Кръв

 Кръвта - това е течността на живота! Тече във вените, артериите, капилярите на живите същества, без тези, които нямат такива, и доставя на всички органи и части на тялото хранителни вещества и кислород. Тя се намира в непрекъснато движение, спирането на което означава физическата смърт на съответния организъм. За мнозина тя е безценна, за други е просто килим, по който те достигат своите цели...

 Проливана е в човешката история толкова много, че има теория, която твърди, че количеството пролята такава е способна да нахрани поне за 1 000 години напред всички вампири, родили се в Меката на киното, Холивуд... Аз лично не вярвам в нея! Според мен годините са в пъти повече, но не искам да влизам в спор с киноманите, че те са хора, които не прощават...

 То май в случая не са никакво изключение от правилото, но тук вече влизаме в областта на ядрената физика, а в момента темата е биологична...

         Характеристики

1. Цвят - червен, въпреки претенциите на доста хора, че тяхната е синя. Обаче и с тях не искам да споря, че те са по-безмилостни и от киноманите...

2. Агрегатно състояние - както споменах вече, то е течно - всяко изключение означава биологичния край на единицата, в която се наблюдава този процес.

3. Вкус - тук имаме сериозно разминаване в данните и източниците... Принципно се счита, че консумирането и е противоестествено и аморално, но... Историята ни, както казах, е пълна с хора, които са се опиянявали от нея...

 Това е парадокс, но като вземем предвид, че толкова от нея е "изпита" през годините, стигаме до извода, че той е прекрасен и пристрастяващ... И все пак ще уважа и първите, и ще доуточня, че тя явно е нещо, като райската ябълка - колкото е по-забранена, толкова по-апетитно изглежда...

          Мастило 

Мастилото е кръвта на човешките емоции и причина за проливането на много от оригиналната такава. Притежава огромна сила, въпреки че само по себе си е невзрачна, различно оцветена течност. И красотата, и проклятието му се сбъдват, когато придобие формата на текст върху хартиен, или друг тип носител. 

 Така да се каже, към живота го въвеждат една странна пасмина от хора, наречени писатели. Най-грубо към тях спадат поетите, романистите, драматурзите и прочие (възможна е смес между 2, или повече вида, съсредоточи само в една човешка личност - нещо като вид шизофрения...)

 В по-ново време към тях спокойно можем да добавим и не малко нови породи, като журналисти, сценаристи и други.

 Мастилото е страшно оръжие, но също и отбранително средство! Под формата на проза, или поезия, то присъства в човешката история от момента, в който се е появило. Неговите родители (тоест, писателите) са сред най-интересните представители на нашия биологичен вид! Във всяко поколение гъмжи от такива, но малцина оставят следа след себе си!

 Има една много интересна теория, че количеството изписано мастило, е равно почти на 5% от пролятата човешка кръв, но е причината за проливането на поне 10 пъти повече, като количество. Все пак в ръцете на Хитлер химикалката е била оръжие по-смъртоностно отколкото въоражението на цялата германска бойна машина от епохата... Защо е така ли?

 Просто един негов подпис, ред, или нещо такова, е бил тази сила, която е давала посока и цел на куршумите и снарядите... А колко много като него имаме в историята си, и с колко малко мастило те я промениха...

 Естествено, на другия полюс са тези, които оставят красиви следи - така наречените класици в литературата, но за тях ще говорим друг път, защото темата си заслужава отделна разработка.

 Освен това мастилото се използва още и за политическа пропаганда, реклама, писане на цинични текстове и естествено, доноси, както и за безброй още неща!

             Характеристики

1. Цвят - най-разпространения е синия, но всъщност няма ограничения в цветовите му багри.

2. Агрегатно състояние - течно, но силата му се проявява едва тогава, когато то стане част от твърдостта на своя носител. Като вече обясних, тя и убива, и спасява...

3. Вкус - физическия му такъв е неприятен, със силен химически мирис. По-интересен е духовния му "вкус" - за него няма ограничение! Всяко определение ще бъде вярно и погрешно едновременно в зависимост от хората, които го тълкуват! Силно - слабо, брилянто - кално, изключително- буламач - наистина тук "вкуса" му се определя от индивидуалността на "вкусващия" го... или от бруталността на този, който му го "сервира"...

       Изпражнения 

Изпражненията, това са остатъчните продукти, които са преминали през коремно-чревния тракт на всяко живо същество, които по естествен път се освобождават от него някъде в заобикалящата го действителност. Част са от обмяната на веществата, колкото и да се правим, че са нещо, което не съществува...

 Всъщност във всяко изпражнение е закодиран началото и края на всеки жизнен цикъл - когато е изхвърлено в заобикалящата среда то служи за основа на хранителната верига. В различните организми придобива разнообразие от форми, докато стигне до крайните потребители, и отново под формата на изпражнение поставя новото начало. И така затваря една безкрайна верига...

           Характеристики

1. Цвят - съществува голямо разнообразие в нюансите, но като основен такъв се приема кафявия, но това също е относително... Все още из висшите етажи се спори, колко точно цвята има изпражнението, и затова по принцип всяка политическа партия си присвоява по някой от тях, или ги комбинира по свой вкус, но това също е тема, която е извън главната в момента...

2. Агрегатно състояние - варират от твърди, през полу твърди, та чак до така нареченото "рядко щастие". Спорно е колко са щастливците, които наистина са щастливи, когато оценяват последния джакпот обаче... Но да не забравяме, че това не е точна наука, и все още доста от дебатите по темата не са приключили, затова ще се въздържа от окончателна диагноза...

3. Вкус - този е най-деликатният момент! Досега никъде не е обяснено какъв точно е той, и дори се говори, че никой не ги е опитвал, но и тук не съм съгласен!

 В човешката история според мен хората твърде често са се гощавали с такива, макар и не винаги във физическата им форма...

 Все пак ще оставя въпроса с отворен финал, за да не получа и аз порция такава от тези, които няма да се съгласят с моето мнение...

       Кръв, Мастило и Изпражнения 

 И така неусетно стигнах до големия финал. А изводът може да е само един - кръвта, мастилото и изпражненията са алфата и омегата на човешката история!

 И това смело мога да заявя, не подлежи на обсъждане!

 Но няма да го направя - нека всеки сам си вади изводите...

13.11.2014.

Георги Каменов