КУЛТУРНИТЕ  ЕПОХИ

                                                                 беседа на Радослав Радев

                           Защо е нужно да описваме епохите на човешкото развитие?

Защото можем да вземем адекватното решение, ако вникнем в миналото. Най-далечното минало (от гледната точка на антропософията)  е през времето на ДРЕВНА АТЛАНТИДА. А защо мислеха толкова ясно човеците тогава? Защото човечеството не беше подчинено на разума и логиката. Всички в Древна Атлантида са притежавали инстинктивно ясновидство, чрез което са опознавали по-висшите светове. Това ясновидство на древните хора се дължало на факта, че етерното тяло в областта на главата е обхващало като аура физическата глава (в рисунките - ореол на светците). Способността за възприемане на свръхсетивното е намалявала с времето и в последната третина на периода етерната глава е съвпаднала с физическата. Според антропософите атлантците говорят за себе си в 3 лице (като малките деца). При съвпадането на етерната и физическата глава се появяват и зародишите на логическото мислене и разсъдъчността за самоосъзнаването на Аза. Така част от човечеството преминава от Атлантида към Европа и Близкия Изток.

             През 7200 г.пр.Хр. започва Следатлантската културна епоха, продължаваща приблизително около 15 000 години, тя е разделена на 7 подепохи.

           ДРЕВНОИНДИЙСКАТА ЕПОХА   датира от 7200 до 5000 г.пр. Хр. приблизително.

Основното, което се случва през тази епоха е опитът Душата да се откъсне от своето материално битие.Така йогите успяват да сведат до минимум материалното.

           ДРЕВНОПЕРСИЙСКАТА КУЛТУРНА ЕПОХА продължава приблизително до 2900 г. Пр. Хр.

Развива се на територията на съвременен Афганистан. Този народ ражда пророка Заратустра. Той твърди: „Ние възприемаме материалния свят. За нас той изглежда пронизан от мрака (Ариман). Заратустра вижда в аурата на Слънцето висша божествена същност. Според него хората не трябва да се откажат от материята, а да я осветлят (внасяйки силите на светлината). Ако науката се стреми да промени материалния свят, то съвременната религия се стреми да даде на хората духовен живот.

              ДРЕВНОЕГИПЕТСКАТА ЕПОХА продължава до 750 г. Пр. Хр.

През тази културна епоха човечеството оставя сериозно културно наследство - Пирамидте и „Книга на мъртвите". Египетската култура двежда до по-висока степен на възприятия на хората. Според египтяните материята не е враждебна. Те я одухотворяват. За тях тя е слово. Значение има животът на човека след смъртта. Египтяните са твърдо убедени, че човешката душа продължава своя живот и след смъртта.

             ГРЪКО-РИМСКАТА ЕПОХА продължава до 1400 г. сл.Хр.

 Появяват се нови личности (философи), стремящи се да обяснят света чрез разума. Днес нашето мислене е абстрактно. Но зад мисленето на Платон има реалност. Упадъкът на Атлантската епоха води до изчезване на ясновидството. Утвърждава се човешкото мислене. Чрез философията на Аристотел се поставя началото на новото време. Мислителят сочи пътя надолу. Неговият учител Платон е последният голям идеалист. Според Аристотел човекът не трябва да проумява духовния свят. Той апелира да се развиват земните науки. Докато египтяните не се съмняват в съществуването на душата, то при гърците (още в „Илиада")  се наблюдва страх от смъртта. („По-добре просяк в земния свят, отколкото цар в света на сенките.")  Гърците издигат в култ физическото тяло. Азът е най-същественото за човека. Работейки и мислейки във физическото тяло - така  ние се разграничаваме от останалия свят. Какво се случва с Аза след смъртта? За гърците преражданията са като заспиване (без съзнание и опитности). През инкарнациите на човека се проявяват кармичните закономерности. Но Азът не може да се запази след смъртта. В истрически план се наблюдава потъване в материята до настъпването на Мистерията на Голгота. Това събитие ( Възкресението)  променя всичко. Човечеството трябва да извърви нов път. Христос противопоставя едно ново ясновидство. От „Блажени нищите духом" ( т.е. загубилите древното ясновидство) до „ Да дойде твоето Царство" (възпремането на духовния свят). Така атавистичното ясновидство се превръща в съзнателно ясновидство.

               ГЕРМАНСКАТА КУЛТУРНА ЕПОХА ще  продължи   до 3500 г. сл. Хр. Това е епохата на западните цивилизации. През тази епоха възникват забележителни събития. През 1400 г. (началото на епохата) е открита Америка (ненародностна държава).

По-късно започват Реформацията и Ренесанса. Това са изключителни събития, характеризиращи се с порива на човека за свобода. Забелязва се бурно развитие на естествените науки, триумфират технологиите. В тази епоха абстрактното мислене се интересува от законите на земните науки. Розенкройцерите се опитват да проумеят духа в материята. Там се изявява импулсът да се променя материалния свят. Акцентира се върху съзидателното. Човекът одухотворява своето мислене. Развитието на естественонаучното мислене продължава до 1899 г. Това е всъщност антропософията. Човешкото мислене, запазвайки същите основи може да се насочи към духовния свят. ХХ век призовава да превърнем материалния свят в нещо Д У Х О В Н О. Здравият човешки разум се опитва да направи света по-ясен  и по-удобен за живеене чрез практическите инициативи.