Йеромонах Серафим със светското име Юджин Роуз, е роден на 12 август 1934 г. в Калифорния. Той е от курортното градче Сан Диего и израства в протестантско семейство. Още като дете той привличал вниманието на учителите със своя талант и така завършва училище с отличен. През 1952 г. постъпва в колеж в Памона, недалеч от Лос Анджелис. През този период протестантската версия на християнството за него става незадоволителна и безинтересна. В края на колежа през 1956 г. Юджин влиза в академия за изучаване на Азия в Сан Франциско, а след още половин година в калифорнийския университет в Бъркли. Курсът по сравнителни религии в академията, му дава възможност да се потопи в различните религиозни направления като индуизъм, будизъм, юдеизъм, софизъм и др. Всяка религия той изучавал на съответния и език, търсейки “преди всичко истината”, както самия той се изразява. Например конфуцианските текстове изучавал на древнокитайски език. За работата си върху древните наречия на китайски език в университета, той получил степен магистър. Един от академичните приятели на Юджин, който специализирал източно християнство, веднъж го посъветвал да посети православно богослужение. Това станало на Разпети Петък по време на Страстната седмица, в православната църква в Сан Франциско. След това Юджин започнал да посещава православни богослужения, да учи руски език и да чете книги за Православието. След завършването си на бакалавърска степен, въпреки блестящия успех и възможност за кариера, той напуска университета и решава да напише книга за духовното състояние на човека. Отказвайки се от преподавателската работа в университета, той избира неквалифицирана работа, предпочитайки физическия пред умствения труд. През 1961 г. се разболява от неизлечима болест, като лекарите му предсказват, че в най-скоро време ще умре. Юджин се измъчвал от мисълта, че заради тежкото заболяване няма да може да довърши мисията си, но горещо се молел на Св. Богородица да го изцели. Сприятелил се с много православни руснаци от които разбрал за светите места и чудесата в православието, което бил за него истинско откритие.

През февруари 1962 г. той окончателно взел решение да стане православен и бил приет в лоното на Православната Църква. Дълго време стоял в храма на утринните и вечерните богослужения. С почит и благоговение гледал на архиепископ Йоан /Максимович/, за който било известно, че води аскетичен живот и притежава чудотворни дарби. Владиката му предложил да чете на клироса. Юджин бързо усвоил сложните църковнославянски текстове, а когато владиката създал в Сан Франциско теологическа школа, Юджин завършил курса с отличен, независимо че лекциите били на руски език. С благословението на архиепископ Йоан, Юджин пишел статии в местния православен бюлетин.. Най-близкия приятел на Юджин, възпитаник на Джорданвилската духовна семинария, разбирайки какви редки дарби притежава Юджин, му предложил да основат братство за делото на Православната мисия в Америка. Дейността трябвало да започне с откриване на книжарница. По това време в Америка не съществували книжарници с православна литература. Чрез създаденото Братство в Сан Франциско се открила първата книжарница за Православни книги и икони, която по настояще е централната за Америка. Така много американци се обърнали във вярата. Братята постоянно мислели за монашеския живот и особено ги впечатлявал подвигът на пустиножителите. Те искали да отхвърлят всяка светска суета и да заживеят в тишината на молитвения живот, някъде сред дивата природа, отдадени на Бог.

През юли 1967 г. започнали да търсят земя за строеж и създаване на манастир. Съвсем скоро намерили такова място на един хълм обрасъл с гора на няколко километра от малък град. През октомври 1970 г. те били подстригани за монаси. Юджин приел монашеското име Серафим, в чест на Серафим Саровски, а неговия приятел и събрат Глеб приел името Герман, в чест на Герман Аляскински. Отец Серафим придобил дълбок духовен опит благодарение на ежедневното изучаване на духовна литература, богослуженията и отделянето от света. През 1977 г. о. Серафим и о. Герман били ръкоположени в свещенически сан.

През 1982 г. на празника Преображение Господне, о. Серафим произнесъл последната си проповед. Той бил толкова смирен, че никога не се оплаквал относно здравословното си състояние, но братята скоро разбрали за неговото заболяване и го настанили в една близка болница. След операцията лекарите съобщили, че няма да го бъде. На 20 август 1982 г. на 48 години, о. Серафим се представил пред Господа. Неговите книги написани по време на аскетическия му живот са оказали огромно влияние за развитието на Православието в Америка и са станали духовна класика на XX век.

Една от неговите уникални творби е книгата „Душата след смъртта”, в която о. Серафим пише за живота след смъртта, за свидетелствата на живите хора попаднали в други измерения. Православното християнство има ясно учение и възгледи за задгробния живот. Това учение е извлечено от контекста на Свещ. Писание, от писанията на Светите Отци, житията на светиите, антологиите и личните свидетелства на хора. Цялата четвърта книга от Беседите на св. Григорий Велики Двоеслов, папа Римски /†604/, например, е посветена на това¹.

