hidden: Ти си много сладкодумен, а тук във форума, това не личи особено. Защо се съгласи да направим това интервю?

to4ka: През годините съм интервюирал стотици хора, с които ми се е налагало да работя и съжителствам (поради спецификата на работното място). Не съдех за тях по самооценките, които си дават, а по въпросите, които ги поощрявах да ми задават ... Питала си ме много неща ... затова е факт това интервю.


hidden: Питала съм и още ще те питам. Зная, че не се нуждаеш от потупване по рамото и не приемаш друг съдник, освен собствената си съвест. Признаваш само лично достигнатата истина. Това освобождава ли те от влиянието на обществото? Това ли е истинската свобода (за която пише в профила ти)?

to4ka: Белезите, които животът е оставил по тялото ми и в душата, са моята истина, тази на другите си е тяхна, но не по различна. Колкото повече рани, толкова повече истина! И да, раните и страданието са това, което освобождава хората от влиянието на обществото, защото болката е лична. Ако искаш да разбереш за истинската свобода, ме питай за боговете ...


hidden: Питам те за боговете?

to4ka: : Хората се раждат, за да живеят като богове, имат възможност да създават живот, да се грижат за него творейки, и когато е необходимо да го отнемат ... А какво правим ние, купуваме си безименна смърт на килограм от магазина, под формата на хранителни продукти, които преглъщаме с лекота, без да си даваме сметка, че във всяка хапка е кипял живот. Оригваме се на непозната смърт и се питаме за смисъла на живота ... Предците ни са познавали истинската свободата, затова и са воювали като богове за нея. Всеки от тях е имал своя Олимп - шепа земя и любовта върху нея .... Познавам тази свобода и се стремя да я постигна - живее ми се като човек, а не като потребител. Мисълта в профила ми(Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме.)е будистки принцип - недоказано правило за постигане на свобода в живота, което ако трябва да перифразирам, в наше време би звучало така: Само измъквайки се от клопката на маркетинга, е възможно да постигнеш истинска свобода. Често казвам, че маркетингът не прощава, и с право.
Стана много философско, питай ме за нещо голо ...


hidden: Като говорим за богове, за Олимп, за любов, за земя, ми хрумва следното: спомняш ли си мита за Хадес, който докато се разхождал в подземното царство с черната си колесница, зърнал Персефона, която беряла цветя на една морава. Хадес, виждайки я отдолу, моментално се влюбил в нея и я отнесъл със себе си. Чудя се дали Персефона е имала някакво бельо или препаска? Как мислиш?

to4ka: Персефона ми е любим персонаж. След като всички са я желали и е била насилвана от баща си Зевс, и Посейдон, едва ли е носила препаски и други подобни неща .... отнасяла го е яко от първите на Олимп, докато Хадес я похитил ... Ако аз бях курва на боговете, нямаше да се загащя, честно ...


hidden: Хм, даде ми повод за размисъл. Ще мисля и когато го измисля, може и да ти кажа. В тази връзка - има ли жената нужда от опитомяване или я предпочиташ дива и първична?

to4ka: Житейският ми опит е повече от категоричен. Насила хубост не става. Нека си е дива и първична ...


hidden: За превъзпитание няма да те питам. Самата аз имам силно негативна реакция. Диви и първични ги харесвам също.
Съзнаваш ли, че в цялостното ти излъчване има един нюанс, който е привлекателен за объркани жени?
Какво е според теб?

to4ka: Съзнавам го. Като самотен остров съм. Вълните ги изхвърлят върху мен. Споделят в обятията ми .... докато бурята отмине, а после си отиват, за да се върнат отново някой ден ... Споделяне е според мен. Кажи ми как изглежда отстрани ...


hidden: : Споделяне? На мен ми прилича повече на очистване. Сякаш усетили доминантната ти природа и мъжката ти сила, искат и грижовната ти ласка. А ти им я даваш. Докогато им е нужна.
Ах, тези жени!
На теб нужно ли ти е да им се доверяваш?

