anieva50 (Йорданка Донева) 29 август 2017 г., 19:17 ч.

Любовта никога не отпада* 

483 0 1

                                       Дванадесети фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли

                                                             20-24 август 2017 г.

                                                          Крагуевац, Сърбия

 

                                               ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА

 

 

                                                                     20 август 2017 г

 

  • Пътуваме с Детския хор на Българското национално радио за Крагуевац, старата столица на Сърбия. Диригентката Венеция Караманова е наложила много ясни правила на децата и колективът им се самоуправлява перфектно. Всеки педагог би й завидял за това умение. Понякога е изключително трудно да си жена. Все още съществуват предразсъдъци, че много неща са неподходящи за женския пол. Тя опровергава това твърдение и съвсем успешно съчетава двете роли на МайкоБаща за учениците. Покоряват й се , но не със скрижалите на силата. А с разума на равнопоставени, макар и все още непораснали индивиди. Венеция Караманова е успяла да им внуши, че те по нищо не й отстъпват и така ги прави свои съмишленици.

Съвсем различно е да си мъж. В автобуса е и Акад. проф. Емил Янев. С интелигентен подход и една доза увереност успяваш да извлечеш максимума от всяка ситуация. Венеция Караманова е завършила хорово дирижиране в МА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Лилия Гюлева, съпругата на маестро Янев. През целия си съзнателен живот той продължава да се грижи за духовните им наследници.

Символът на Крагуевац е огромен кръст. Пристигаме в Студентския дом и домакинът на Фестивала - Акад. проф. д-р Милойе Николич – целува всички поред. Настаняваме се и започва подготовката за откриването на форума.

Дъждовното време внесе промени в програмата. Фанфарите оповестиха началото на Фестивала. В кратко слово, експертът по култура в Крагуевац, разясни пред аудиторията, че Фестивалът се намира в нова фаза и се бори да завоюва приз за един от най-добрите фестивали в страната и света. Той сподели с оптимизъм, че след две години вероятно ще има специална концертна зала, адекватна на потребностите на културно събитие от европейски мащаб. Пожела ни дух на заедност в предстоящите четири дни. „Високото артистично майсторство и приятелството са много важни за Крагуевац. Европейската асоциация ЕФФЕ потвърди квалитета на фестивала. Осем камерни хора и един вокален ансамбъл от шест страни ( България, Израел, Полша, Словакия, Сърбия, Унгария) ще презентират своите умения.”

Д-р Аница Сабо , музиколог от Белград , обстойно осветли в исторически и научен план промените, които са настъпили в развитието на концепцията за този културен феномен в Сърбия.

Фестивалната програма през първата концертна вечер бе открита с изпълненията на Хор „Лицеум” (диригент Милойе Николич) и Смесения хор на Факултета за филология и изкуство в Крагуевац( диригент Катарина Станкович). Имахме удоволствието да се насладим на нестандартния музикалния спектакъл , наречен от авторския тим, хоров театър. Все още това поле е недостатъчно проучено. Творците, опирайки се на своето изкуство, са потърсили начин за свързване на хоровия и театралния свят в единство. „Любовните песни в сръбската хорова музика” е амбициозното заглавие на концепцията. Видяхме един великолепен колаж, преплетен с електронна музика. Драматургичната реализация е трикомпонентна, по аналогия на комедията „Сън в лятна нощ” от Шекспир. Сменят се три основни картини: пасторална, експресионизъм и импресионизъм, наподобяващи трите фази в развитието на Любовта. Първата фаза, пасторалната, напомня за наивността, мечтите и възхищението. Втората е експресия на страданието, тъгата, разочарованието, страха. Третата фаза, фазата на зрялата любов, отразява компромиса, спокойствието, стабилността и помирението. Спектакълът започна с песента „Дивна нощ" на Станислав Бинички. Пърформънсът няма за цел да покаже как изглежда любовта, а визира идея за това как може да се преживява. Честото споменаване на името „Мария” в избраните песни (скоро почина майката на Маестро Николич – Мария Николич, светла ѝ памет) подсказва, че любовта не е анализирана в тесния контекст на междуполовите отношения, а е изведена до най-изконните чувства в храма на човешката душа. Хоровият театър не е класическо изразно средство, но дава възможност на създателите да покажат на публиката нещо ново , възбуждащо художествените представи по друг начин. Авторският тим на тази абстрактна концепция (Милойе Николич, Катарина Станкович, Лука Чубрило, Деян Прчич, Миля Мазарак) демонстрира своето желание за инвенция по зададената тема за любовта. Това събуди различни представи и гледни точки на възприемащите, породи много въпроси относно това дали изкуството е временно или безвременно. Творческият състав на продукцията разкри надеждата си, че винаги се намира някой, който да забележи талантливия творец и това е шанс нечия творба да остане завинаги в пантеона на изкуството.

