КАКВО НЕ Е ПОЗВОЛЕНО НА ВОЙНА

Казват, че в любовта и на война всичко е позволено.
Но ако на война всичко беше позволено, защо съществува съд за военнопрестъпници в Хага? И какви са тези забранени оръжия, за които Израел заявява, че не ги е използвал?

Не зная как е в любовта, но във войната има и забранени неща. Забранява ги Международното хуманитарно право.

С Хуманитарното право трябва да са запознати не само специалистите, но и широката общественост - и това е дълг на правителствата на всяка държава. Но тъй като в България по тази тема досега не съм видял популярна публикация, ще споделя това, което сам зная.

Преди 150 години, през 1859 година, швейцарецът Анри Дюнан се оказал на бойното поле край Сулферино, Италия, на което се е водило най-кръвопролитното сражение на 19 век - между френската и австрийската армии - с 40 000 убити и ранени! И с ужас гледал как хиляди ранени войници са изоставени на произвола на съдбата. Без никаква помощ и грижи, всички те били обречени на сигурна смърт. И в Дюнан възникнала идеята за Червения кръст - за подготовка от мирно време на доброволци за оказване помощ на ранените, на които да е осигурен неутрален статут даже и на бойното поле.

Видяното Анри Дюнан описал в книга, която потресла Европа. Намерили се и съмишленици, с които подхванали идеята и основали Международен комитет за помощ на ранените, който впоследствие прераства в движението на Червения кръст.

А през 1864 година в Женева е подписан договор: "Женевска конвенция за подобряване на участта на ранениете и болни воини по време на война", която полага основите на международното Хуманитарно право.

Но начините на воюване се променят, появяват се все нови и нови оръжия, възникват нови видове военни конфликти. Например през 1907 година, когато е приета Хагската конвенция за правилата за водене на военни действия, авиация не е съществувала;  далекобойността на артилерията е била сравнително малка. За да се отчитат новите реалности, по-късно се провеждат и нови конференции, а протоколите и конвенциите се допълват или се приемат нови. Последната, за която аз зная, е от 1977 година.

Хуманитарното право забранява нападения върху граждански обекти (а "граждански обекти са всички обекти, които не са военни").
Забранени са масираните бомбардировки, жертви на каквито през Втората световна война станаха милиони хора.
Забранени са нападения над мирно население с цел репресии.
Забранени са нападения с неизбирателен характер - такива, от които могат да бъдат поразени както военни, така и граждански обекти и цивилно население. При това по време на военните операции въоръжените сили са длъжни да вземат мерки за свеждане до минимум загубите, нанасяни на гражданското население и имуществото му.
Забранено е предизвикването на глад сред населението чрез унищожаване на посевите, добитъка, запасите от питейна вода и пр.
Забранява се унищожаването на обекти и съоръжения, съдържащи опасни сили - като атомни електростанции и язовирни стени, а също унищожаването на култови места и културни ценности.

Не трябва да се употребяват такива оръжия, които причиняват на жертвите чрезмерни страдания. Забранено е оръжие, осколките от което са невидими в човешкото тяло и правят невъзможно лечението на ранените, а също мините-ловушки (например във вид на играчки), които причиняват многобройни жертви сред мирното население, при това дълго след края на военните действия; забранени са запалителни оръжия, които причиняват огромни страдания на хората и огромна вреда на околната среда.

За жалост, все още не е постигнато съгласие за забрана и за използването на въртящите се куршуми - с изместен център на тежестта, които предизвикват особено тежки рани и причиняват на жертвите огромни страдания.

Забранено е вероломството - например симулация на капитулация (докато военните хитрости като дезинформация, маскировка и пр. са разрешени). Забранява се и отдаването на заповед по време на някое нападение да не се оставя никой жив.

С цел по-добро опознаване на забранените за нападение обекти, въведени са съответните опознавателни знаци. Отличителният знак на медицинския персонал, медицинското оборудване и санитарните учреждения е червен кръст върху бял фон, а санитарните самолети  в полет се обозначават със синя мигаща светлина.

С цел по-ефективна защита на съоръженията, съдържащи опасни сили, за обозначаването им е приет международен опознавателен знак - три кръга с ярко оранжев цвят.

Забранени са също нападения и поразяване на обектите на гражданската отбрана. За тяхното обозначаване също е приет специален опознавателен знак: равностранен син триъгълник върху оранжев фон.

Забранена е злоупотребата с тези знаци, с флага на ООН и др. подобни.

Съгласно Хуманитарното право, воюващите страни са длъжни да предоставят помощ на гражданското население за удовлетворяване на основните му потребности; а ако не са в състояние да го направят, длъжни са да разрешат безпрепятствен подвоз на такава помощ, предоставена от други страни или организации. Това положение важи за всички случаи -  в това число за помощ на населението на противника и населението на окупираната територия, като воюващите страни са длъжни да осигуряват защита и съдействие на персонала, оказващ такава помощ.

При попадане във властта на противника, за военнопленници се считат всички лица, влизащи в състава на въоръжените сили. Тези лица по време на боевете трябва да се отличават от гражданското население по униформите или най-малкото по това, че открито са носили оръжие; ако това не е спазено, статутът на военнопленници може да не им бъде признат.
Със статут на военнопленници се ползват и партизаните, които не носят униформа, дори ако са действали в състав на отряд, непризнат от страна на противника.

По отношение на военнопленниците са забранени: убийство, мъчения, телесни наказания, осакатяване, унижения на човешкото им достойнство, колективни наказания, а също заплаха за което и да е от изброените действия.
Забранява се използването им като "опитни зайчета" за медицински изследвания или принуждаването им към донорство на тъкани или органи.

В случай че бъде изправен пред съд, всеки обвиняем трябва да бъде информиран на понятен за него език в какво е обвинен, а по време на съда да бъдат спазвани правилата на обикновеното  съдопроизводство.

От особена защита се ползват жените и децата, като се уточнява, че по отношение на тях страните трябва да се въздържат от смъртни присъди. А ако смъртната присъда вече е произнесена, то тя не трябва да се изпълнява, ако жената е бременна или майка на малолетно дете, а също за лица, не навършили 18 години.

На шпионите и наемниците, в случай че бъдат заловени, статут на военнопленници не се признава.

 Всеки въоръжен конфликт е причина за безброй човешки трагедии: загинали, безследно изчезнали, разединение на семейства. Затова в хуманитарното право са предвидени и ред положения, облекчаващи издирването на безследно изчезнали, опознаване на телата на загиналите, обозначаване и опазване на местата за погребения, както и реда за пренасяне в родината им на останките на загиналите.

Изложено е също и какво трябва да се спазва при евакуацията на деца в друга държава, за да могат след края на конфликта родителите им да ги  открият. 
 
Всяко нарушение на изброените в Хуманитарното право забрани се счита, макар и не с еднаква тежест, за военно престъпление. При това командирите носят отговорност и за извършените от техни подчинени престъпления, ако не са взели всички необходими мерки за пресичането на такива действия.

При необходимост и при спорни обстоятелства разследването се извършва от 15 членна комисия, в която да влизат хора известни със своята безпристрастност и високи морални качества.

Това е, което зная от времето, когато съм го учил. Възможно е и би трябвало да има и по-нови неща и положения, и който ги знае, нека да ги разкаже - защото едно от положенията, едно от изискванията на Хуманитарното право е то да бъде популяризирано!