Все се каня да изкажа тук мнение по някой въпрос и все не се наканвам... Не заради друго, а понеже не вярвам, че са толкова важни за интернет пространството моите размисли... 
           Но напоследък, надявам се не заради ЕГН- то, започвам да се впечатлявам от някои неща до толкова, че ми се иска да ги споделя с повече хора... Или просто заради писането, което май напоследък ми липсва... Кой знае...
           Та... една сутрин си се возя, седейки кротко в тролея и по едно време се качват една майка-хубавица със синчето си - десетинагодишно. Стоят си до мене и си траят. По едно време момченцето ни в клин, ни в ръкав, загледано в сивата действителност през замазания прозорец рече:
            "Пък аз чак вчера разбрах, че на Петърчо майка му е бременна."
            Неволно го погледнах - стана ми любопитно с какво изражение на лицето едно 10-годишно момченце коментира темата "Бременност". Ами... просто нямаше изражение... Майка му също - тя си замълча.
            След малко погледите на повечето пътници бяха привлечени от голям жълт кран, спрял срещу спирката, на която нашият тролей с грохот спря. Забеляза го и нашият десетгодишен мъдър герой.
              "Мамо, а това какво е?" - рече, вперил равнодушен поглед към жълтото чудо.
             "Кран." - каза мама, без много пояснения.
             "За да достига жиците ли, мамо?"
             "Да."
             Тролеят потегли рязко, както винаги - да ни  посети къде сме...
             На следващата спирка станах, за да сляза. Умореният малък пътник седна на моето място, за да може да размишлява по-спокойно върху живота, а майка му остана права до него.
             "Лек ден!" - им пожелах и се усмихнах. Със сигурност не са ме и забелязали, а аз пък взех, че се размислих...


P.S. Посвещавам тези размисли... (без страсти) на 1-ви май - ден на труда, а може и на 2-ри май, както и на всеки бъдещ ден... Когато, надявам се щастливо, ще остарявам и няма да се вглеждам в децата, които не познават оръдията и машините на труда - това днес е демоде... Та нали могат да чатят... и знаят къде и как се заражда живота.
        Да бъдем здрави!... Другото е лесно!