Инвалидите

                     ИНВАЛИДИТЕ

Инвалидите. Сиреч за тях. Стане ли дума за тази част от обществото, повечето хора си представят онези с колички, обслужвани от друг. А неврологичните, сърдечно-съдовите… всякакви други проблеми, поставящи част от нас в не знам вече колко десетилетия набивано в умовете ни, неравностойно положение? Незавидно подтискане и постоянно унижение. Инвалидите са хора като вас, обикновени люде. Често не бихме разбрали, че са „проблемни”, че са сред нас. Ако споделят евентуално, страхувайки се да не бъдат отхвърлени и заклеймени като втора и по-натам ръка хора. Какво правите вие, „здравите ”? Променя ли се манталитетът ви спрямо този социум, когото явно и съзнателно изолирате – вси заедно и всеки поотделно. Или почвате, макар и бавно, да ги възприемате таквиз, каквито са? Елементарен и прост, но същевременно комплицирано неопределен в своята неопределимост и сложен въпрос. Не ви ли звучи риторично…? Защо не възприемате всекиго, болен или здрав, уникален сам за себе си, а навличате комформисткия си манталитет на отрицание на поне половин век, сиреч различните, инакомислещите трябва да се тъпчат и унищожават...?

А държавата? Къде е тя всъщност? Близо до отделния човек… или съвкупност от структури, витаещи из менталното пространство на индивида...? Държавата – това сме ние – целокупният български народ (и всеки поотделно; не като Нерон, разбира се, който бе казал: „Държавата - това съм аз!”), понеже обикновеният човек мисли първо за своето оцеляване по своя си малко егоистичен начин, за простичкото си битие, което го връхлита ежедневно с проблемите си, очаквани или не, после за всичко останало (виж пирамидата на Маслоу). В случай, че му остане време и има желание, разбира се. А държавата… Бих я обрисувал като вълчица с виме на крава или коза. Защото все пак дава… подаяния, що се касае до инвалидите – по няма и десетина лева за лекарства и транспортни разходи. Да не говорим за медикаментите, които се доплащат по презумция доста над тези 9,75 на месец. И 50% намаление за  железниците еднаж-дваж годишно и няколко други „екстри” евентуално. Които не винаги огряват човека, поради редица условности… и трябва да сме благодарни! Да са ни честити подаянията; всичко друго за неудобните нам инвалиди подлежи на картелни споразумения, в случай, че има такива. Имаше! - при мобилните оператори примерно, в началото, когато прохождаха. Ако ли не, на монопол от държавата…

Не, не търся виновни. Само посочвам една поредица от безумства и неуредици, произтичащи по презумция от неадекватни и някому удобни в този си вид решения, непроменяни повече от десетилетие може би. Виновни няма. Има договори!