Истинската любов
Интерпретативно съчинение

        Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота - Истинската любов. И докато ни има на този свят - все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея. Защото тя носи всички хора на крилете на неземно щастие и пак тя е в основата на най-великите трагедии, както е и в разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов. Авторът умело напомня на читателите откъде идваме, а именно, от любовта, и за какво сме създадени на този свят - създадени за любов.
        Любовта е по-силна от смъртта, защото непрестано ражда живот. Така това сакрално чувство се възпламенява между обикновени хора като Рамадан и Силвина. Любовта е творец на живия свят. Любовта е творец на живия свят. Ала това не е ли Бог? Бог е любов… Тогава - любовта носи в себе си зародиша на безсмъртието… Нима любовта на Силвина и Рамдан да не е безсмъртна? Едва ли, защото любовта и безсмъртието са равносилни, равновелики. Всякакви определения и смисли се откриват и се приписват на истинската любов. Всеки човек сам за себе си търси и открива това най-чисто и най-светло чувство. А толкова различни сме ние хората, затова ще се спрем на един персонаж, а именно Рамадан.
       Който поне веднъж в живота си е бил влюбен, той непременно е разбрал, че това чувство го е направило вълшебник. Истинската любов ни облагородява и сътворява чудеса,затова и Рамадан, влюбвайки се, става по-великодушен. В такива моменти като че ли се срамуваме от собствените си слабости и искаме да постигнем съвършенство, за да заслужим чувствата на любимия. Търсим и откриваме собствената си доброта и щедро раздаваме духовните си съкровища така, както постъпва Рамадан спрямо Силвина. Затова от неговата душа изчезва злото като помисъл така, както изчезва и омразата. Така започва да тече времето. Малкото време на малките хора. Но покрай тях тече и голямото време на нацията. Възелът между Рамадан  и Силвина е сплетен от закони, неподвластни на времето. Вечни. Така за отмъщението има две много сериозни причини - нарушаване на брачната връзка и с това застрашаването живота на рода и нарушаването на любовта. Но защо ли Рамадан се бави? И не само се бави. Дори се стига до парадокса той да носи дърва на своя съперник и душманин, да му сменя постелките. Защо? От човеколюбие? Едва ли. Той продължава да го мрази, но не може да пристъпи волята на любимата си. Но омразата изчезва като помисъл и злината като деяние. Излиза, че Рамадан е намерил в себе си божественото начало или поне търси пътя към жадуваното съвършенство.
          По този начин той почти обожествява Силвина. Рамадан дарява любимата си с най-красивите черти и с най-светлата душа. Затова истинската любов е радостно опиянение и не е само стремеж. Рамадан да бъде телесно и душевно красив, а и стремеж да отдаде себе си на жената, която обича и която никога не е почувствал близка.
        Може би е вярно, че нашата земна човешка любов е искрица от извечната любов към Бога. У всеки от нас живее един Вечен жених, който търси вечната невяста. Или една Вечна невяста, която търси своя Вечен жених. Тогава се налага извода, че Истинската любов е сливане на небесното и земното, за да се роди животът и божественото начало. Душата на Рамдан лети като птица и излъчва неземна светлина и доброта. С поведението си той доказва, че Силвина е голямата му любов. Какво ли не прави той за нея - дълго търпи своя съперник и е милостив към него, не завижда, не се гордее. Рамадановото сърце не се радва на неправдата, а ликува заедно с истината. Рамадан живее с надеждата, че Руфат  ще си отиде от грешния, в който живее и ще отиде там, където ще бъде наказан за всичките си деяния. Макар и през болката, през самотата, през скръбта – все към най-светлото чувство е устремена душата на страдащият Рамадан.
      Рамадан е от Родопа планина, затова той  може да бъде сравнен с митичния певец Орфей, а неговата любима Силвина с Евредика. Боговете са дарили Орфей с необикновена милост - да върне любимата си от Царството на сенките, от тъмните светове на мъртвите. В този смисъл - да върне Силвина от мрачния свят на мъжа и. Условието за Орфей е да вярва на думата на боговете и да не обръща назад. Така и Рамадан според съветите на своя дядо трябва да се слее със Силвина - в първата брачна нощ. Орфей се обръща и пред очите му се стопява сянката на Евредика, така и Родопския син не изпълнява заръката на своя дядо,затова в този смисъл Силвина, неговата Евредика, му е отнета. Боговете връщат Евредика в царството на сенките, а братята открадват Силвина и я продават на човек, който не я обича и не я зачита. Момичето попада в ръцете на истински звяр.
         Безкраен път е Истинската любов. Път през Живота, път през смъртта, търпеливостта, милостта и надеждата. Път към самия себе си и път към душевното богатство на любимия. А в края на всеки път е Домът, където всички ние - герои, страници и самотници в края на времената - намираме покой и светлина. Така Рамадан намира покой, макар и да не заживява със Силвина, той е близо до нея и и се наслаждава. Рамадан изминава пътя към Истинската любов, към Вечността или пътят към Бога и всеопрощението.