23.12.2013 г., 5:54 ч.  

Лято без развиделяване 

  Журналистика » Други
1448 0 2
6 мин за четене

 

 

 

                Агоп Хачикян


     През един горещ юлски ден, разхождайки се  по площад Славейков, край сергиите на букинистите, погледът ми попадна на книга на френски език. Беше роман със заглавие “Лято без развиделяване”.  Заглавието събуди любопитството ми. Бях изненадан, когато разбрах, че темата е Геноцида над арменския народ.  Единият автор беше  арменец, а другият с френско име. Изненадата ми стана още по-голяма, когато прочетох на обложката, че и двамата живеят в Монтреал, Канада, където  живея от 15 години.

Бях толкова силно впечатлен от романа , че, завръщайки се в Монтреал, намерих телефона на Агоп Хачикян и му се обадих за да поискам среща с него. Той беше така любезен да  удоволетвори моето желание. Когато се  срещнах  с професор Хачикян в дома му, разбрах какъв необикновен шанс ми даваше съдбата да срещна този забележителен арменец.

             Агоп Степан Хачикян е роден през 1931 год. В Истанбул, в семейството на известна фамилия от Афион., по-късно преселили се в Истанбул.  

Той завършва колежа “Мъхитарян” и продължава образованието си в Роберт Колеж в родния си град.   Преподавателите му   Бойд  от Оксфордския университет и  Чайлд от Ню Йорк  му вдъхват огромната  любов към английския език и литература, които  променят  целия му живот. 

 Въпреки  неговото желание, по настояване на баща си,  записва инжинерна специалност в Истанбулския Университет, но едва завършил първата година, през 1957 година  заминава за Канада. В Монтреал,  свободен  сам да направи избора на  професия, Агоп Хачикян  записва английски език и литература в  Université de Montréal. След блестящо защитения  докторат в Лондон,   младият лингвист се завръща в Монтреал, където посвещава живота си на  преподавателската дейност.

Успоредно с  нея,  проф. Агоп Хачикян започва да пише и публикува множество статии,  издава книги  както по  своята специалност, така и разкази, романи  и преводи.

 

 Професор Доктор хонорис кауза,  Агоп  Хачикян оглавява авторски колектив, който четиринадесет години работи над огромната, по своя мащаб и  научно значение,  антология “Наследството на арменската литература”, която обхваща периода от “ устните източници” отпреди писменната реч до пети век-златният век на арменската литература, и преминавайки през епохата на Ренесанса и Класицизма, стига до съвременната арменска литература. Тази антология отразява арменската литература  създавана както в Армения, така и в Диаспората.  Този грандиозен труд е преведен  и издаден на английски език  с обем над 3000 страници. 

Първия му роман озаглавен “Томас”   той издава през  1970 год., а  предговорът  на романа пише великият  Уилям Сароян.

     Особено място сред литературните му произведения  заема  романът  “Лято без развиделяване” , международен “бестселър”  преведен на осем езика, включително и на турски език. 

“Лято без развиделяване” разкрива пред читателя   епичната картина на събитията  в Турция  през лятото на 1915 година.  В центъра на  фабулата е съдбата на  семейство  Балян, едно заможно арменско семейство от  град Сиваз, Анатолия. В продължение на 600 страници, които се четат на един дъх, читателят следва стъпка по стъпка  Вартан Балян- фармацевт и майор от турската армия, красивата му съпруга Маро, шестгодишният им син Томас, както и хиляди арменци  от Анатолийските градове и села, прокудени от домовете си и захвърлени по пътищата на изгнанието, по друмовете на  изтезанията, изнасилванията  и униженията, където смъртта е Спасение.

Aгоп Хачикян и съавторът  му Жан Ив Сусси, ни разкриват картини за които сме чували, чели многократно,  но до които никога не сме се докосвали така осезателно,  никога не сме чувствали на собствената си кожа  ударите на заптиетата и жандармите, не сме изживявали изнасилванията и жестокостите на които кюрдските шайки  подлагат нашите майки, сестри и  млади невести.  Потапяйки се в  разказа на автора, чувстваме горчевината на пустинния пясък   в собствената си уста, усещаме как устните ни се напукват от жажда, а ноздрите ни кървят.   Даже природата е против  “изгнаниците клети”. Слънцето изгаря  изранените им  тела, пустинният вятър  набива  пясъка в  гноясалите рани, а  водата е  мираж на болното съзнание на депортираните. Чувстваме как  острието на ятагана  се впива в собствената ни плът. Край нас агонизират най-скъпите за нас хора- майки, дъщери, невръстни деца, даже кърмачета  откъснати от майчината гръд. По пътищата на смърта ни напускат един след друг приятели и роднини  с които до вчера сме пили кафе на верандата на  родната  къща. 

 Цял един народ  е подложен на  нечувани  мъчения и страдания, плод на шизофреничния мозък на палачите. И в този апотеоз на страданието се извисява  силата на арменския дух, неговата страстно желание да  победи жестокоста на палача, този несломима сила  и  воля за  оцеляване, която никога не умира.

За първи път в световната литература, посветена на Геноцида над арменския народ,  в  този роман  се появява образа на висш турски военен,  готов да жертва собствения си живот в името на приятелството и справедливоста.  Професор Хачикян  е категоричен, това не е флирт с Турция, нито  стремеж да  се омекоти престъплението на “младотурското” правителство. Такива хора е имало и  ние трябва да го кажем открито,  да отдадем заслужената почит на тези хора, защото и те са жертви на същата античовешка политика. Тук трябва да сведем глава пред саможертвата на полковник Ибрахим,  на Халит паша и валията на Сиваз Мумтаз бей, които заплащат с живота си за да защитят арменците. Антиподи на тези достойни турци са палачите като Гани бей, комисаря Мустафа Рахми и Бедри.

Особенно място в романа заема  образа на Риза бей, спасителят на Маро и Томас, безумно влюбен в красивата арменка. Образ противоречив в чиито черти се преплитат благородство и  богата култура,  с егоизъм и мюсюлмански фанатизъм.

Както централните  герои на романа, така и второстепенните като малката Вартануш (Айла), не са восъчни фигури от музея на Мадам Тисо, а човешки създания от плът и кръв.  Те мислят, вълнуват се, обичат и мразят,  изпитват радост и страдание, и нищо човешко не им е чуждо.

Денят в който българският читател ще вземе романа в ръцете си ще бъде  прекрасен културен празник.  Един прекрасен паметник на жертвите на Геноцида над арменския народ в навечерието на  Стогодишнината му. Да се надяваме. 


( Статията е написана специално за в-к "Ереван" - София, и публикувана там)

 

 

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна препоръка да прочета тази книга!
  • Беше ми интересна статията!
    Наскоро се запознах се с арменци от Армения. Трябва да призная, доста различни като мислене и емоционалност от тукашните. Горди, уважителни, с много дълбока родова памет. Очарована останах!
    Весели празници Крикор!
Предложения
: ??:??