Летни етюди

Юни е. Слънцето напича все повече. Извадихме от гардероба летните одежди. Центърът се пълни с хора. Все по - често ни се налага да търсим пейките край водната каскада за прохлада. Няма как да не е така.  Лятото е встъпило във властта си.

         Какво да очакваме от него? Дали ще бъде поредното горещо Лято, което ще изпепели и без това загрубелите ни души? А може би ще срещнем новата любов... Или ще катализира драмата на нерадостното ни съществуване... Заредени сме с оптимизъм или напротив - с песимизъм? Морето, купонът, страстният секс или неотложните ремонтите вкъщи? Прохладата на Балкана и усамотението или бачкане до скапване, за да успеем да свържем двата края?

Алтернативи много. Коя ще изберем?... A дали имаме правото на избор, защото животът, който живеем, не ни позволява?

Моите планове и очаквания за Лятото са свързани с работа, колкото и да не ми се иска да е така. От месеци животът ми се е превърнал в препускане и изпълняване на график, защото ми трябват пари. Пари – противна ми е тази дума, но нямам избор. Понякога вечер, когато денят е приключил, в самоанализите си, започвам да се укорявам, затова, че робувам на парите. Но животът не предлага друга алтернатива. Уж си давам сметка, че контролирам живота си, а всъщност се оказва, че като че ли нещо друго, някаква сила го управлява и аз не мога да й се противопоставя.

Така усещам нещата. Потърсих и други мнения. Исках да разбера какво мислят, какво очакват, какви надежди възлагат, какви чувства и настроения владеят хората за така жадуваното Лято. Оказа се, че персонажите на тези летни етюди са шарени, като живота ни. Всеки от тях има своите стремежи, амбиции, грижи.

ПРОСЯКИНЯТА

В един от горещите летни дни, движейки се по улиците, съгледах една от емблематичните просякини на града ни, заспала на своя пост. Жегата явно я бе изтормозила и тя бе заспала – апатична към всичко наоколо. Нея явно не я вълнуваше това, че настъпва отпускарския сезон. Тя и през него щеше да продължава да седи на поста си, протегнала ръка за милосърдие. Почуствах се конфузно. Не ù оставих пари, нито я попитах какво очаква от Лятото, за да не наруша съня ù. Какво ли се въртеше в главата на тази старица, изхвърлена зад борда от живота?

ЗРЯЛАТА ЖЕНА

„На моята възраст живея само със спомените за лятото”

Потърсих мнението на моя близка на работното ù място - Йорданка Савева на 57 г., учител. Ето и нейните разсъждения: „Ще бъда през цялото време на село. Ще гледам моите възрастни и болни родители... Ще се грижа за къщата, за двора и градината. Лятото ще ми бъде изпълнено с много работа, време за почивка няма да има. Песимистично гледам на възможността за почивка, защото няма да имам време дори да чета книги, които много обичам, а нямам и толкова пари. А по принцип лятото го свързвам с морето, с плажа, със слънцето, с вечерните разходки, с хубавата музика, изобщо с романтиката. Преди години имах пари и ходех със семейството си на море, беше различно - позволявала съм си го по два месеца. Това са само едни приятни спомени, настоящето е в тъмни краски. На моята възраст живея само със спомените за лятото. Такава е ситуацията. Може и да се дължи и на възрастта. Сигурно младите гледат по-оптимистично.”

МАЙКАТА

„Не се очертава да ходя на почивка през лятото, защото ще гледам Валентино”

Мисля, че сред персонажите трябва да присъства и една майка. Минах през Градската градина и я открих - Силвия Иванова на 28 г., психолог: „През лятото очаквам да ми случат само хубави неща. Не се очертава да ходя на почивка, защото ще гледам Валентино. Вероятно догодина ще се класирам да почивам както на море, така и на планина. Детето ще е по-голямо и ще имам тази възможност. Но тази година ще съм в Плевен - ще се разхождаме с детето в Градската градина, в Кайлъка, около водната каскада. Ще търсим прохлада в горещите летни дни.”

ВЛЮБЕНИТЕ

„В очакване сме да се съберем да живеем заедно през лятото”

Пак в Градската градина се запознах и с двойка влюбени - Станислав Монов- 21 г., продавач-консултант и Таня Кундураджиева - 23 г., продавач-консултант. Станислав бе по-сдържан: „Предстоят ми кандидат-студентски изпити и искрено се надявам да съм студент тази година. За мен това е най- важното. Почивката после. Мисля да продължа да работя през лятото. Няма начин в тия времена. Ако има възможност, ще отидем и на море. Ако останем в Плевен, ще ходим на разходки с Таня из Градската градина или из Кайлъка, ще се виждаме с приятели на биричка и картофки, не съм фен на дискотеките.” А Таня типично за жена бе по-емоционална: „При мен ситуацията е същата. Ще кандидатствам и си пожелавам да стана студентка. Всичко е късмет. Очаквам това лято да се съберем да живеем заедно със Станислав. Много го обичам. Искам постоянно да сме заедно. На този етап, когато не сме един до друг, си контактуваме виртуално по скайпа. Много ми се иска да отида на море и да си прекарам готино една седмица.”

ТИЙНЕЙДЖЪРЪТ

„Трябва да направя нещо по-различно с живота си през лятото”

В едно от кафетата до Дома на книгата се запознах с тийнейджър, който учи в Музикалното училище в София - Георги Трифонов на 17 г. Неговата гледна точка беше: „По принцип лятото се свързва с почивка. Но специално при мен нещата стоят по-различно, защото това лято ставам на 18 години. И мисля да съчетая полезното с приятното. Трябва да направя нещо по-различно с живота си. Познавам се с много хора и се надявам това да ми помогне. През лятото ще свиря в нощен клуб на пиано. И ако това не е целта в живота ми, то смятам, че ще бъде един преходен период. Това е представата ми за полезното. А по отношение на приятното, ще кажа, че с него свързвам общуването с близките ми хора, с приятелите ми и един заслужен отдих на море. Харесва ми да купонясвам, когато има интересни хора около мен, с които се разбирам. Другото си идва само. Мисля, че дори и да работя, пак ще ми бъде приятно, защото ще изкарам пари с това, което мога най-добре и с това, което обичам да правя - да свиря на пиано. Пианото ми доставя изключително удоволствие. Освен това планирам да изкарам шофьорските курсове, защото за живота в столицата това е една необходимост. Искам да изляза извън България, колкото и кофти да звучи и вярвам, че с моя приятел – пианото - ще успея. Искам да бъда индивидуалност, която има свой живот, свои разбирания за нещата. Няма да преувелича, като кажа, че всички млади хора искат това. Считам, че ние, младите, имаме нуждата от по-възрастните, които да ни насочат в правилната посока, но, от друга страна, е неизбежен конфиликтът между поколенията. Консенсус може да се постигне, но трябва да се правят компромиси от двете страни. Искам да запазя вярата на моето семейство и на моите приятели в мен. В повечето случаи си вярвам. Но от време на време не. Понякога се чувствам раздвоен. Едното ми „Аз” е на дразнещия. Като че ли неволно дразня хората със своята несериозност в определени ситуации. Но в никакъв случай не бих искал да нараня или обидя някого. Другото ми „Аз” е на чувствителния. Този, който слуша песните на Бон Джоуви, който се радва на важните неща в живота - любовта, вярата... Може би има и трето „Аз” - но все още не съм го открил. Ценя любовта и вярата. Но не вярата в религиозния смисъл, а вярата като екзистенциална, нравствена и хуманитарна категория.”