен озвучител присъствах на концерта. Момчетата от вокално-инструменталния състав на МЕИ ме познаваха и ме поканиха да се кача на сцената, да пея с тях. Групата им беше подгряваща на „Златни сруни”. След тази сполучлива изява колегите от”Струните” видяха, че аз ставам не само за тон-режисьор, но и за певец.

 

(следва втора част)

 

март, 2007 година

 

 

© Даниел Авдала Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • При заклетите групари любовта към музиката винаги се заражда още в ученическите им години.
  • „Любовта ми към музиката се зароди още в ученическите ми години...”-Колко показателно!Как любовта и страстта към нещо определят съществуването и са в основата на успеха..Както казват-животът ни ,това е нашият правилен или погрешен избор.Поздравления!

Предложения
: ??:??