to4ka: Така е, понякога се чувствам като тупалка за килими, която вдига мръсен прах ... Да, изпитвам нужда да им се доверявам, и го правя винаги, защото мога да си го позволя. Това е единствения начин да бъда себе си с тях. Едва когато се довериш на човека срещу теб, можеш да разбереш какъв е всъщност. Някаква форма на душевен ексхибиционизъм е при мен, не го отдавам на това, че се радвам на женско внимание ... И да ми липсваше такова, пак щях да бъда такъв - истински и неподправен ...


hidden: Доверяваш им се - как се прави това? Лесно ли е, трудно ли е? Бързо ли е, бавно ли е? Има ли трайност, нещо като срок на годност? Как изобщо преценяваш на кого, пред кого?

to4ka: Как се прави ли - просто се разкриваш ... Не е трудно да го правиш, когато няма какво да криеш и губиш. Доверявам се на почти всички, които застават до мен в коловоза, за да разбера за какво се борят и колко струват .... Колкото до срока на годност - изтича в мига, в който се опитат да ме употребят и лъжат. Е понякога го удължавам, за да се забавлявам и уча .... Казвал съм ти, че не чета книги от студентските си години, но не съм ти казвал, че обичам да чета хора ....


hidden: Напротив, казвал си ми. А аз чета непрекъснато и сега ми се иска да цитирам един любим автор, който казва: „Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.”
Ти много често казваш: Мисли! Означава ли това, че поставяш разума над чувствата си? Ако е така, то каква цена плащаш?

to4ka: Разделям пишещите хора в две категории. Едни, които пишат, за да предадат познанията си за материята и хората, и други, които пишат преди всичко, за да ни занимават със своята "истина" за живота - на първите се прекланям, а вторите са ми безразлични. Когато хората осъзнали, че чувствата ги погубват, карайки ги да се избиват помежду си, сътворили Боговете. Но това не спряло реките от кръв по земята, защото боговете не спирали да воюват ... Провалили се и познатите ни днес религии ... Нещата се променили, едва когато умовете на първите пишещи надделели. Затова имаме щастието да живеем в едно сравнително мирно време, в общества подвластни на разум и закони. Умовете сеещи смърт по света, се ръководят от своите неконтролируеми чувства, а не от разум. Обичам живота, обичам и да обичам, затова и чувствата ми са подвластни на здравия разум, цената не е от значение - животът ми е само един.


hidden: Казваш ли ми, че приемаш страданието си с обич и разбиране?

to4ka: Да, това ти казвам!


hidden: Завидно! Ти да не си като кравата (вицът в профила ти)?
Крава се катерила по дърво ... На клон до нея кацнал гарван, и я заговорил:
- Не знаеш ли, че си крава? Какво дириш тук горе?
- Ще ям праскови.
- Кви праскови, ма!? Това е Секвоя!
- Ми, аз си ги нося - отвърнала кравата и преживяйки с усмивка, продължила да се катери към върха ...

to4ka: Май, че съм като нея ...


hidden: В такъв случай дано не ме възприемаш като гарвана, предвид че задавам въпросите…

to4ka: Хах, за нищо на света ... но не пречи да си имаш едно наум! Мисли, както обичам да казвам ...


hidden: Мисля, мисля, дори от няколко дни го правя предимно за теб. Оказва се, че да питаш някого, когото познаваш от години, не е съвсем лесно.
Искам да си поговорим още за жени.
Зная, че за теб привлекателни външно могат да бъдат най-различни – слаби, пищни, с големи и малки гърди, с големи и малки дупета, с окосмени или не интимни части, всякакви, но кажи ми кое е онова, което ги прави наистина харесвани? С други думи – кои жени са красиви?

to4ka: Красиви са способните да обичат, останалите са просто бурсуци, които  надървят ... отнася се и за мъжете ...


