Ние ли?
    Ние сме
Дерибеите на България.
Едреем, дебелеем, живеем,
Пируваме, крадем, яхти купуваме,
Уроки не хващаме,
Тъпчем банки, тъпчем съдби,
Алчни сме, нагли сме, милост нямаме,
Тиранстваме и търгуваме,
И сме недосегаеми...

   Това сме ние - Депутатите, ако искате още да знаете за нас -  живеем и пием, пием и живеем, пием и злорадстваме, пием и клеветим, крадем, купуваме коли, парцели, гори, злато, евро... пием и нехаем, пием и се кискаме...

   - Да, разбрахме, пиете и квичите, квичите като прасета и хвърлихте народа в криза - икономическа, демографска, морална и накрая, газова...
   - Но кой сте Вие? На Вас  ли да даваме обяснение? Вие сте една...  Тълпа!
   - Да, господа Депутати, ние сме една Тълпа, но стачкуващата, недоволната от Вас тълпа, ние сме многолика, гневна, гладна. Да, за Вас сме безлична, нищожна Тълпа, затова се хилите ехидно от високите прозорци на Парламента, зорко пазени от въоръжените жандарми. Разбира се, че за вас сме жалка Тълпа. Наслаждавате се самодоволно - усмихнати, сити, охранени, макар и нежелани от Тълпата. Доволни сте, че пазачите Ви ни тласкат, блъскат, ритат, бият...
   - А Вие... кого пазите? - пита Тълпата. Пазите тези, които ограбиха България, превърнаха народа в роби, допуснаха наши и чужди безмилостно да дерат кожа след кожа.
   Тълпата крещи:
   - Вън, вървете си, не Ви искаме, мафия, убийци... Парламентаристите са червени, жълти, сини, оранжеви, хамелеони, те не чуват, не виждат, не мислят, не чувстват. Те са високо, ловко изкачили мраморните стълби, продали на Дявола очите си, слуха си, сърцата си! Но какви сърца... каменни сърца, получили в замяна, а камъкът не чува, не вижда, не чувства народната болка и страдание. Камъкът се ломи с огромен чук!
   Тълпата:
    - Ние ще изковем този чук! Ще разбием тези каменни статуи, ще ги изхвърлим...! Отивайте си, каменни сърца! Не Ви искаме! Ние сме достойни и горди българи и достойно искаме да живеем, децата ни да се върнат  у дома, искаме да не ни убиват по улиците, искаме...
   Каменните блокове:
   - И така, не разбрахме кои сте Вие, Тълпа!
   Каменните блокове:
   - Ние сме българи - работниците от шивашките фирми, от Кремиковци, от строежите, ние сме учители, миньори, орачи, копачи, краве-овце-пчелогледачи, майки с детски колички, студенти, пенсионери... Ние сме Тълпата! Какво? Малко сме?! Не! Много сме, милиони сме, гласът ни трябва да се чуе, гласът ни е вик, гласът ни е стон, гласът ни е огън! Искаме справедливост, искаме възмездие!
   Тълпата ревеше със страшен грохот:
   - Господа управляващи, знайте, че не сте богоизбрани, не сте вечни, Вие също сте еднодневки и сте временно на тази земя, като всички хора по света, защото и за Вас след смъртта - червеи! Господа, махнете се!