В отговор на написаното в „Майко, ти си отгледала емигранти“, много се изписа и много критика се изказа. Тези, които сме навън и имаме някак си уреден живот, пишем, че винаги си заслужава човек да опита, да се бори за мечтите си, за по-добри условия на живот за нас и семействата ни. Търсим начини за преквалификация, овладяване на нови езици и професии. Създаваме нови познанства, приятелства, връзки и взаимоотношения. Понякога опипваме почвата, понякога скачаме в неизвестното... каквото и да се случва, драпаме със зъби и нокти все напред. След всяко падане се изправяме и вървим напред. Обръщаме се назад, само за да видим колко високо и далеч сме стигнали и - за да не забравим къде са ни корените. Те - корените са там, където остават онези, които не могат да си позволят да тръгнат - кой заради старите си родители, кой заради невръстните си деца, а някои от нас и това преодоляваме. Корените ни са там, където погребахме костите на родителите си. Там, където за първи път сричахме и се научи ...