Представете си един съвсем обикновен делничен ден в София. Часът е 9.30 сутринта, намирате се в центъра. Не ви прави впечатление нито мръсотията, нито прахът, който се вдига около вас, дори клаксоните на изнервените до лудост шофьори, защото имате цел. Целта е простичка – в 10.00 часа започват лекциите ви в НБУ и трябва да пристигнете навреме. Изпълнението на целта обаче е трудно. Как да стигнете бързо и, естествено, безопасно? Нямате автомобил, мразите градския транспорт, но пък имате колело, заключено в мазето у вас, на една пресечка от мястото, на което се намирате в момента. Има и маршрутки, които ту идват, ту не идват, но пък шофьорите карат с бясна скорост, така че има шанс да стигнете навреме. Въпросът обаче не е с кое превозно средство вероятността да стигнете навреме е по-голяма, а с кое ще стигнете живи и здрави до целта. Кое е по-опасно – колелото или маршрутката?

      Едва ли има жител на София, на който да не му е минавал този въпрос през главата. Лично аз, стоя зад тезата, че процентът да се окажете в болница с различни наранявания, в следствие превоза ви в маршрутка  е много по голям от този – карайки колело.

      Населението в столицата надвишава 1 000 000 жители, но пътищата са приспособени за движението на около 300 000 превозни средства. Разбира се, този брой в момента е най-малко удвоен. Това, естествено, предизвиква огромен трафик в пиковите часове. Трафикът е причина за множеството ежедневни катастрофи. В този случай дали ще се предвижваме с колело или с маршрутка, опасността е еднакво голяма. Задръстванията често водят до верижни катастрофи и напълно незащитеният колоездач би пострадал доста сериозно. От друга страна, престрояването на маршрутките от една лента в друга по време на задръстванията води до катастрофи, опасни за живота ни.  

     Съществува един много интересен момент, когато говорим за маршрутки. Освен че  нарушават правилника за движение, шофьорите често нарушават и личните права на пътниците. Законът е точен и ясен –забранява се превозът на правостоящи пътници. Спазва ли се изобщо този закон? Всички маршрутки са претъпкани и дори има случаи  пътници да получават клаустрофобични кризи.

      В момента журналисти провеждат различни наблюдения, които сочат, че шофьорите на маршрутки често нарушават правилата за движение. Карат със скорост, надвишаваща позволената в градски условия, не спазват дистанция, минават на червен светофар и извършват още куп нарушения. Вероятно това е породено от тяхното желание да достигнат по-бързо определената цел. Но от всичко това застрашен е най-вече нашият живот. 

      Да се върнем към колелото. Да караш велосипед в центъра на София си е чисто самоубийство, най-вече състоящо се във вдишването на отровни газове, придвижвайки се от едно място до друго.

      Влияние в нашия случай оказва и фактът, че се намираме не къде да е, а именно в България. Наясно сме с проблема  в инфраструктурата на пътищата и въпреки това множеството дупки по пътищата представляват реална опасност за нашия живот. От тази гледна точка, ако се придвиждаме с колело, само една дупка би била фатална. При по-висока скорост тя може да се окаже фатална и за пътниците в маршрутка. Също така в нашата страна липсват специално обозначени алеи – велосипедни алеи - което би намалило опасността при движението с велосипед.

     10.15 Маршрутката ви стоварва пред главния вход на НБУ. Факт е, че сте закъснели за лекцията ви с цели 15 минути, което видимо ви тревожи. Факт е обаче, че притесненията ви сега можеха да бъдат съвсем различни - болници, лечения и други изключително неприятни неща. Благодарни сте на Бог, че пристигнахте живи и здрави, макар и със закъснение. Всъщност, кой го е грижа за закъснението. В този момент ви идва на ум, че животът е най-ценното нещо, което притежаваме и за това лично на себе си обещавате, че не бихте се качили  никога повече на маршрутка.