Още първият въпрос „Какво е Любовта?”, породен от заглавието, ни накара да се усмихнем загадъчно. Двамата диригенти (М. Николич и К. Станкович), редувайки се на сцената, ни насочиха към същността на невидимото, към търсенето на смисъла. Видяхме един срещу друг два хора, ръководени от мъж и жена. Противодействие и опозиция между мъжкото и женското начало. В определени моменти те се сливаха в един хор, заставайки фронтално срещу публиката. После отново се раздалечаваха в две редици, в дясната и лявата част на залата. Редуването на сливането и раздалечаването в хореографията на спектакъла подготви появата на сцената на детето, което поведе плачещата Любов(Балерината) и я постави отпред.Тук се открои и надеждата, че все пак нещо е останало след смъртта на тази любов, че споменът за нея ще живее чрез детето. Лично аз, за себе си, открих в двата женски манекена, с които манипулираше балерината, идеята за съперничеството в любовта. В сценичните обрати намерих пораждането на идеята за безметежното чувство и абсолютната страст, разтърсващата ѝ сила и умирането на Любовта. „И най-силната любов умира”, – твърди Милойе Николич. „Няма нищо вечно”. „За съжаление, така е .” – допълних аз. Но… Л ю б о в т а н и к о г а н е о т п а д а . Пише го в Библията.

Мъглявината в пространството ми показа Празнотата, след като любовта си е отишла и си върнал половината от душата на любимия. А той отново става свободен и недовършен, за да продължава да се стреми към следващата любов, която ще му върне загубения смисъл. Смисълът на живота е в самото съществуване, но Любовта го украсява като цвете в косите. Не знам дали навлизам в съзнанието на Проф. Николич и Доц. Станкович, не съм ги питала дали това са имали предвид, създавайки eдна философска притча, реализирана чрез музиката и останалите изкуства. Постарах се да вникна в Смисъла и да дам пространство за бушуване на идеята за любовта.

Знаем, че са неведоми пътищата към съвършенството в изкуството. В спектъра от нации – всяка има своите преимущества. Ние учим от другите, но и те има какво да научат от нас. Фокусирането върху изключителността изисква да разпределяме енергията правилно. „Знанието не спира на едно място, то блика. И това е разликата между извора и бутилката”, твърди българският диригент Йордан Камджалов. Сръбските музиканти по неповторим начин ни накараха да се докоснем до фундаментални въпроси на съвременното човечество. Изтъкнатият диригент Акад. проф. д-р Милойе Николич с радост обобщи, че за него качеството на една музика се измерва с емоцията, която създава. Той се гордее с това, че кара другите да се замислят, пробуждайки чувства и размисъл. „ Ако не съм полезен на хората, по-добре да паса кози.”, със самоирония и тъга заключава той.

Аз бих направила обобщение, че изпълнената програма е резултат от колективната интелигентност и разностранните търсения на посветени в изкуството хора. Зад тази музика стои високо развито съзнание. Изследователите на човешката душа са се насочили към маркиране на промените в емоционалните преживявания у човека на всички равнища, преоткрили са търсенето на резонанс със Себе си. Едва след това се постига взаимното вдъхновяване и инжектиране, желанието да надминеш себе си. Любовта – най-мощната сила в света- спада към фундаменталните истини за човешкото съществуване, реализирано чрез самоосъществяването в изкуството.