Книгата на о. Серафим е един вид проучване на случаи на излизане на душата от тялото. Учени от института за психофизически изследвания в Оксфорд правят обръщение по радиото през 1966 г. и получават отговор от 400 души, които твърдят, че желателно или неволно са имали случай да напуснат тялото си. Всички тези случаи били предизвикани от стрес, умора, болест, нещастен случай, анестезия или сън. На първо място в своята книга о. Серафим описва извънтелесния опит. Първото нещо което става с умрелия човек, е неговото излизане от тялото. Връзката между духът и тялото на човека е прекъсната. Православното учение констатира двухотомие относно естеството на човека. Духовното естество е жива душа, а материалното, е живо тяло /Бит. 2:7/. Живата душа е невидима за телесните очи, тя е нетленно същество от непозната материя, свързана с живото тяло. Живото тяло от своя страна е от земна материя, състояща се от различни видове клетки. Когато животворящият дух напусне клетките, тялото се превръща в мъртво или труп. Все още учените изследват тази тайнствена връзка между живото тяло и живата душа. Какво се случва след излизането на душата от тялото. Съществуват свидетелства на хора които са преживяли това. След „излизането” човек може да вижда тялото си отстрани, но не може да влиза в контакт с хората около себе си. Често е способен да вижда всички наоколо, включително и собственото си тяло и опитите за съживяването му; той усеща, че се намира в състояние на безболезнена топлина и лекота, като че ли “плува”; без да може да въздейства на околните с говор или допир, затова често чувства дълбока “самота”; мисловните му процеси стават много по-бързи, отколкото са били в тялото². Плуването във въздуха е огромно удоволствие, докато умът работи по-ясно от обикновено. Някои описват срещата с починали роднини или пътешествие по други места, които не са част от реалния свят.

О. Серафим различава явленията „излизане от тялото” от клиничната смърт. По време на клиничната смърт човекът се среща с ангелите и бесовете, които спорят за душата му, след което започват митарствата на душата в отвъдния свят. Когато душата се отделя от тялото пише о. Серафим, човек изживява друго състояние, съзерцава светлината, вижда живота си на кадър, среща се с различни духовни същества. Това са нетелесни светещи същества, имащи способността да се превъплъщават в различни форми и да се предвижват бързо във пространствата. За разлика от Божиите Ангели, които се намират около Христовия престол, падналите ангели – бесовете и демоните - населяват Въздуха. Тук учението за ангелите е съществено, защото най-напред Бог е сътворил ангелите. Те са служебни духове и изпълняват Неговата воля, пазят и упътват хората. В Свещеното Писание, писанията на св. Йоан Дамаскин, св. Григори Велики и св. Диониси Ареопогит можем да намерим достатъчно информация за ангелите. Ангелските чинове са: серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели. Може би хората които напускат тялото си виждат именно ангели, ако не, то другата хипотеза е, че виждат нечисти духове, а може и да се срещат със свои близки починали. В главата “Среща с други хора” о. Серафим разглежда точно този въпрос. Д-р Моуди посочва няколко случая, когато хората внезапно са виждали вече покойните си роднини и приятели дори преди смъртта си³. Срещата с покойни души може да се осъществи и по демоничен път още приживе. Според о. Серафим чрез медитация, хипноза и участие в спиритични сеанси човек може да навлезе в света на демоните и бесовете. Бл. Августин смята, че природата на бесовете е такава, че поради въздушната си природа те превъзхождат възприятието, което има човекът. Наред с това те притежават бърза подвижност във времето и пространството и затова могат да предсказват много неща и да вършат чудеса. Хората се удивяват на това знание, което е породено от забавеността на възприятието им и се заблуждават, че са добри сили. Бесовете винаги предлагат своята добронамереност и се представят за божии пратеници. Но тяхната цел е винаги една – да навредят и напакостят на човека. В своята книга о. Серафим посочва, че въздушното царство може да бъде видяно след като отпаднат всички телесни бариери. Това става само по Божия воля. Чрез материята ние оставаме „затворени” за чужди нашествия, за да не влязат в нас злите духове, които ни заобикалят и се опитват непрестанно да ни навредят. Недопустимо е човек сам да отхвърля телесната бариера, тъй като тогава би влязъл в контакт с демоните. Към този контакт ни влече любопитството, желанието да видим какво ще ни се случи и не подозираме злината която можем да си навлечем.В главата “Светещото същество” о. Серафим разяснява преживяванията на хората които описват видените от тях светли същества. Това не може да се обясни какво е точно по човешки, защото е в сферата на усещанията, а не на разума. Повечето хора описват това преживяване като поява на светлина, която бързо увеличава яркостта си, и всички възприемат като някаква личност, изпълнена с топлина и любов, която привлича починалия като магнит⁴. Вероятно става въпрос за самия Бог или най-вероятно за ангели⁵. Явяването на ангели и бесове в смъртния час е явление което науката не може да разясни напълно. Задължението на тези ангели е да предупреждават душата на починалия по пътя към задгробния живот⁶. Починалите също така са свидетели на още много неща които виждат, например “небето”, но кое небе точно това не може да бъде обяснено. Вероятно се касае за въздушното Царство на духовете. Но тъй като тези усещания не са телесни, то това означава, че душата на човек се е възвърнала в онази първоначална форма в която е сътворена още при първите човеци Адам и Ева. Тогава човешкото тяло е било безсмъртно. Преди падението тялото му е било безсмъртно, лишено от недъзи, без сегашната му груба вещественост и тежест, без греховете и плътските усещания, които сега са естествени за него /проповед на Макарий Велики, слово 4/⁷. В глава шеста о. Серафим описва Въздушните митарства. Ако душата на покойника не се е изповядала и пречистила, той изпитва невероятен ужас. Ако душата се е изповядала, тя преминава леко, без да я задържат дяволите. О. Серафим разкрива в книгата си как точно да разбираме митарствата. Може би нито един аспект на православната есхатология не е бил толкова правилно разбиран, както въздушните митарства⁸. За това светоотеческите свидетелства са първия главен източник за православното учение за душата и митарствата, както пише за това о. Серафим. На второ място той поставя митарствата в житията на светиите, на трето разглежда съвременните случаи на минаване през митарствата, на четвърто митарствата, преминати още преди смъртта, на пето място идва учението за частния съд и на шесто място, о. Серафим предлага учението на епископ Теофан Затворник за въздушните митарства. Блажена Теодора също предава учението за митарствата на православния свят. По пътя към Небето съществуват 20 митарства, като на всяко митарство душата е спирана от дяволи които държат сметка за извършените грехове:

