Много се чудех как да кръстя тези мои мисли, които нахвърлям сега. Минаха ми през главата идеи като: "Защо не вярвам в свръхестественото" или "размисли на осъзнатия човек",  в крайна сметка всички тези заглавия отпаднаха. Искам да развия в документа си тезите за така нареченото от съвременен човек "свръхестествено". Но какво е свръхестественото? Нещо, което не можем да си обясним? Нещо, което ни плаши? Или може би нещо, което не може да бъде обяснено от съвременната наука? Тъй като аз съм на мнението, че няма "свръхестествено" като понятие, а има неща, които човекът все още не може да си обясни. И все пак... това прави ли ги параномални? Прави ли ги невероятни? Защо се плашим от това, което не разбираме? Както се вижда, по-горе непрекъснато задавам въпроси. Това е така, защото аз самият постоянно си ги задавам и не мога да отговоря. Именно поради тази причина отпадна и второто заглавие. Не смятам, че щом имам толкова много въпроси и неясности, мога да бъда осъзнат, а имам още толкова много да се уча... Да кажа, че съм осъзнат, е все едно да се нарека победител във война, която човечеството води от самото си създаване. Да започнем с това, че до преди две-три години аз бях от хората, наречени нихилисти, не вярвах в нищо, освен може би в науката. Бях на принципа "нещо не може ли да бъде доказано, не може ли да бъде пипнато, или видяно - то не съществува". Бях като "кон с капаци", гледах само моята позиция, като си мислех, че тя е универсална и екзистенциално вярна, все пак това е позицията, на която се гради съвременният човешки свят, но... и тук идва времето на голямото "НО", след като хилядолетия наред човекът сам си е слагал ограничения, сам се е бутал в "бездната на заблудата", какво ни кара да вярваме, че съвременните схващания за Света са истинни? Да вземем например Средновековието и Древността, тогава хората са мислели, че Земята е плоска. Дълго време именно заради тези задръжки не сме могли да асимилираме Истината, голяма роля за което е изиграла и Църквата. Същата тази Църква, която е убила хиляди хора заради тяхното различие, която е унищожила стотици гениални умове, за да може да запази властта си сред простичкия човек, тази Църква, която по-скоро е кръвопиец и кърлеж, а не Храм, който съхранява човешките ценности. Просто  религията (не всички религии, а по-голямата част) е една матрица, създадена за контрол на човека. Колко хитро е измислено всичко, човекът е манипулиран откакто се ражда, той бива кръщаван, възпитаван в покорство и цял живот се опитва да спазва тези правила... наречени "добродетели", не защото сам се е уверил в тяхната истинност, а защото му е казано, че трябва да прави това... това... и това... Човекът няма право на Свобода, няма право на избор - и какво ще стане, ако не вярвам в Господ и не спазвам "божиите заповеди". Отговорът е ясен, ще горя в Пъкъла. Ето и тук е същността на проблема, че религията ни държи, не както е проповядвал Иисус, с любов и милосърдие, а със СТРАХ и ПОДКУП. Защо страх - много просто, ти трябва да се страхуваш от Божествената сила и мощ, и ако не спазваш нещата, както Господ ти нарежда, то ще гориш в АДА. А защо ПОДКУП - отново простичък отговор - ако си послушна вярна овца, ти ще се радваш на Божието благоволение и ще отидеш къде?! В Рая. Има едно ясно нещо. Християнството и учението на Христос нямат нищо общо. Христос ли е казал "минавайте на разпети петък под масата в Църквата", Христос ли е "надбягвайте се на Тодоровден с коне или скачане на Йордановден за кръста във водата"?! - НЕ! 70-80 % от сегашните ни празници са ЕЗИЧЕСКИ, преоблечени много добре като Християнски. Коя е Свещената книга на християните. Всеки знае, че това е Библията. А замисляли ли сте се колко глупости има написани в нея? "Царят е наместник на Бог на Земята", "евреите са богоизбран народ или както казва Господ "моят народ", не е ли пак това един вид манипулация, вкарване на идеи в човешкия мозък чрез религия, обикновена политика. Сигурно някой се би запитал защо писах за религията, уж щях да говоря за свръхестествено. Ето и моят отговор. За да повярва човек истински в "свръхестественото", той първо трябва да разчупи матриците в своя мозък, а религията е най-простият пример, който можех да дам за матрицата. Заблудите, с които живеем, не са една, не са две... Те са стотици... ХИЛЯДИ. Всеки човек поне веднъж в живота си се е сблъсквал с нещо, което не може да си обясни. Но защо ние не можем да си обясним тези неща? Може би в главите си имаме някакъв алгоритъм на възможното и всяко нещо, което не може да се впише в този алгоритъм, автоматически става невъзможно, а всъщност не е така... Истината е, че не трябва да има такъв алгоритъм в човешкото съзнание. Той пак ни ограничава. Трябва да разчупим границите на мисленето си, ето по този начин ще започнем да работим с по-голяма част от  капацитета на мозъка си, а не както досега с 3-4 %.