Бордът на директорите на Bank of Hysterialand обяви конкурс за портиер на банката. Длъжността бе pro bono. Заплата нямаше, но след месец в CV-то на кандидата щеше да пише, че е работил в престижната банка, и никой нямаше да пита като какъв. Това бе достатъчна причина току-що пръкнали се млади банкерчета, както и мастити банкери пред пенсия да кандидатстват за позицията.

   До финалния кръг бяха допуснати седем кандидата, всичките с отлични референции. Според правилата на Bank of Hysterialand, Бордът на директорите трябваше да вземе крайното решение на свое общо събрание. Портиерът беше лицето на банката, този който посрещаше настоящите, а и бъдещите ѝ клиенти, и неговият избор бе отговорност, която можеше да понесе само Бордът. В същите правила пишеше, че се избира кандидата, получил не най-много гласове, а този с най-голямо процентно одобрение от Борда на директорите. Все пак директорите бяха ангажирани с куп задължения към обществото и нямаха възможността да отделят от ценното си време за подробно разглеждане на всички папки на кандидатите. Някои от директорите бяха действащи политици, други бяха членове на Ротари клубове, трети бяха обикновени председатели на спортни федерации и клубове по ветроходство, голф, кърлинг и петанка - все хора, чието време не достига. Затова и бяха взели решение, че не е нужно да разглеждат всички досиета, а само някои от тях, а след това в името на справедливостта ще изберат кандидата с най-голям процент на одобрение от вече прегледаните досиета.

   Бордът на директорите на Bank of Hysterialand се събра на своето общо събрание в Голямата заседателна зала в четвъртък. Присъстваха 52-ма от директорите. Пред всеки от тях имаше седем папки и точно пет минути, за да вземат своето окончателно решение. Време напълно достатъчно да се прочетат имената на кандидатите през прозрачните първи страници на папките. Едно име направи впечатление на всички присъстващи. Робърт Зелик. В залата се разнесе шушукане. „Не може да бъде!“, „Това той ли е?!“, „Единадесетият президент на Световната банка кандидатства за портиер при нас?!“, „Не беше ли държавен секретар, или поне заместник такъв?“… Всички дружно отвориха папките с неговото име. Не беше този, за когото го мислеха. Беше обикновено съвпадение на имената. Някои бяха разочаровани, други не. Но времето бе преполовено и в оставащите минути директорите можеха да прегледат само още по една-две кандидатури. След като часовникът удари дванадесет, секретарите събраха папките с инсталираните в тях фотоклетки, отчитащи  кои са отваряните и кои не. Събраха и пликовете с дадените гласове.

   Във вторник бяха обявени резултатите от конкурса. За портиер с тридесет процента одобрение от Борда на директорите бе избран някой си Пиер Прежон.

   В сряда третият в класирането, българинът Искър Петров, хвърли бомба в медиите, твърдейки, че конкурсът е нагласен, опорочен, обезчестен и следователно недействителен. Според Петров, Робърт Зелик трябвало да бъде назначен за портиер, защото не били важни предварително обявените правила, и това че Зелик има едва двадесет процента одобрение от страна на Борда, а било важно, че всички директори са прочели досието му и че цели десетима от тях са го харесали като мъжа, който ще отваря вратите на сградата, когато те идват на работа. Петров от години бе поборник на Истината. Също така и от години кандидатстваше за портиерската длъжност в Bank of Hysterialand. Но винаги Бордът на директорите назначаваше някой друг. Това българинът не можеше да прости на Истината.

   В четвъртък скандалът се разрасна. Искър Петров алармира Президентството, омбудсмана, директора на националната банка, Федералния резерв, както и дузина неправителствени финансови организации за нередностите в най-голямата частна банка в страната. Предупреди, че нищо добро не чака банката и страната при толкова погрешен избор на портиер. Журналистите това и чакаха. Раздухаха скандала и той излезе по първите страници на вестниците и в праймтайма на телевизиите. Политиците не можеха да останат безучастни. Взеха отношение по наболялата тема. А когато политик вземе думата и започне да обяснява има или няма проблем, това вече се превръща в същински проблем.

   Отражението върху фондовата борса беше неминуемо. В петък акциите на Bank of Hysterialand се сринаха до нивата на кризата от 2007-ма. Нарекоха го „Черния петък“. Акционерите гледаха да се отърват от книжата с герба на банката, на който орел държеше в ноктите си банков сейф. Още повече, че някакъв зевзек-карикатурист бе публикувал шарж на герба, като вместо сейф,  бе нарисувал портите на банката, а отгоре орловият клюн спускаше нечестно избрания портиер на работното му място. Повечето от директорите от Борда също разпродадоха акциите си и отидоха да играят голф, кърлинг и петанка. Кризата бе налице. Ехото ѝ отекна от Токийската фондова борса до последната кръчма на Пунта Аренас в Магелановия проток.

   В понеделник Конституционният съд, за да успокои обстановката и да тушира кризата, излезе с решение, осъждащо избора за портиер. На банкера Пиер Прежон бе забранено да работи като портиер до края на живота му. Робърт Зелик бе избран в Борда на директорите Bank of Hysterialand с длъжност Директор на художествения фонд на банката. Все пак в трезора на банката имаше безброй ценни платна от стари и съвременни автори, и някой трябваше да отговаря и за тях.

   В сряда Искър Петров отпътува към своята далечна родна страна. В родния му Градец местна банка откриваше свой нов клон. Петров бе поканен за директор на клона. Той бе банкер с опит, а в CV-то  му  пишеше, че е стигнал до финалния кръг за попълване щата на Bank of Hysterialand. Не се уточняваше на каква позиция, но и никой не посмя да попита.

   „По-добре цар на село, отколкото пъдар в града“ – мислеше си Петров, доволно отпуснат в седалката си, докато самолетът прелиташе над небостъргача на Bank of Hysterialand.

   Животът продължаваше…