1. Присмехулство, подигравки, псувни, празни приказки и лоши думи.

2. Лъжи, клетви, неизпълнени оброци, неизпълнени обещания, отбягване на изповед и скриване на истината.

3. Лъжливи клетви, клевета, одумване, лъжесвидетелство, съдничество и злословие.

4. Чревоугодничество, лакомия, преяждане и пиянство.

5. Леност, мързел, живеене на чужд гръб и безцелност.

6. Кражби, вземане на чужди вещи без позволение и присвояване.

7. Сребролюбие, алчност, съперничество и грабителство.

8. Лихварство

9. Неправда, лукавство, подкупничество и използвачество.

10. Завист, злоба и омраза.

11. Гордост, непочитане на родителите и непокорство.

12. Гняв, ярост и убийство.

13. Злопаметност, отмъщение и непростителност.

14. Убийство, побоища, насилие, аборт /както и тези които са помогнали за осъществяването на аборта/.

15. Врачуване, гадателство, гледане на карти, восък, куршум, кафе, боб и всички останали, заклинания, баене, ходене на ходжа, носене на амулети и муски, магии и спиритизъм.

16. Блудство, пожелание, онанизъм, разврат и съблазън.

17. Прелюбодеяние.

18. Содомия, мъжеловство, скотоложство и кръвосмешение.

19. Отстъпници от Православната вяра, еретици и сектанти.

20. Егоизъм, жестокост, липса на милосърдие и любов.

Силната светлина се вижда след преминаването на митарствата. Душата, съпровождана от Божиите ангели, пристъпва към Божия престол и ако са и простени греховете, се доближава по-близо до св. Троица. Грешните души не се допускат близо и не виждат Божието лице.

Книгата “Душата след смъртта” е част от духовното и философско развитие на о. Серафим по пътя му към Истината. “Душата след смъртта” ни дава възможност да надзърнем в душата на о. Серафим, който още в този свят живя в отвъдното Царство Божие. Там, в планините на Северна Калифорния, о. Серафим е проникнал дълбоко в православната вяра и със своя смирен и аскетичен живот, вдъхновен от Бога, е оставил своето творчество. Едно ценно наследство и дар за православния свят. Заслужава си човек да прочете и да вникне във всички негови книги и статии, като: “Божието откровение в сърцето на човека”, “Нихилизмът: Корените на революцията от съвременната епоха”, “Православието и религията на бъдещето”, “Апокалипсисът: Учението на Древното християнство”, “Блаженият Йоан Чудотворец: за живота и чудесата на архиепископ Йоан Максимович” и т.н.

О. Серафим разчупва границите на своето време и навлиза в сърцето на древната християнска опитност, като свързва разпадащата се духовност на Запада с неговите изгубени корени и показва обратния път към Бога. Днес името на отец Серафим е познато и обичано от милиони хора по целия свят, особено в Русия и Източна Европа, където в годините на комунизма неговите книги се разпространяваха нелегално в хиляди ръчно направени преписи⁹