24.05.2009 г., 16:45 ч.

Живеем заедно 

  Журналистика
1088 0 0
7 мин за четене

                                      ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО

 

Международен конгрес за хора с нарушения в развитието – Белград – 13 - 17 май 2009

          Домакин и организатор на форума е Дружеството за помощ на лицата с нарушения в развитието -  Стари град  „Живеем заедно” в Белград, Сърбия. Това е неправителствена организация, основана през 1997 от група родители с цел личното им ангажиране активно да подобрят  качеството на живот  на техните деца и семейства. В Дневния център на Дружеството ежедневно се оказва психо-социална, възпитателно-образователна, материална, правна и преди всичко приятелска помощ и поддръжка. Активно са обхванати около 150 члена с нарушения в различна степен и на различна възраст. Оказва се и  телефонна помощ, има патронажни посещения, работи се с членовете на техните семейства. Специалисти ( логопеди, психолози, педагози, лекари, социални работници, терапевти и доброволци) се включват в дейността на Дружеството.
Деян Козич (роден на 7.01.1949 г. в Крушевац) е председател на Сдружението. Той определи няколко основни цели  за тяхната работа:
- Извеждане на лицата с нарушения от семейната изолация, интегриране и социализиране в обществото;
- Подобряване на качеството на живот на цялото семейство;
- Оптимално използване на запазените способности  чрез участия в различни уъркшопове;
- Уеднаквяване на правата на тези лица с  правата на останалите граждани и приспособяване към самостоятелен живот;
- Информиране, образоване и даване на гласност  за потребностите на лицата с нарушения в развитието.
       Дружеството извършва индивидуални и групови дейности , включващи домакинство, учене, работа с материали, уъркшоп (Валдорф, фотография, танци, комуникация, екология), секционна работа  (драма, спорт, компютри...), изучаване на града и посещения на обществени места. Организират се излети, изложби, състезания, реклами, конференции, оказва се допълнителна помощ (правна, стоматологична и др.), обучение на родители и специалисти. Дружеството активно си сътрудничи и с други организации. Поддържа система за продължаващо образование на лицата с нарушено развитие, развиване на методика  за намиране на работа   и продължаване на грижите за тези лица. Много амбициозна програма, нали?
Но да се върнем на Конгреса. Присъстваха  около 70 души от Сърбия и 40 участници от 10 страни - Румъния, България, Албания, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Швеция, Германия, Италия. Включиха се около 19 организации , занимаващи се по различен начин с лицата с нарушено развитие. Цел на Конгреса бе размяната на идеи   и изкуство в областта на инвалидността и директната работа с тези лица., както и решения за подобряване на положението на тази популация.
На  13.05.09  от  17.00 часа в залата на община Стари град бе проведено официалното откриване на Международния конгрес, посветен на хората с нарушения в развитието. Деян Козич призова присъстващите: „ Уважаеми гости, хората с увреждания живеят пред  затворени врати. Нека се научим да откриваме възможностите им. Те имат същите желания и потребности като нас. Това са наши братя и сестри. Те се нуждаят от систематична поддръжка. Драго ми е да ви посрещна в Белград и да ви пожелая: ”Щастлив престой!” Да живеем заедно! Това е мотото на Конгреса. Своя живот и съдба ще представят лицата с нарушено развитие. „И ние сме тук! И ние сме заедно!” - прозвуча химна на Конгреса в изпълнение на хора на девойките при Белградския университет.
На 14.05.09 Дубравко Филипи откри пленарната работа на Конгреса. НОВИНА на Конгреса -  Конгресът бе воден от самите лица с нарушено развитие. Всяка държава показа своето изкуство, а самите участници или техните придружители прочетоха литературните творби - есета, разкази, стихове. Презентирането на асоциации и семинари бе реализирано в залата на община Стари град. Участваха голям брой специалисти от Академията за изящно изкуство и Центъра за култура в работни уъркшопове по евритмия, арт-ателие, ръчен труд, музика, ваятелство, живопис и графика. Всички занимания  бяха интересни , реализирани с поддръжката и участието на студенти от белградските факултети.
Проф. Саша Филипович от Академията за изящни изкуства  съвсем непретенциозно показваше на увредените лица  лесни техники от живописта или ваятелството. След разговор с него установих, че той е много подготвен за това, което върши в момента.
КАКВА Е РАЗЛИКАТА  МЕЖДУ РАБОТАТА  СЪС  СТУДЕНТИ И ОБУЧЕНИЕТО НА „ СПЕЦИАЛНИ ХОРА”?
- Студентите ми са ориентирани към това, което виждат в момента. А при работа с увредени хора се насочваме към разбиране на вътрешния живот , към изразяване на чувствата.Това провокира една невероятна духовна активност.
- Постоянен спътник  в моята работа  като „отразител на Конгреса” бяха емоциите.Разчувствах се от изявлението на семейство Билич от Словения:
„Нито за момент не сме мислили да се откажем от грижите си за нашия син Миран.”
Дaлиборка от Велес (Македония) разплака повечето  от присъстващите:
„Моят син Мартин бе с диагноза Детска церебрална парализа и живя само 13 години, но аз чувствам задължение да продължавам да се боря и да помагам на децата с това заболяване.”
Афердита Сейти от Албания , майка на 27 годишно момиче с ДЦП  разказа за възможностите на тяхната асоциация „Помогни на живота”. А Синиша Кеджа от Швеция призова уверено: „Топлата вода е открита отдавна, копирайте добрите практики в света!!!”
Помолихме Деян Козич да разкаже за своята концепция и организирането на Конгреса.
 „На този конгрес хората с нарушено развитие показаха, че могат да говорят за себе си и своите потребности пред обществото.Аз съм баща на 22 годишно момиче с аутизъм и съм заинтересован от това.”
Красимира Николова от Разлог (България) сподели:
„Този конгрес бе добро съчетание от пленарна работа и развлечения. Това е резултат от  невероятната енергия на Деян Козич. Благодаря за възможността да участваме. Ние работим за една обща кауза - подобряване  живота на увредените хора.
Верица (руса македонска фурия) се провикна: „Деян Козич е СУПЕРЧОВЕК!!!”
Според Гордана Трайковска (родом от Крагуевац, омъжена в Македония)  Конгресът бе много успешен.” Козич даде всичко от себе си , за да направи престоя ни в Белград наистина добър.”
Йелена и Педжа Михайлович:
„Ние сме тук” е единствената емисия в Европа. Тъжно е, че това не е направено преди 20 години. На нас ни е необходимо да се сдружим, да се опознаем и разберем. Козич е пионер на родителските сдружения в Сърбия и региона. Нормално е той да бъде загрижен за тези хора. Обикновено на такива форуми пристигат дефектолозите. Но днес  главните действащи лица са нашите ДРУГАРИ (хората с увреждания). И сега говорят другарите, а не дефектолозите (от научния си трон) и новинарите. Ние (специалистите) не сме толкова важни. Това е техният Конгрес. Те трябва да се сдружат и опознаят. Нарушеното развитие е състояние, а не диагноза. Време е „редовната популация” да научи за него и потребностите на тези хора. Те не са лица със специални потребности, защото искат същото като нас. Има ли пилот със специални потребности?
Аз, например, не мога да управлявам самолет, но това не означава, че имам специални потребности. Аз умея да правя добре  други неща.Не всеки може да бъде пилот. Аз снимам емисии и знам имената на всички другари.  Те се нуждаят от нашето приятелско отношение и разбиране.”
Лале, на 50 години, със синдром на Даун е любимецът на всички в Дневния център. Той каза искрено: „Деян Козич е истинският родител за мен. ВОЛИМ ГО!” Навсякъде ме е водил по света. Неговите дъщери Ана и Дана са ми като сестри. Обичам и Савка Козич (съпругата му). Д-р Савка Козич е ерудиран специалист в областта на социалната медицина.
Баю, 18 годишен.
„Обичам Деян Козич, навсякъде ме води. В театъра и по града. Бяхме и в Гърция.”


