15.02.2013 г., 16:19 ч.

Малкото, което нямам 

  Журналистика » Други
1146 0 0
2 мин за четене

Майка ми все ми повтаря,че се различаваме от животните по това, че сме способни да правим планове. Чак сега разбрах защо често ме наричаше с животински имена - въобще не ме бива да правя планове. Като почти женен човек, като врата, който ще се налага да върти главата на семейството и въобще като жена, ми се налага да правя много планове. Но от малка винаги съм вървяла извън релсите, извън чуждите представи и извън общоприетите идеи. И за да не ме разберете погрешно, ще добавя,че не съм рецидивист, не съм пристрастена (освен към шоколада) и не съм нарушавала нито един закон. Просто имам голямо въображение. Изключително съм любознателна или, както би казал годеникът ми, досадно любопитна съм. Трябва да знам всичко, да се науча да правя какво ли не и да отварям всички бели кутии пред мен, независимо, че знам какво ме очаква вътре. Проблемът ми е, че всичко, което се повтаря, ми досажда. Затова и нямам постоянно членство във фитнеса. Затова и напуснах последната си работа. Правех всеки Божи ден едно и също. От 8 до понякога 12 часа на ден аз се взирах в един и същи монитор, преглеждах еднакви документи и седях до един и същи човек. Не беше за мен. Напуснах и сега съм безработна, отчаяна и скучаеща домакиня, която мечтае, а не планува. И ако не беше годеникът ми, не знам какво щях да правя.

Имам си всичко - прекрасен човек, който ме обича и допълва, прекрасно семейство, което ме подкрепя във всяки начинание и чисто нов апартамент. И пак нещо ми липсва. Иска ми се да мога да изляза навън не само, за да купя сирене и да платя сметката. Искам да отида на работа, която ще е разнообразна, динамична и интересна. Затова и записах тази специалност. Но да си кажем истината – тук, в този град, тази специалност ще бъде популярна много след смъртта ми. А и да съм постоянно в движение и да не знам къде ще бъда след пет минути не отговаря на представата за добра домакиня. Затова кандидатствам за работа, която е от 8 до 5, зад един  и същ монитор, до един и същ човек. Но това не ме спира да мечтая.

И сега, зад този монитор, чисто сама вкъщи, докато преглеждам какво да приготвя с купеното сирене, ще си представя, че съм автор на популярно женско списание и това е моето обръщение към читателите.

Драги читателю,

Добре дошъл на страниците на списание "Мечта". Присъедини се към приключението. Сбъдни мечта или две. Наслади се на момента.

Приятно четене.

Ваша Соня

© Соня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??