Събрах няколко мнения на българските колеги за спектакъла:

Елена Ватралова ( секретар на Детския Радиохор и бивш хорист)

Музикалното ниво на представената програма бе на изключителна висота. Всичко бе изработено прецизно. Нямаше кулминация. Нуждаех се от субтитри, за да се ориентирам в смисъла на посланието.”

Светлана Ананиевска ( пианист на Детския Радиохор)

Програмата бе интересна, но малко натежа. Липсваха ми контрасти. Хареса ми синтеза на изкуствата(хорово пеене, танц, мултимедия).”

Венеция Караманова ( диригент на детския Радиохор)

Вокално- много добри постижения, много трудни пиеси. Двата хора направиха един чудесен ансамбъл. Диригентите би трябвало да помислят за комуникацията с публиката и продължителността на самия концерт. Сръбската публика разбира съдържанието на произведенията. Но при наличието на толкова чужди гости, би трябвало да включат още едно изкуство- може би художественото слово, което да бъде вплетено по някакъв начин, за да доизяснява смисъла на изпълнените песни. И за да разберем докрай цялата театрална постановка, която те представиха в много добър вид.”

 

Акад. проф. Емил Янев ( Председател на Балканския хоров форум, вицепрезидент на Европейската хорова асоциация)

Много пъти съм казвал, че откриването на фестивала в Крагуевац, винаги е било иновативно- нетрадиционно. Главен виновник за това е Акад. проф .д-р Милойе Николич, чийто неспокоен дух не му позволява да върви по утъпкани пътища. И сега бе по същия начин. Но общото, основната цел на тези откривания, е да се покажат безкрайните възможности на хоровото пеене. Без много думи за слушателите.Това бе най-хубавото, защото Музиката е предназначена за слушане и по-малко за гледане.”

Каква бе ролята на балерината, според вас, в този спектакъл?

„Балетът спада към музическите изкуства. Балетистите интерпретират музиката по свой начин и с движенията си подпомагат внушенията. На мен ми бе интересна и връзката с детето също така.Сякаш имаше предаване на щафетата от едното към другото поколение.”

А дали няма връзка със самото заглавие на концепцията. Според мен балерината бе алегория на Любовта, венчана за Смъртта. Аз видях умирането на Любовта.

Може и да има. В любовта също има приемственост.Тя създава тази приемственост. Следващата вечер, на 21 август 2017 г. , ще чуем част от нея. За първи път на Фестивала в Крагуевац ще участва Детско- юношески хор. Може би това е правилното разширяване на обхвата на фестивала, за да може да се получи това естествено преливане между поколенията. Всичко казано дотук е една философска хипотеза, но какво са мислили авторите – не зная, защото все още не съм ги питал.”

 

21 август 2017 г.

Дали тракийския певец Орфей ще изведе Евридика от Ада?

На сцената на Първа крагуевачка гимназия се подреждат участниците от Детския хор на БНР. Описвам личните си възприятия. Това е Духът в полет. Недосегаемата красота на ангелските детски гласове. „Слизането” на Дъгата в концертната зала. Избликнали мистерии из недрата на Музиката. Слънца, картини и звезди изгряха заедно пред нас. Живо жълто в ми мажор, мъгливо лилаво в си минор - крехка надежда. И като в приказката ме понесоха всички цветове. Музиката ги открадна от Дъгата. Бяла чистота – душите на децата. Всичко започна като на шега с една „Песен и игра” из „Пролетна симфониета” на Александър Йосифов. Веселото и ведро настроение ни поведе към по-сериозните музикални върхове. ”Слава” - /”Missa brevis – B dur- Моцарт/ прозвуча целенасочено и устремно. „ Диригентът трябва да има първо глава. Всичко останало е след това”  –твърди Венеция Караманова. Ние ѝ вярваме. Ефектът на внушението от сцената е поразителен.