       В свободното си време участниците  в Конгреса имаха възможност да се запознаят със забележителностите на града.
 Те  посрещнаха  деня на семейството на палубата на кораба сред интересна компания от единомишленици. Незабравима остана и разходката в „Ада циганлия”... пълен двучасов релакс с влакче около езерото.
А  на  заключителния ден всички участници в Конгреса гледаха спектакъла „Торта на пет етажа” (изненада от посетителите на Дневния център). Възрастна жена ме дръпна настрани и каза въодушевено: „Виждаш ли Сара? Онова момиче на сцената е моята внучка. Тя е психично болна. Дъщеря е на моя син. Той се разведе с майка ú (италианка) и след 2 месеца  снаха ми почина. Умряха и нейните родители в Италия. Сара бе пратена в дом за сираци. Щастлива съм, че я намерих. Аз ще гледам Сара. Тя си няма никого. Баща й се ожени и има 2 деца от втората си жена. Не искат Сара.  Но аз имам душа и не мога да я оставя. И да помниш, чедо:  „Има БОГ!”


Конгресът направи следните заключения:
- Необходимо е умножаването на организациите за лица с нарушено развитие, заради размяна на изкуство и  подобряване на квалитета на живот на самите лица;
- Необходимо е всяка година да се провежда такъв конгрес;
- Да се реализират проекти за подобряване на правата на тези лица;
- Пълна активност и участие на лицата с увреждания в естествената им среда;
- Насърчаване на мултидисциплинарния подход  при решаването на потребностите им;
- Оказване на помощ  на родителите  и семействата;
- Изравняване на правата на тези лица с правата на останалите граждани;
- Осигуряване на финансови средства за подкрепа.

Прегръщаме се с Ана Алексич на гарата. Кога ли ще се срещнем отново!? АНА и ДАНА. Също като дъщерите на Деян Козич. ... Може би сме били сестри в предишен живот?...
Наистина има Бог. Чрез новите приятелства той ни прави понякога много ценни  духовни подаръци.

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??