Често ставаме свидетели на събития, които приковават вниманието ни, разтърсват съзнанието ни и провокират в нас дадена реакция. За съжаление, сякаш сме свикнали да научаваме по-скоро лоши, отколкото добри новини. Медиите излъчват материала си, а ние на моменти не можем да повярваме на чутото. В нашата родина само през последния месец “избухнаха” редица скандали, на които обществото реагира бурно. България винаги е от “обратната” страна на Луната. Тази страна е наричана и “тъмна”, а именно заради мистериозното, непознатото и постоянно устремения й поглед към студения, далечен Космос. Питате се кое е общото между България и другата страна на Луната ли? Това, че голяма част от обществото ни живее в тъмнина, в мистерия. Никой не знае какво го очаква утрешния ден, но някои хора очакват бъдещето си със страх. На тези хора не се оказва подкрепа от държавата и институциите дори когато най-много се нуждаят от тях.
Обикновено когато един гръм удари, следва да чуем ехо, а понякога то просто заглъхва. Така и някои от събитията, отразени в медиите – “гръмват” ефира, предизвикват спорове, коментари и следователно или приключват с “уж” сложен край и решен проблем, или просто отшумяват. Една от последно ударилите гръмотевици е взривът в с.Анево, където по време на експерименти във ВМЗ Сопот, граната гръмва в ръцете на американец. Последствията са ужасяващи – една жертва и четирима ранени. Тази новина кара хората да се възмутят от поредната работна злополука. Има такива хора, но има и други, които въобще не обръщат внимание, но все пак такива сме ние, българите – щом не засяга мен или моето семейство не е важно! Такава страна вземат повечето от нас. Кога ценностната система така се измени? Кога се превърнахме в алчни, егоистични, себеразрушаващи се (но несъзнателно) хора? Разбира се, има и такива, които ще се заинтересоват каква е причината за инцидента, а това най-вероятно е слаб контрол и липса на дисциплина. Гранатите не са били хвърляни както трябва и БУМ... гръмват! Гръм, който отнема човешки живот. Ако върнем лентата назад, ще си спомним още хиляди случаи на отнети животи във фирми и предприятия. Като пример ще дам рудниците в България. Колко миньори си изпратихме по случайни грешки. Всъщност благодарение предимно на медиите се стигаше да извода, че причина отново е слаб контрол, както и рискова работна среда. И как мислите, защо мерките за сигурност са били сведени до минимум? Познахте ли? За да се избиват разходи. За момент се предизвиква реакция на обществото, хората негодуват, понякога дори се стига до протести, но когато нещата се проточат, отново всичко отшумява, без дори да има осъден за случая. Ето затова милата ни родина винаги ще е от “обратната”, “тъмната” или както искате я наричайте, страна на Луната. В коя друга европейска държава ще се остави безнаказан човек, който е “видимо” виновен да бъде допусната грешка, отнела живот? Но докато ние самите по един или друг начин позволяваме на тези с повече власт да си позволяват своеволия, нищо няма да се промени. Като споменах своеволия, се сетих и за един друг медиен “гръм” – заснетото с дрон имение на хасковския кмет, което възлиза на над 2 млн. лв. След като дронът прелетя над кметския палат, последва медиен скандал, а по-късно в интервю, именно кметът сподели, че не чувства вина и всичко е законно. Имаше и коментари, че кметът се е приютил под определен политически чадър, което ни дава да разберем, че има КОЙ да го пази. Тук отново има друга страна и това са ромските катуни в община Гърмен. Избухналият скандал бе водещ в продължение на дни. Започнато със забележка за намаляване на музика, то прерасна в масова разправа между българи и роми. Но дали конфликтът е на етническа основа? Дали политическа изгода не стои в неговата? Не е ли странно как винаги месеци преди избори гръмват такива етнически разправи? Скандалът, чиито мащаби надхвърлиха елементарна разправия, която дори се пренесе и в кв.Кремиковци, още е жив. Причина са незаконните строежи на ромите. Те се оплакват, че ако ги съборят, няма къде да живеят, в същото време общинарите и политиците казват, че нямат средства и възможност да им осигурят домове. Те самите са виновни, че строят незаконно и трябва да поемат вината. А кметовете, които строят незаконно с незаконни пари, ще поемат ли вина? Едва ли. Сякаш се съпоставят два свята, гражданските и политическите права също. Защо тези, които вечно са отритвани от обществото, са виновни за построените домове, които са им били нужни, а политици, които също строят домове, но защото се нуждаят от лукс, са невинни по презумпция.
Когато стане въпрос за интегрирането на ромите в обществото, политиците вдигат ръце и казват, че въпреки всичките им усилия не са способни да направят повече, защото ромите просто не са способни да учат и работят. Ако попитате ромите обаче, най-вероятно ще се оправдаят с това, че децата им биват малтретирани в училище или че нямат пари. Както всички общности, така и ромската е монета с две страни. Повечето от нас ги свързват с убийства, грабежи и джебчийство. Случаят с джебчийките от Игнатиево предизвика медиен скандал, заради скъпите им коли и огромните им къщи, но никой почти не обърна внимание на гробаря от Айтос, който намери пари и ги върна на собственичката им. Изключителна постъпка, която в днешно време малко биха направили, без значение от тяхната принадлежност.
Дали наистина България е в “тъмната” страна на Луната? Дали политиците ни също както нея гледат към черното, както тя към Космоса, или в техните очи той е просторен и пълен с възможности? Всички ние се надяваме страната ни да се промени към добро. Но при всички тези зверщини, своеволия на политици, безнаказани престъпници, хората сякаш губят надежда и търсят спасение извън границите на родната земя. Въпросът е, дали ехото ще заглъхне, когато гръм удари.
© Анита Кръстева Всички права запазени