В „Разбрайалице” от Константин Бабич блеснаха най-слънчевите сопрани. Много широка звукова палитра. Музицирането на Радиохора се отличи с пълен синхрон и много точни изразни средства, адекватни динамични контрасти и отличен баланс между хористите. Поразителен диалог с диригентката, която изтъкна Главния персонаж в хоровото действие – основния си инструмент – певците. Тези наблюдения ми дават правото да обобщя, че Венеция Караманова е перфектен музикален хирург, който извайва звука до педантичност, подчинявайки го на изявата на детските таланти. За разлика от други нарцистични диригенти, тя разпръсква любовта си към децата и публиката, а не към себе си. Въпреки привидната си строгост към певиците, желязната дисциплина и точните граници на взаимоотношенията. Този човешки талант, който тя владее до съвършенство, я превръща в неповторим и успешен творец.

Прави впечатление точния подбор на солисти за съответния стил. Бурни овации пожъна Калина Бояджиева с песен от Шуберт. Посрещнахме изгрева на слънцето с традиционна японска песен. Яница Янакиева безпрекословно ни показа, че можем да пеем и да се забавляваме едновременно.

Музиката ни дава здраве и любов с целебната си благост. Това установихме след изпълнението на „Развивай, Добро, повивай” (родопска фолклорна песен в аранжимент на Стефка Кушлева). Последва изпълнение на Хор на девойките из операта „Евгений Онегин” от Чайковски. Своеобразна кулминация в концертната вечер бе „Песен на Солвейг” из сюитата „Пер Гинт” от Едвард Григ. Техническата овладяност на вокалната емисия от страна на солистката Мария Славова се вплете в равнопоставен диалог с дискретния акомпанимент на хора. Тридесет гласа срещу един. Според мен, вероятно и за публиката, ако съдим по аплодисментите, това бе най-силната изява в програмата. Вечната любов никога не излиза от мода, нали? Мария бе повикана два пъти на бис.

В „Цъфнало е кокиче” (Г. Димитров) се изявиха богатите възможности на алтовата партия. Пред нас се разкриха малки, но издръжливи и тренирани, отговорни артисти. Успокоихме се в „Молитва” на Г. Попов. Заслужено най-аплодираната солистка на вечерта отново бе Мария Славова („Целувката” на Л. Ардити). Тя ще поеме по професионалния път на своето развитие през следващата учебна година като студентка по оперно пеене в Музикалната академия.

Младостта е извор на вдъхновение и надежди. Още три солистки- Калина Бояджиева, Екатерина Кирчева и Сандра Кордова – заявиха своето смело присъствие в „Песен на момичетата край реката” из мюзикъла „Явор и Русана” (Жул Леви). Концертът завърши с темпераментните ритми на „Либертанго” (А. Пиацола, аранж. Емил Янев). Отлични бойци!!! До края задържаха вниманието и възхищението на публиката, която ги награди с нестихващи аплодисменти и викове „Браво!”.

Не може да не споменем за прекрасния, ненатрапващ сe акомпанимент на Светлана Ананиевска. Изкусително бе присъствието и на Венеция Караманова, която искрено се наслаждаваше на уменията на своите възпитаници и ги подкрепяше.

В залата бе и посланикът на Република България в Република Сърбия- господин Радко Влайков. Той поздрави децата с кратко слово: „ Днес за мен бе голямо удоволствие. С кмета на града ( Р. Николич) разговаряхме. Крагуевац има големи културни традиции и дванадесетото издание на фестивала доказа това. Видяхме толкова добри хорове. За мен е изключително удоволствие, че тук е един от най-добрите български хорове. Мили деца, през този час аз бях зрител. ПОСЛАНИЦИТЕ БЯХТЕ ВИЕ. Искрено се радвам на Вашия талант. Диамантът е шлифован и блести със страшна сила.Надявам се и утре вечер Женският хор „Лира” от Благоевград ( дир. Галина Попова) да заслужи голямо признание. Сърдечно благодаря! Ангелски гласове!

 

 

 

 

 

© Йорданка Донева Всички права запазени

* – I Коринтяни 13:8

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.