Гафът в излъчването на новогодишното поздравление на президента!!!
Не, това не е гаф, а по-лошо – това е липса на професионализъм!
Не само липса на професионализъм, по-лошо – ЛИПСА НА ОБЩА КУЛТУРА!
Не само на работещите медийно-неграмотни сътрудници в нашите държавни институции, а по-лошо – и на по-отговорните фигури там!
Не само на държавните институции, а по-лошо – и на много обществени институции!
Не само на масата институции, а по-лошо – и на медиите като институции, дошли като т.н. четвърта власт по силата на естествения отбор в обществените процеси за необходимостта от коректив на тези процеси!
Той, онзи "Нубиеца" от първите ни години на демокрацията е не просто първата лястовица в тази липса на обща култура, а по-лошо – той е едно междинно стъпало по пътя на съвременния Бай Ганьо към властта във всичките и възможни форми!
И той не е Бай Ганю, а по-лошо – той е Презкуп Загрошов. Този индивид е загърбил и малкото полезни черти на Бай ти Ганя, който въпреки еснафлъка си имаше своеобразен пиетет към българското и ни най-малко не си е помислял да отрече произхода си. В неговия еснафлък имаше уважение към съграденото от човека.
Не само по пътя към властта, а по-лошо – по пътя към всякаква професионална реализация!
Не само стремежа за лична реализация, а по-лошо – за възпроизвеждането на лошата обща култура на този или онзи индивид от обществото!
Не само на отделния индивид от обществото, "пробляснал" поради медийния си "мерак" за сензация, а по-лошо – преобладаващото число индивиди в своята персонална реализация – Презкуп Загрошов-ци!
Така че гафът не е пряко на г-н Президента, но явно това е дефект в подбраните кадри, дефект в правилата за подбора, дефектна работа на кадровика, дефектен, макар и неслучаен подбор на екипа. И ако тази картинка Американска е почти нищожен, но достатъчно публичен гаф, то никак няма да е чудно, колко по-ненищожни гафове, но добре скрити от публиката, може да изненадат г-н Президента – дефектно подбраните кадри ще възпроизвеждат не друго, а дефекти.
Някой ще каже, че твърде песимистично е горното екстраполационно обобщение и че това е едва ли не митичният "ефект на пеперудата".
Но наличието на многобройни факти, изследвания го потвърждават. Множество са проявите забележими с "просто око".
И те не са само в публичното пространство, където са видими, но и в ежедневието, в контактите между индивидите, в действията им в личен и професионален план. Не може да се оправдава като лапсус бъркането на Девин с Девня. В медийното пространство това е недопустимо, защото е чиста проба дезинформация. Да не говорим за ударенията в наименованията на географски обекти, които се бълват в огромно количество. Простимо е да се допускат неточности при транскрибиране на чужди наименования. И тук не става дума за географията на "остров Тамбукту" или Патагония, а за нашата България.
Въобще "гафовете" с лопата да ги ринеш. Де да бяха само поради недоимъци в езиковата култура, но те са и за същността на явления, процеси и всичко, което е предмет на информационните съдържания.
Във всяка професия има специфични съвкупности от понятия, умения, познания и стилови елементи на изложението по същината на професията. И гафовете не са само на ниски равнища а отгоре до долу. Особено зле изглеждат гафовете на фигури, за които се предполага прецизен подбор, които трябва да разпространяват познания със своята професионална дейност, но изобилието им в публичното пространство не е само лош имидж, а по-лошо дефектни действия, които не могат да се маскират и да се компенсират нанесените вреди
Причината е една безпринципност, която властва по върховете и която нанася със своя пример резултати в най-обикновени професионални дейности, провокира войнстващага посредственост да взема все по-стабилни позиции във всички сфери на обществото.
Посредствен прекупвач на женския пазар с абсолютна лична убеденост, че е познавач на лозарството, ти предлага "мискет", който е очевиден памид, или пък майстора водопроводчик ти монтира душовата батерия накриво с убеждението, че за "тия пари - толкова". Продавача на очила ти предлага пластмаса като те убеждава, че "ти не си виждал какво е истинското стъкло за очила". Друг търговец ти предлага "Powasonyc" с "убедеността", че ти предлага продукт на "Панасоник". Въобще примери за войнстваща неграмотност, колкото щеш.
Не поставям в тази селекция, откровения стремеж да бъде излъган купувача, а невежеството. В едно интервю отпреди десетина години на т.н. цар Киро в "Шоуто на Слави" същият този Киро с най-дълбоко вътрешно убеждение на сериозен производител твърдеше, че единствената технология за производство на уиски е есенцията, смесена със спирт. За него няма нито ферментация, нито отлежаване – въобще "професионализъм".
Непрофесионалните качества са "съчетани" винаги и с неадекватна самооценка на различни нива. Макар и в различни степени, но е същностно от едни и същи тип - войнстваща убеденост на въпросния индивид, че "владее материята". Той дори да е квалифицирал себе си, за да бъде адекватен за длъжността, която иска да заеме, то след заемането ù "сяда на дипломата си" и грам усилия не полага да се развива в крак с прогреса в областта на своята професионална заетост. Една служителка твърдеше убедено, че била назначена за машинописка и било неправилно да се иска от нея да се квалифицира за работа с компютър.
