Сега разбрах защо са били нужни пренакичената визия на южнокорейските мъжки певци и музиканти: пъстро боядисаната дълга коса, подравнена, гладка и изправена като някоя перука от някое женско списание, но доста добре поддържана. Да не казвам, че е прекалено поддържана, защото ще прозвучи, че говоря за някакви гейове. Боядисаните вежди в някой пъстър пастелен цвят, оскубани и оформени като на някоя огледна за външния си вид лелка, минала отдавна средната възраст, идват в малко повече за мъжкото им его, но не бих казал и за самочувствие, защото един мъж, особено, ако е някой певец или музикант от Южна Корея, не би позволил никога мъжествеността му да бъде поставена под съмнение и те са много по-твърди к*пелета от лака им за коса и не са за подценяване.
Петте слоя сенки, фон дьо тенът, пудрата и провисналите уши от всички тези обеци, са истински израз на мъжествеността, като искат да покажат, че те са толкова мъжествени, че и с толкова грим и железарии по ушите пак ще се вижда техният заслепителен мъжки блясък или това е заради броката им, кой знае. Не си го представям как успяват винаги да си винаги такива големи разбивачи на женски сърца с тези чаровни и така приятно галещи с магнетичния си вид окото, присвити устни, намазани с бледеникаво червило или гланц, но вероятно тази привлекателност и харизма се дължи на дрехите им.
Дори Азис се опитва да заприлича на нещо подобно на тяхното, като се опитва да се облича екстравагантно и секси като като тях, ама на него никога няма да му се получи да изглежда като истински мъж.
Не мога да бъда като някой от тях и изпитвам малко завист и може би злоба, защото само с едно щракване с изваяните си пръстчета могат да имат всяко едно момиче в скута си, а аз си знам, че никога няма да мога да бъда толкова готин в сравнение с тези гиганти, олицетворение на мъжествеността и съвършенството. Еб*х ти корейците!
© Лев К Всички права запазени