Интeрвю с певеца на "Златни струни", Николай Андреев I
„Любовта ми към музиката се зароди още в ученическите ми години...”
(първа част)
Николай Андреев е известен български музикант, участник в няколко известни наши рок групи, най-популярната от които е „Златни струни”.
Бил е и дългогодишен талантлив солов певец, не само в България, но и в Норвегия.
Ники, би ли ми казал няколко думи за себе си, за твоите детско-юношески години?
Роден съм в София и съм отрасъл в квартал "Стрелбище" (навремето „Иван Вазов”). Баща ми беше учител, майка ми - инженер. Завършил съм Софийската художествена гимназия, специалност „Автомобилен дизайн”. Имах желание да творя и се развивам в тази област, да следвам в чужбина, но не бях симпатичен на директора на училището, принадлежащ към старата консервативна номенклатура. При изпита по рисуване и по моделиране (вътрешен дизайн), той заяви с „мьеко” произноение: „К’вьи са тьез москвьичьи, квьи са тьез волгьи, туй няма бъдьещье у България”. Дипломата ми, 4.95, не бе от най-високите и така се простих с идеалистическите си мечти. Това допринесе за преориентирането ми към музикалното поприще. Така любовта ми към музиката надделя.
Кои наши естрадни изпълнители и рок-музиканти познаваш, имаш ли по-конкретни спомени за някои от тях или за някаква интересна случка? С кого си свирил навремето?
Свирил съм с известни български музиканти, някои от които за съжаление не са вече между живите, а други са от доста време в чужбина. Спомням си, че музикантите се събираха по онова време пред кафене „Кристал”. По-известните имаха запазени места вътре, а останалите стояха прави навън и обсъждаха безкрайните музикални проблеми. Митко Щерев и Борислав Грънчаров („Грънци”) си заресваха косата над ушите, зализваха я, но при всеки полъх на вятъра перчемите им ставаха като ветропоказатели.
Първата група, с която свирих на концерти, беше съпровождаща на Петър Чернев и организирана от Жоро Кокаланов, в нея участваха Палмиро Гилев, Митко Пейчев и „Вантера”. След това съм минал през 7-8 формации, докато стана певец на „Златни струни”. Някои от тях са „Диск” с Чавдар Панев, „Фактор” с Веселин Тодоров („Кокала”), „Импулс” с Христо Ангелов и други.
Да се върнем отново назад, разкажи нещо за първите ти стъпки в областта на музиката. Как стана музикант и се върна към рока?
Любовта ми към музиката се зароди още по времето на ученическите ми години... тогава ходехме по вечеринки, свирехме на китари и пеехме.
По-сериозен допир с Rock’n roll -a имах при запознаване с момчетата от група „Златни струни”, която бе тогава току-що сформирана. Те ме взеха за художник и озвучител - тон-режисьор.
Коя бе първата ти музикална изява, кога и къде си свирил за първи път пред публика?
Това беше през 1974 година. „Златни струни” бяха поканени да свирят в МЕИ, София. Като техен озвучител присъствах на концерта. Момчетата от вокално-инструменталния състав на МЕИ ме познаваха и ме поканиха да се кача на сцената, да пея с тях. Групата им беше подгряваща на „Златни сруни”. След тази сполучлива изява колегите от”Струните” видяха, че аз ставам не само за тон-режисьор, но и за певец.
(следва втора част)
март, 2007 година
© Даниел Авдала Всички права запазени