Става дума за един манталитет на войнстващата посредственост, който върви съпосочно с шуробаджанащината, с безпринципността, с "ограждането" с лоялни кадри, с политически съюзници. Най-вече от това страдат политическите партии и затова когато поемат управлението било на селище ил дори на държавата се оказват заложници на липсата на професионализъм, на липсата на обща култура. Тук умишлено не намесвам политическия клиентелизъм и конформизъм. Така се оформя картината в нашето общество, при която повечето индивиди не са на мястото си. За съжаление се оказва, че май на мястото си, са само престъпниците и мошениците.
Порочните кръгове в които се въртим като държава са много и са резултат именно на ниската обща култура, и съчетаната с нея ниска професионална, изоставаща от прогреса подготовка.
И как с такава съвкупност от хора, които не са на мястото си очакваме да станем конкурентосопособни. Корупцията е бич, но войнстващата простотия е още по-страшен бич!
Гафът с картинката зад президента е бледо отражение от истинската картина в обществото ни. Бай Ганю е далеч по-невинно проявление на простащина и даже има и нюанс на симпатия на фона на простащина, която понякога блика отвсякъде в нашето уж по-цивилизовано общество.
Лошо ни се пише, ако продължава подценяването на образованието като един основен стълб на развитието на държавата ни. Така ще се усили възпроизводството на АНАЛФАБЕТЩИНАТА, ще се насърчава производството на МЕНТЕТА, ще продължава търсенето на решенията на проблемите "ПО ВТОРИЯ НАЧИН", ще укрепва КЛИЕНТЕЛИЗМА, КОНФОРМИЗМА и КОРУПЦИЯТА и правителствата ни ще се сменят в ЛУД БЕЗПЛОДЕН КРЪГОВРАТ – това ли търсим? Ние сме на път да докажем, че ефектът на пеперудата е реално възможен.
... пък може и да го провалим, ако се "размножат много пеперудите"...
....................................
Дано по-скоро ни падне от нейде "ВТОРИЯ АКЪЛ", та да опровергаем изложеното по-горе!
... ама, "НЕ ПАДА`КИ! " бе казал един от чичовците!!!
... пустият наш мерак български – все "ДА НИ СЕ ПАДНЕ НЕЩО" отнякъде, не да си го извоюваме, да го постигнем, да си го изработим. Вместо това, гледаме все някого "ДА ГО ИЗРАБОТИМ !!! !"
МАНТАЛИТЕТ-СЪДБА!
© Цветан Костадинов Всички права запазени
Естествено, механизма е сходен с нарастването на деструкцията. имаше теория, че креативността поради същия принцип за нарастването ще изчерпи ресурсите на планетата, но това се оказа невярно, защото деструкцията поддържа равновесието като обратен процес на съзиданието. И от локално равновесието клони към глобално.
Природата е въплътила същия процес в живото тяло - всяка порция нави клетки се компенсира с порция умиращи клетки. Но в различните фази на развитие на организма превеса на на раждащите постепенно отстъпва на превеса на загиващите клетки и накрая организма загива като цяло.
Така и в човечеството - градивността на креативната маса хора е набирала превес, и все още го набира, докато деструкцията само се опитва с такива форми като войните да ликвидира нтрупванията на креативната маса от човечеството, но сигурно ще дойде и такъв момент, когато превеса на нарастващата тълпа ще се превърне в траен факт и , човечеството, ако не вземе да се "лекува" просто ще се запъти "уверено" към смъртта, както вероятно е имало подобен факт на други планети.
Предпоставка за възникването на живота някъде във вселената са физико-химични състояния на планетие но социалните са предпоставките за "разболяването" и умерането на живота на съответната планета. Мисля си, че едва ли физикохимичните фактори са успяли по силата на свята еволюция, да убият започналия живот. Явно самоосъзнаването на част от живите същества ,бавно, но относително по-бързо от плантните(физико-химични) условия за живот ликвидират всякакви популации и само най-низшите форми може да вегетират, и дори отново да прееволюират в нова социална популация, докато се изчерпят условията на съответната планета.
Така, че тълпата съвсем закономерно се "развива", но явно вече "противодейстието" се изчерпва и сигурно ще станем свидетели в обозримо бъдеще на интересни, но за съжаление драматични явления. Но понятието драма за природата не съществува. Въпрос на време е кога ще се равие тази драма.
Креативността може само да отложи някои фази по пътя към превеса на деструкцията. А "Умната" част от човечеството със своя авангард – креативната (а тя по същество е и етичната) част трябва да "атакува" тълпата, колкото и недемократично да изглежда това, защото тълпата не съзнава, че нейните действия са анти-живота на земята.
Но когато някой е глупав то е задълго! – казвам аз.