hidden: Ще е лъжа, ако кажа, че съм изненадана от отговора ти и от крайността му. И все пак на мен малко ми мирише на романтика около теб. Двор на селска къща, хора облечени само в бели ризи, боси пети, огън, мазе, греди…
А може би се заблуждавам и това е една криворазбирана (от мен) романтика?

to4ka: Че на какво друго да мирише на моя Олимп, освен на романтика! Подчертавам, не си падам по Скат(копрофилия)!


hidden: Направи ли ти впечатление, че не те попитах нищо за БДСМ? Защо мислиш, че не го направих?

to4ka: Не съм и мислил, че ще го направиш! Нито аз, нито пък ти, сме от хората, които биха си позволили да натикат сексуалността на отделната личност в калъп.


hidden: Кажи ми, отговаряйки на въпросите ми, поглеждайки навътре, мислейки за мен и за хората, които ще прочетат интервюто, как се чувстваш?

to4ka: Ако трябва да съм честен, не мислех за тези, които ще го четат, както и не мисля за тях, когато говоря или си пиша с теб. Танцувах с ума ти ... и се чувствам щастлив ... скулите ми са уморени ...
Знаеш как се усмихвам, нали?


hidden: Знам. Аз също съм много широко усмихната и съм ти благодарна – за искреността, за готовността, за времето, за споделеното удоволствие, за всичко!
Предстои да сложим точка на нашия разговор. Преди да го направиш, преди да избереш една ли ще е точката или ще са много, дали искаш да разкажеш защо си to4ka и защо е многоточието ти?

to4ka: Не се раждаме с имената и прякорите си, дават ни ги нашите родители и хората, които знаят що за стока сме като човек. Както обичам да се шегувам с приятелите си, така и ще ти го кажа. Точка е моето индианско име, дадено ми от хората, които най-добре ме познават - приятелите ми. Аз съм от почтените курви, държа на името си, затова и в този анонимен форум ползвам прякора си. Колкото до многоточието, ще завърша с него!
Мислете докато можете ...

Читател: Ако позволите да добавя един въпрос. to4ka когато си афектиран как стават нещата с мисленето, тези две неща не са ли взаимно изключващи се ?

to4ka: Как става ли? С дишане - дишаш дълбоко и мислиш ... Докато дишаш, мозъкът не спира да ти служи ... Научих се да го правя в армията, сред въоръжени до зъби мъже, с различни характери и съдби ... Много бързо се научаваш да мислиш, и загърбваш емоциите сред хора, които имат възможност да те убият за миг, или ти тях по същия начин. Пръстът върху спусъка е голям стимул за мозъка ... но най-добрия съветник на трезвото мислене в кризисни моменти, е познанството със смъртта ... Като дете се чудех, защо Баба ме води на погребения. Чисти черни дрехи, забрадки, калпаци, ухание на нафталин ... Сломени от вестта за смъртта очи, и реки от сълзи ... Песента на скръбта от гърлата на близките ... Бездушният поп ... Трупът и цветята ... Купчината пръст, пронизана от дървения кръст с месала ... Недоумявах тогава, как след всичко това хората могат да преглъщат прусурките и курбана, насядали по дългите маси, да пият вино и ракия, без да си казват наздраве, да кроят планове за живота под носа на смъртта ... Днес знам, че това е пир на живота и преглъщам с охота ... Няма случайни неща в хилядолетните традиции на нашия древен народ, но маркетингът не прощава и на тях, затова се чудим днес, защо сред нас все по-често се срещат полухора(не ценящи живота) и рядко човеци. Някога са се чудели за кого бие камбаната, а днес, кой ли я чува ...
За да не ми се налага да "дишам" и се владея, около себе си допускам само човеци, и то малко от тях ... Животът е прост, но не трябва да спираме да мислим, за да можем да го изживеем до неговия естествен край...

*Интервюиращата няма претенции къде, как и кога ще споделя това интервю, проведено с мен!