Някои  неща изглеждат чудесно на хартия, работят на теория... и са напълно неприложими на практика... За огромно съжаление според мен, към тях спада и така наречената интеграция. А сега смятам и да изложа своите доводи, които са ме довели до този тъжен извод. 
 Първо обаче искам да уточня, че този процес обхваща като цяло голяма група от хора, които поради определени фактори и причини попадат в чужда им, като култура, идеология, нрави среда. Да не се бърка смислово с приобщаването, отнасящо се най-често до случаи с отделни еденици. Между двете понятия има огромна разлика! 
 И така - Исторически погледнато ще се обърна към случилото се с коренното население на двете Америки. Всеизвестен е факта, как то "отлично е интегрирано" от обществото, част от което са днешните му наследници... в резервати...
 Отделно от това на всеки е познат изразът гето, и какво означава той. Обикновено и по традиция в него живеят големи общности от хора, които са с различен манталитет, произход, дори и цвят, от обкръжаващите ги такива. И ето ти един съвременен парадокс. 
 Попадайки в гетото, те всъщност се капсулират и изолират от обкръжаващата ги среда. И този процес е двустранен! Колкото и да ни убеждават теоритиците, философите и политиците, на практика всеки вид различност /почти/ е нещо, което превръща носителите си в елемент, принципно чужд на общоприетото, в следствие на което те не рядко се превръщат в един вид атракция, част от едно цяло, но и едновременно, и чужди на него. 
 Примерите, които ще дам са спокойно може да се каже, клиширани. Първият от тях засяга родната действителност. Без да влагам расизъм в думите си, тук ще отворя темата за ромите. Кой не знае за това, че чели квартали и села са обитавани вече изцяло от представителите само на този етнос. Така всъщност се създават отделни общности в цялостната такава. А интегрирането би трябвало да се случва, когато дадена група хора се влеят в по-голяма такава, в следствие на което, те в течение на някакъв времеви период, би трябвало да станат едно с приелите ги. Обаче практически това не се случва.  
 Защо е така? 
 Живеейки в своята общност, тази маса от хора дефакто общуват основно помежду си. Те буквално казано образуват собствена реалност, в общата такава. Да, има някакъв обмян с външната такава, но той е слаб и донякъде е жертва и на самото общество, защото интегрирането започва и завършва със значението, заложено в самият израз.
 И тук ще се върна към приобщаването. Когато, да кажем, едно семейство от различен етнос, религия и прочие, попадне в среда с други традиции, норми, морал, то не може дори и да го иска, да се самоограничи от околната среда. Та всичките им съседи са от другите, децата им израстват с техните, процесът е сложен, но необратим. Постепенно дори и след 2 - 3 поколения тези хора, които са дошли като различи, вече стават част от общото. Просто такъв е живота - игра на цифри, но и на чувства, сблъсъци на малкото, с голямото... И всъщност тук имаме случай не на интеграция, а на нещо друго, за което в малък мащаб думата приобщаване върши работа. Но когато увеличим в пъти мащаба... Вече я заменяме с друга, на която ще се спра на по-късен етап в публикацията.
 И тук се обръщам към сърцето на Европа - случилото се в Брюксел. Атентаторите, оказа се, не са новодошли, а хора, живеещи с поколения в страната. Но как живеят те?...
 Истината е, че произхождат от една капсулирана реалност, от един квартал, превърнал се в гето, където те просто са нямали шанса да се интегрират... Всъщност освен, че са живяли в свой вътрешен реал, те са наранени и от това, че външният такъв сякаш не ги иска... Бедността, мизерията, бандитизма, проституцията, наркотиците, хазарта... И бруталното е, че са заобградени от свят, в който сякаш мечтите са на една ръка разстояние... Да, но те остават чужди на него, достапът им е отказан, обществото, както тяхното, така и външното ги е изолирано, и ето го резултатът... 
 Той е рухването на един съвременен мит - този за интеграцията! Отдавна е минало времето на един друг път, който съществува от векове (поне в обществата, с претенции за демократичност). Но за това, след малко...  
 Факт е, че навсякъде се обособяват общества в обществата, под формата на квартали, гета... Само да си припомним, колко квартали по земята са известни, като: китайския, еврейския, италианския и прочие... 
 И тук се обръщам към историята отново. В нея откривам два близки израза, модерният днес, интеграция, и доказалият се във вековете втори... 
 За първият говорих вече, но за другия едва сега ще го направя. Това е асимилацията, термин нехаресван и грубо звучащ днес навсякъде почти.. 
 Не знам дали бях правилно разбран, и дали правилно се изразих, но със съжаление ще кажа само едно. Интеграцията е красива химера, която обаче ще си остане само това, докато се "осъществява" в сегашния си вид. Капсулирането не решава проблеми и конфликти, то само поражда нови! А асимилацията е процес който когато не е наложен силово, отнема векове, а в случаите, когато е с меч, цената й е плащана с много кръв, страдания и болка.
 Но всъщност, не плащаме ли и сега с това, въпреки, че се опитваме да бъдем други?... 

17.04.2016.

Георги Каменов 

 Тази ми публикация не дава отговори и решения, просто показва и на базата на това, задава въпроси. Тя е продукт на мои мисли оформени тематично с години, и в нея няма претенции за нещо повече. Камо ли да твърдя, че е правилна, като теории и споделени размисли. 
 Всъщност, ще съм щастлив безумно, ако съм в абсолютна заблуда относно този процес