Триста кила взрив и козирката на „Георги Аспарухов“ падна. С нея си отиде и част от историята на един от нашите футболни грандове. Но какво ли очаква привържениците на „Левски“ в близките години?
На пръв поглед отговорът изглежда лесен. Според плановете, на „Герена“ ще бъде построен модерен стадион с всички съвременни екстри. Графиците от 2013 до 2018 г. са уточнени, а зад амбициозното начинание стои дългата ръка на мощно „газово“ финансиране.
Но от моето поколение сме свикнали да не вярваме на „петилетните“ планове. Толкова „петилетки“ социализъм ни обещаваха светлото бъдеще, а то и така не се състоя.
Отново ние – по-възрастните привърженици на футбола, си спомняме и плеада (може би по-точният израз е глутница) от футболни президенти на прехода като Кеби, Ганди, Актьора, Лупи, Тимни, Порточана, Титана и прочие, които не оставят нищо друго след себе си освен разруха – разруха на базата, школата, стадиона. Разрушаването в Подуене е вече налице, а градежът? Той отново остана в светлото бъдеще.
Защото едва ли „агент Тара“, както е оперативният агентурен псевдоним на клубния президент, е донесъл нещо добро на „Левски“ дотук, освен култовите лафове за „трактористите“ и „хомосексуалистите“. Краткото просветление с достойното представяне за Купата на УЕФА бе погребано под поредица от сезони с посредствено или направо жалко мъждукане на отбора у нас и по международните терени.
Защото и новият „силен човек“ на Герена (или на остатъците от нея?) Иво Тонев дойде с гръмки обещания за промяна и по-добро бъдеще на тима, ала до днес наблюдаваме само излагации и поредния международен позор на „синия“ гранд.
Не помагат за вярата в „светли бъднини“ и журналистически материали като коментара в „Дон Балон“ на моя колега от студентските години Жаклин Михайлов. Михайлов недвусмислено изрича „прозрението“, че „Герена“ ще остане недостроена руина, празно място за тренировъчно игрище. Но това било необходимо, за да се премести отбора отново в центъра на София (тоест на мястото на своето създаване) и да се освободи от влиянието на ченгетата в неговото ръководство.
Разбира се, в „пророчествата“ на колегата има дози история и истина. Само не се разбира как ще изгониш ченгета от топлите им местенца с унищожаването на един стадион.
Днес, след прибързаните възторзи на сините фенове, е време за малко здравословен скептицизъм. Вероятният изход за „сините“ привърженици от взривовете на „Герена“ са години на несигурност, протакане, стоицизъм, разочарования и гола вяра. И дано поне поклоненията пред останалите невредими сред разрушенията паметник на Гунди и параклис да ги утешават от време на време.
© Свет Светев Всички права запазени